Вие сте тук: Начало » Актуално » Започва реставрация на българския Стоунхендж
Започва реставрация на българския Стоунхендж

Започва реставрация на българския Стоунхендж

На 20 април се планира да започнат спасителни разкопки за един уникален за България и за Балканите археологически обект – кромлеха, астрономическа обсерватория от 6 век пр. Хр. при село Старо Железаре. Той отдавна е наричан „българския Стоунхедж”. В Европа такива има намерени няколко – „Карнак“ в Бретан, Франция, едно мегалитно съоръжение в Белгия и прочутият Стоунхендж във Великобритания. Съоръжението е открито от Георги Китов през 2002 година, но Министерството на културата няма бюджет за спасяването на обекта, затова Гражданският комитет и фондацията “Да спасим кромлеха в Старо Железаре”събира средства за възстановяване на съоръжението, информира“Бинар”.
Екипът, който ще проведе разкопките, ще бъде ръководен от проф. Диана Гергова и ще стъпи на терен през пролетта на тази година. Обектът вече е бил разкопан частично през 2002 г. и изоставен след това, без да се довършат изследванията, за повече от 12 години. Той се руши твърде бързо в резултат на ерозията, като почти всички каменни стълбове са паднали и са затрупани с пръст. Заради тежкото състояние на археологическия обект е имало предложение от инспектората за опазване на културното наследство кромлехът отново да бъде зарит. Нещо, което би го унищожило в голяма степен без съответната консервация на елементите на подмогилното съоръжение, за която също няма пари.
Астрономическа обсерватория на 20-30 века
Този кромлех, както се нарича подобно съоржение от побити в кръг каменни блокове, е уникален с това, че още по времето на Одриското царство е бил затрупан и скрит под висока 6 метра земна могила. Това се е случило около 6 век пр. Хр. Той прилича по структура на мегалитния комплекс Стоунхендж във Великобритания. Изграждането му има религиозен и астрологичен характер и е свързано с почитане на древните слънчеви култове. Според изследователите вероятно древните чрез него са определяли началото на сезоните, пролетното и есенното равноденствие, както и движението на Луната.
Могилите стават типични за нашите земи едва през класическото тракийско време 6-2 в. пр. Хр., а кромлехите са поне 5-10 века по-ранни обекти. Така че не е изключено обектът при Старо Железаре да е бил построен като открито съоръжение доста по-рано – още преди началото на I хил. пр. Хр. Съоръжението е съставено от 22-24 каменни стълба. Намира се в непосредствена близост до други значими археологически паметници в Хисаря, Старосел и Стрелча. Част е от един общ взаимосвързан сакрален тракийски комплекс от времето на Одриската държава, съществувала през античността в днешните български земи.
Защитен купол и туризъм
Проектът във втората си фаза предвижда изграждането на защитен прозрачен купол с нанопокритие. Той ще предпазва древната обсерватория, като ще я остави достъпна за посещение от туристите. За да се стигне до изграждането на такъв защитен купол, обаче първо трябва да се довършат археологическите разкопки и да се консервират камъните на кромлеха. След това те ще бъдат поставени на местата си и ще бъде направена цялостна реконструкция на обекта.
Светилищните и кромлех комлексите в Европа се радват на огромна посещаемост. Там се провеждат ежегодни фолклорни фестивали, теренни лекции и семинари, организират се бракосъчетания в духа на традициите. Така че мегалитният комплекс при Старо Железаре може да се превърне не просто в туристическа забележителност.
Гражданската инициатива
Безпрецедентен за България е фактът, че една гражданска инициатива успява да се пребори с административните пречки и да предприеме реални действия за спасяването на архелогически обект. В началото на 2014 година няколко души създават инициативен комитет за спасяването на кромлеха в Старо Железаре. Това са Славян Стоянов, Александра Делова, Ивелина Кючукова, Бисер Хънтев, Радостина Георгиева и Живко Желев. През социалните мрежи те събират 3400 подписа в петиция до Министерството на културата за спасяването на обекта. Тъй като ведомство няма предвидени пари за финансиране на възстановяването на обекта, малко по-късно създават и фондацията за набиране на средствата, като всеки един от тях е и дарител. В инициативата се включват активно също кметството и жителите на село Старо Железаре. Община Хисаря също е декларирала подкрепата си за проекта.
Набиране на средства
В интернет кампанията за набиране на средства за възстановяване на кромлеха участват българи, живеещи в повече от 48 страни по света. “Те по някакъв начин започнаха да харесват и да припознават тази инициатива. Така мнозинството от тях изразява реална подкрепа към каузата за защита на културното наследство в България. Имаме дарения от Австралия, САЩ, Швейцария”, разказва Александра Делова. Проектът печели и голямата награда на Дарителската кампания на Мото-Пфое през 2014 г.
Необходими са още 10 000 лева за довършване само на разкопките. Фондацията набира средства чрез банкова сметка.
Банкова сметка в лева: IBAN: BG84STSA93000021816885, BIC: STSABGSF,
Банка ДСК ЕАД, Титуляр: Фондация „Да спасим кромлеха в Старо Железаре“, с Булстат: 176701763.

Горе