Тристранката не постигна консенсус по промените в ДОПК, подкрепи тези в Кодекса на труда

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна консенсус по промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за единната данъчно-осигурителна сметка.

Заради проблеми с плащанията бизнес и синдикати искат разделяне на единната данъчно-осигурителна сметка на две – едната за плащания на данъци, а другата за осигуровки от 2014 г. В същото време правителството предлага промените да засегнат само разделянето на сметката до главница и лихви, съобщава КРОСС.

Според синдикатите промените са стъпка в правилната посока, но недостатъчна. Синдикатите искат отпадане на единната сметка.

Настояваме работата по тази нелепост да продължи’, заяви президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев.

Единната данъчно-осигурителна сметка беше въведена от началото на 2013 г. с цел да се намалят разходите на бизнеса и хората от плащаните банкови такси при превода на средствата в бюджета и облекчаване на работата на счетоводителите. Въвеждането й обаче на практика затрудни хората и бизнеса.

От НАП коментираха, че работодателите по-рядко пропускат да подадат декларации, а проблемът по-често възниква при самоосигуряващите се лица. Самоосигуряващите се са длъжни да подават декларация 1 всеки месец, а декларация 6 – веднъж годишно, но ако не направят това, дори и да си плащат осигурителни вноски, това не може да се отчете от системата, защото за разлика от преди, единната сметка се нуждае от поясняване за какво се плащат конкретните суми, обясни Росен Бъчваров, говорител на НАП. Той увери, че вноските не се губят, в най-лошия случай остават като надвнесени по сметката на лицето.

„Ние сме за едно платежно нареждане, за облекчена процедура”, заяви зам.-министърът на финансите Людмила Елкова. „Това, което последва от въвеждането на единната сметка е тотален хаос. Не става въпрос за софтуер. Сериозен проблем е законова липса за това едно лице да реши кое от задълженията си да покрие. Когато едно самооосигуряващо се лице няма ликвидност да покрие данъка или осигуровката, то предпочита осигуровката. Задължително е да имаш право на избор какво да погасиш. Стои проблемът с реда на погасяване”, посочи Елкова.

Бизнесът настоява да се подобрят софтуера и работата на администрацията.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че е налице огромен хаос в системата на НАП. „Информационната система на НАП не беше готова да посрещне нововъведението. Имаше огромен брой неподадени и подадени декларации, които заблудиха системата. За голяма част от фирмите няма яснота кои задължения са нови, кои – стари, кои са лихви, кои – главници”, заявиха от АИКБ.

„Необходимо е да се разделят текущи от стари задължения. Старите задължения да подлежат на обезпечение от страна на длъжниците и автоматично да се прехвърлят към публичния изпълнител. Плащането да върви по друг ред, а не по общия ред, както сега. Трябва да се прекрати масовата практика да се блокират сметки на длъжници”, посочиха още от организацията.

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди и промени в Кодекса на труда, предложени от депутатите от Коалиция за България Захари Георгиев, Корнелия Нинова и Жара Пенева,  които предвиждат осиновители, които осиновят дете до 5 г., да имат право да получават майчинство.

Промените са в унисон със стратегията за изваждане на деца от институции. Възрастовата граница от 5 г. е въведена, заради задължението от 5 г. детето да се включи в предучилищното образование, обясни Жара Пенева и допълни, че около 500 лв. на месец струва отглеждането на дете в институция, а майчинството е почти наполовина на тази сума.

Синдикатите подкрепиха предложената промяна.

Димитър Манолов от КТ „Подкрепа” заяви, че не се интересува от икономическия ефект на промяна. Интересува ни човешката страна на нещата, посочи той. От КНСБ заявиха, че е необходимо подобряване на текстовете на предложените промени. „Отпускът за адаптация в семейна среда трябва да бъде изведен в отделен текст, с отделни алинеи”, посочиха синдикатите.

Представителите на бизнеса също подкрепиха като цяло промените и заявиха, че е необходимо прецизиране между първо и второ четене на законопроекта в Народното събрание. Румяна Георгиева от КРИБ заяви, че представеният законопроект не е изчерпателен. Трябва да се подобри формата, допълни тя.

Единодушно от участниците в съвета бе подкрепено и предложението осиновителите на деца до 5-годишна възраст да имат право на отпуск за отглеждане и адаптация в семейна среда за период от 365 дни, считан от деня на предаването му, но не по-късно от навършване на 5 години. Законопроектът е внесен за разглеждане от трима депутати от Коалиция за България и разширява правата на осиновителите, като им дава възможност на отпуск и след втората година от раждането на осиновеното дете.

От Българската стопанска камара посочиха като съображение, че е нужно да се помисли за увеличаване на възрастовата граница, до която да може да се използва този отпуск, тъй като осиновителите на по-големи деца също имат нужда от период на адаптация.