Вие сте тук: Начало » Актуално » Бургаската жандармерия се насочи към малките населени места

        Бургаската жандармерия се насочи към малките населени места

        Общо 15 екипа от служители на Специализирано полицейско управление – Бургас, по-познати като бургаската жандармерия, тръгнаха точно в 07.30 ч. тази сутрин от крайморския град към малките населени места с най-голяма битова престъпност. Освен на територията на Бургаски регион, екипите ще дежурят на територията на Общини Сливен, Нова Загора и Ямбол. Към тях се отправиха пет жандармерийски формирования, а останалите десет са разпределени между Общини Камено, Средец, Сунгурларе и Карнобат.

        Според Началникът на Специализирано полицейско управление – Бургас – главен инспектор Ганчо Николаев провежданата специализирана акция срещу битовата престъпност не е ограничена с крайна дата. За всяко населено място ще има различен график на дежурство, като в случай на необходимост присъствието ще е денонощно. Повечето бургаски екипи след 12-часово дежурство ще се прибират в града, с изключение на жандармеристите изпратени в Сливенска област, които ще нощуват на място. За нощувки в Нова Загора ще се ползва общинската база, а в Сливен – базата на областната полицейска дирекция.

        Предвидено е жандармеристите да работят на място заедно с оперативните работници от съответните районни полицейски управления, като основните цели на присъствието им в малките населени места освен да респектират криминалния контингент, са да изведат от анонимност извършителите на криминални посегателства, както и да задържат обявените за издирване лица.

        Според зам. директорът на ОДМВР – Бургас комисар Калоян Калоянов няма  населени места в Бургаска област без полицейско присъствие. Във всяко от Районните управления „Полиция” има полицейски и мл. полицейски инспектори, отговарящи за определен район, обикновено включващ няколко села с приемна и график за посещение. Част от тези служители в момента са служебно командировани, което обяснява пропускането на приемни дни и частичното изпълнение на предвидените в график дежурства. Комисар Калоянов призова кметовете на малките населени места към по-голяма активност и даване на обратната връзка на полицейските служители, тъй като сигналите за извършените престъпления в повечето случаи пристигали първо при тях. Според полицейския заместник-директор основната цел е работа по лицата, определени като криминален контингент, чрез събиране на годни доказателства и получаване на адекватни присъди.

        Един коментар

        1. Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) – властта установена след окупацията на страната от Червената армия и деветосептемврийския преврат.

          Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.

          От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение, на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

          Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.

          На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.

          Произнесени са смъртните присъди над тримата регенти, 8 царски съветници 22-ма министри от правителствата след 1941 67 депутати от 24-тото НС 47 генерали и висши офицери.

          Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик, е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.

          Някои от екзекутираните:

          Принц Кирил Преславски – Регент, брат на Цар Борис III

          Проф. д-р Богдан Филов- световен учен, археолог. Регент, бивш Министър-председател

          Генерал-лейтанант Никола Михов – Регент и военен министър

          Проф. Александър Станишев- български хирург, лекар и учен със световна известност. Министър на здравето

          Димитър Шишманов- дипломат. Министър на външните работи

          Д-р Иван Горанов- виден юрист, адвокат. Кавалер на четири ордена „За храброст“ за атаката при Тутракан.

          Светослав Поменов- Юрист, завършил във Франция. Дългогодишен дипломат. Кавалер на два ордена „За храброст“.

          Д-р Иван Вазов- племенник на Иван Вазов, син на д-р Кирил Вазов. Капитан- командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на 3 Кръста за храброст и орден Австрийски орел. Завършва право в СУ и докторска дисертация в Лайпциг. Общественик на гр. Стара Загора, Председател на Културно-просветното дружество, безпартиен и аполитичен- става депутат като независим кандидат от Стара загора

          Д-р Иван Бешков – 49-годишен, брат на художника Илия Бешков. Герой от първата световна война, с два ордена за храброст. Корпоративен деятел, народен представител в три народни събрания от Плевенски избирателен окръг, министър на земеделието.

          Георги Липовaнски- доктор по право и финанси. Общественик и стопански деец.

          Александър Сталински- виден юрист. Министър на правосъдието

          Д-р Борис Йоцов- учен. Министър на просвещението

          Инж. Борис Колчев- Министър на железниците, пощите и телеграфите

          Д-р Георги Ханджиев- учен. Съветник на Цар Борис

          Арх. Йордан Севов- известен архитект модернист. Съветник на Цар Борис

          Любомир Лулчев – царски съветник

          Димитър Генчев- офицер, полковник. Награждаван с ордени за храброст, герой от войните. Инспектор на дворците

          Павел Груев – началник на дворцвата канцелария

          д-р Петър Костов – секретар по печата, легационен съветник

          Тодор Кожухаров- виден общественик, публицист и журналист. Кавалер на два ордена „За храброст“, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за гражадански заслуги.

          Иван Батембергски – народен представител

          Ген. Теодоси Даскалов- български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България. Министър на войната , внук на Бачо Киро

          Генерал-лейтанант Руси Русев- Военен министър

          Генерал-лейтанант Константин Лукаш- Гл. инспектор на войската и Началник на щаба

          Генерал-майор Рафаил Жечев – флигел адютант

          Генерал-лейтанант Никола Стойчев- командир на 3-ра българска армия

          Генерал-лейтанант Никола Христов- командир на 3-та българска армия

          Генерал-лейтанант Атанас Стефанов- командир на 4-та българска армия

          Генерал-лейтанант Никола Наков- командир на 1-ва българска армия

          Генерал-майор Петър Цанков- командир на ШЗО

          Генерал-майор Рафаил Банов- командир на 6-а Бдинска дивизия

          Генерал Никола Жеков- командващ БГ армия през 1915-1918 г.

          Генерал-лейтанант Димитър Айранов- командир на Военно-въздушните сили

          Контраадмирал Асен Тошев- командир на Морските войски

          Ген. Борис Димитров – герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най- ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на Жандармерията и още 12 генерали….

          Полковник Бахнев- командир на полка в Шумен. Герой от войните. Кавалер на 5 ордена.

          Проф. Цветко Петков- виден юрист, адвокат. Защитавал е като адвокат комунисти и двама е спасил от смъртна присъда.

          Полковник Стою Стоев- герой от войната, началник-щаб на 2- ра дивизия.

          КРАЙНО ВРЕМЕ Е КОМУНИЗМЪТ ДА СИ ОТИДЕ!!!!!
          КОМУНИСТИТЕ ИЗБИВАХА СОБСТВЕНИЯ СИ НАРОД, КАКТО НИКОЯ ДРУГА ПАРТИЯ!!!!
          КОМУНИСТИТЕ ИЗПОЛЗВАХА ПРОСТИЯ НАРОД ДА ИМ РАБОТИ БЕЗ ПАРИ ПОЛОВИН ВЕК!!!!
          КОМУНИСТИТЕ ОГРАБИХА ПОСТРОЕНОТО!!!!
          И НАКРАЯ ОБВИНИХА ДРУГИ ЗА ВСИЧКО ТОВА!!!!
          В Ъ Н!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

        Горе