RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Традиционно за Ронкали, наричан по света „Българският папа”, а всъщност той си е несебърски, започва да се пише и говори през м.юни и октомври, когато са датите на смъртта и обявяването му за папа под името Йоан ХХІІІ.През настоящата година обаче това се случва по-рано, а поводът за това е обявяването на Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ за светци.
Под мотото: „България и Ватикана, срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ-ХХІ век” в големия салон на Българската академия на науките/БАН/ от Института за балканистика с Център по тракология при БАН, с участието на Атлантическия клуб, Централния държавен архив, Дипломатическия архив на Министерството на външните работи, посолството на Полша и фондация „Комунитас бе организирана тържествена научна конференция , посветена на канонизацията на папите Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ в Рим.
Форумът, под патронажа на Маргарита Попова – вицепрезидент на Р България, бе част от програмата за отбелязването на 145 г. от създаването на БАН и 50-годишнината от създаването на Института по балканистика към Академията. Както на 3 юни и 11 октомври 2013, така и този път, на настоящия форум отново когато ставаше дума за Ронкали като папски нунций в България, се споменаваше за отношението му и оценката за Несебър, тогавашната Месeмврия.
Седмица преди церемонията във Ватикана кметът на Община Несебър Николай Димитров откри паметна плоча за Анджело Ронкали на едноименната улица в Старинен Несебър, на която е изобразен папа Йоан ХХІІІ. Този артефакт се коментира и от трибуната и в кулоарите на форума. В словото си при откриването на конференцията г-жа Попова отбеляза:
„Тази конференция е чудесен повод да си припомним, че връзките на България със Светия престол не са от вчера и не са временни и незначителни. Те започват през девети век и продължават и до днес с нашата конференция посветена на един наистина важен проблем.
Както е известно веднага след християнизирането на държавата княз Борис се обръща към папа Николай I не само по важни теологически въпроси, но и с молба за съдействие при изграждането на новосъздадената българска институция. Тогава в столицата Плиска пристига компетентно папско пратеничество начело с кардинал Формоза Портуенски.
Малцина знаят за интересния факт, че след като и папа Николай I и папа Адриян отказват благословията си на Княз Борис кардинал Формоза да стане глава на новосъздадената българска църква , няколко години след завръщането си той става папа. И не може ли днес да кажем, че има двама български папи – Формоза и Ронкали”. Председателят на БАН, академик Стефан Воденичаров подчерта обективната оценка на мисията на двамата папи за България и българите:
„Във вечният град папа Франциск канонизира за светци двама римски първосвещеници, които са свързали своят живот и дело с България и българите: Йоан XXIII и Йоан Павел II.
Първият известен у нас като българският папа, вторият като папата славянин. Преди да се възкачи на Светият престол, папа Йоан XXIII прекара в България десет години като апостолически делегат (1925 – 1934), но запази чувствата на любов и уважение към българския народ до края на живота си.
Папа Йоан Павел II посети България през май 2002, но отлично познаваше и високо ценеше заслугите на България за Кирило-Методиевото дело. Днес сме се събрали да почетем това знаменателно за България и света събитие с тържествена конференция в чест на Светите Отци, възможност за дълбока ретроспекция и обективна научна оценка на взаимоотношенията между България и католически свят”.
В своето приветствие посланикът на Полща Лешек Хенсел заяви:„Пътищата на Йоан Павел II и Йоан XXIII са се срещали не веднъж – и двамата са били привърженици на отвореността на Католическата църква и на по-прякото общуване с вярващите, смятали са за приоритетни милосърдието и добруването на хората и са се отнасяли с голяма почит към иконата на Ченстоховската Света Богородица. Ролята на Йоан Павел II за процеса на демократични промени в Полша и в цяла Централна и Южна Европа е безспорна.Ето защо през октомври м. г.полското посолство в сътрудничество с Института за исторически изследвания организира конференцията „Ватиканът – Полша – България“ по случай 150-тата годишнина от началото на мисията на Обществото на Възкресенците в България.
Смятам,че организирането на тези две конференции, посветени на историческите връзки между България и католическия свят свидетелства за оценяването на ролята, която са изиграли различните вероизповедания в историята на страната и показва, че българският научен свят е отворен и готов да провежда ползотворен между културен диалог”.
От името на председателя на епископската конференция в България, монс. Христо Пройков, говори отец Петко Вълов:„Тези светци са били хора като нас, но Църквата със своят авторитет, признава техните човешки и положителни добродетели, с които са живели и достигнали до степен на героизъм, и днес тя ги въздига до нашите олтари. За нас в духовен смисъл, те трябва да бъдат пример за подражание, и имаме право да ги почитаме и призоваваме като светци.
