Липсващият национален престиж

От времената на клеймото, че България е най-верният сателит на Съветския съюз, до днешния ѝ статут на най-бедна членка на ЕС, репутацията на страната не се е променила особено. Почти четвъртвековният преход към демокрация не ѝ донесе международен авторитет, нито положителен имидж. Напротив, компромисното включване на страната в семейството на Обединена Европа преди шест години, вместо да стимулира подобряването на нейната съмнителна посткомунистическа репутация, я превърна в постоянен обект на наблюдение, критики и забрани от страна на Брюксел. Извън Стария континент националният образ на страната също остана безличен, или казано другояче, тя продължава да бъда почти неизвестна за света, цитира  Kross.bg

Българите идат!

През тези дни съмнителното реноме на България проличава най-силно около страховете на по-богатите европейски държави от наплив на български имигранти след падането на ограниченията на европейския трудов пазар в началото на идната година. Холандия заговори за въвеждане на „оранжев код” за опасност от масиран приток на бедни граждани от балканската държава и нейната съседка Румъния, Германия прогнозира удвояването на имигрантите след 2014-та, а Великобритания притеснена продължава да следи данните за работниците-имигранти през последните месеци. Засега се оказва, че трудовите ограничения далеч не са толкова мощен възпиращ фактор в ЕС и тяхното вдигане не води до социални сътресения в съответните страни, но поради спорната национална репутация на България нейните аргументи не достигат там, където би трябвало да бъдат чути и осмислени.

Друг измерител на лошото държавно реноме са чуждестранните инвестиции. Още в началото на кризата от страната се изтеглиха основни делови партньори от Европа и света, а само през първото тримесечие на тази година инвестициите отвън се сринаха с нови 3 процента в сравнение с миналата. Конкретните причини сега се търсят в политическата нестабилност и протестите, но всъщност те се коренят в лошото реноме на държава с ширеща се организирана престъпност, слаба и неефективна съдебна власт и повсеместна корупция. Страхливият инвеститорски капитал се притеснява от несигурната данъчна система, която се променя от всяка нова власт, от мудната и зависима от политическата конюнктура държавна администрация (за по-малко от три месеца правителството на Орешарски успя да сложи рекорден брой свои хора по високите етажи на властта!), от задълбочаващия се недостиг на образована и квалифицирана работна сила. Подобно национално бизнес-досие превръща страната в особено рискова, а признаци за подобрение засега липсват.

Мразим се

Една от отблъскващите черти на националния имидж е, че българите не уважават институциите на своята държава. Нещо повече – те искрено ги презират. Вече три месеца пред символите на държавната власт – правителство, президентство, парламент – огромни групи разгневени граждани изразяват шумно своето недоволство. Едни го насочват към премиера, неговите министри и към депутатите от управляващото мнозинство, други скандират срещу държавния глава и подкрепят сегашното правителство, трети размахват пръст срещу политическите партии и техните лидери, четвърти се заканват на областни управители, кметове, дори и на журналисти. Задълбочилото се разделение в обществото и продължаващата политическа безизходица постепенно блокират функционирането на държавата и това не остава незабелязано от нейните партньори.

Българският политически уестърн

Още през май Ройтерс цитира служител от ЕС, занмаващ се с Източна Европа, да казва за България: „На практика си имаме работа със страна от Дивия Запад”. След масовия обществен взрив на недоволство през юни посланиците на Германия и Франция в София заговориха открито за криза на доверие в начина на управление на страната, за несъвместимостта на неговия олигархичен модел с принадлежността на държавата към ЕС, за необходимостта българското гражданско общество най-сетне да бъде чуто от управляващите. В някои местни медии се появиха подробности от поверителен анализ, предназначен за германското канцлерство, в който се констатира, че в България е налице „опасен опит от връщане назад, който изисква решителна европейска реакция” и дори се препоръчват мерки за „изолиране и дисциплиниране на страната”.

На този фон помръкващата репутация на най-бедната европейска членка не дава особени надежди за превръщането й в обозримо бъдеще от балканска посткомунистическа Пепеляшка в красива принцеса. Това едва ли е и нужно. От две десетилетия насам българите мечтаят единствено в собствената им държава да има законност, демокрация и нормалност. Неща, които досегашната политическа класа и правителствата, които тя е произвеждала, не могат и/или не желаят да им осигурят. Затова и протестите ще продължават – все пак новите поколения не са загубили чувство за срам и накърнена национална гордост от репутацията на своята родина.

Автор: Г. Папакочев, “Дойче веле”