Днес в тази зала, научната конференция ще говори за хора, които със своите заслуги и възможности са дали своя принос в отношенията между България и Ватикана. За малката католическа общност на българите католици, е повод за голяма радост и признателност, че един такъв авторитетен форум, отбелязва заслугите на новите светци.Паметни за обществеността ще остане молосърдната дейност на Анджело Ронкали,организирал обеществени кухни за изхранване на децата на бежанците от Македония и Тракия в Несебър, Карабунар, Карнобат и Айтос”.
Проф. д-р ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология при БАН представи доклад на тема: „От Пий ІХ до Франциск: Светият Престол в историята на България (1846 – 2014)”, доц.д-р ист.н Александър Костов – директор на Института за балканистика с Център по тракология при БАН представи изданието „Сборникът „Българският папа“ и неговите научно-изследователски корени в Института за балканистика с Център по тракология при БАН”,д-р Соломон Паси – председател на Атлантическия клуб в България говори за срещите си с Папа Йоан Павел ІІ в България и във Ватикана, д.ф.н. Момчил Методиев, Венета Домусчиева от фондация „Комунитас“ акцентираха на издателската дейност в междухристиянския диалог, Огнян Пунев, Людмила Маринкева от Централен държавен архив информираха за Документи от Централния държавен архив за дейността на монсеньор Ронкали в България /1925-1934/, д-р Боряна Бужашка- директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ в Министерство на външните работи товори за Българо-ватиканските взаимоотношения според документите от Дипломатическия архив на Министерството на външните работи /1975-2009/.По-долу публ.акценти от изказванията.
Проф. Светлозар Елдъров, обяви двамата папи за българофили: „Щастлив съм, че заедно участваме в едно вълнуващо събитие. Ден след събитието на площад свети Петър в Рим, тук в София в салона на БАН присъстваме на една своеобразна академична канонизация на папите българофили. Това не е случайно съвпадение. Няма друга научна академия, която да е свързана така тясно и с двамата канонизирани светци на католическата църква, като БАН.
Точно преди 80 години, през 1934 г., пак тук, архиепископ Джузепе Ронкали, участва в откриването на IV Международен конгрес по византинистика. Тази научна конференция е посветена на папите българофили, това не означава че останалите папи са били студени към нас.
С моя доклад е се опитам да свидетелствам, че всички папи от Пий IX до Франциск /преди 1846 до днес/ са свързани с българите , по начин, който е оставил отпечатък върху нашата история. Историческите връзки на България със светия престол са един от непресъхващите извори на културно историческо богатство и енергия, за съхраняване, утвърждаване и развиване на нашата идентичност, от който ние сме длъжни да черпим с пълни шепи”.
Доц.Александър Костов представяйки сборника „Българският папа“ каза: „В тази книга са събрани приветствените слова и докладите от миналогодишната конференция в чест на Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали – папа Йоан ХХІІІ. В продължение на десет години /1925-1934/, Ронкали е представител на Светия Престол в нашата страна, като свързва името си с редица религиозни, хуманитарни и политически инициативи.
Сред тях изпъкват подкрепата му за прокудените след войните българи от Егейска Македония и Одринска Тракия,изключителната помощ за изхранването на децата на бежанците от тези земи през 1925/1926 в Месемврия, Карабунар, Карнобат и Айтос и за пострадалите от голямото земетресение през 1928 в Южна България, „царската сватба“ на Борис ІІІ с Йоана Савойска през 1930, защитата на българската национална кауза в чужбина.
За спомен от пребиваването си в нашата страна Ронкали приема титулатурата Архиепископ Месемврийски. Той не забравя българите и след като през 1958 г. е избран за папа под името Йоан ХХІІІ. Всички тези връзки са подробно документирани в сборника, който съдържа и уникални фотографии от „Българското десетилетие“ на Ронкали”.
Огнян Пунев от Централния държавен архив представи изключително важни документи от престоя на Ронкали в Българи и застъпничеството му за нас: „Смятам, че всички тези документи красноречиво говорят за отношението на монсеньор Ронкали към България и българите, към българските евреи, към подтиснатите от всички други евреи, за неговата огромна толерантност, която наистина трябва да ни вдъхновява и ние с гордост можем да го призоваваме, като български светия, да бди над участта и съдбата на България”.
Председателят на Атлантическият клуб д-р Соломон Паси сподели личните си спомени от срещата с папа Йоан Павел II в София и съзря чудо в неговата благословия на българския път към НАТО и ЕС:
„На влизане на един голям концерт , който бяхме организирали в НДК , не случайно бях паркирал моят прословут трабант до входа. Помолихме папата да благослови тази картонена машина, което той направи с удоволствие, като го предупредихме, че това е символа на членството ни в ЕС, това стана през май 2002.
След тази майска благословия на външната политика на България дойдоха поканата за членство в НАТО и дата за членство на България в ЕС. Нека и това да смятаме за едно от чудесата на папа Йоан Павел II”.
Максим МОМЧИЛОВ
Несебър – София – Несебър
