Посещението на Васил Левски в Еркеч

petar_kucarovПо повод отбелязването на 143-та годишнина от обесването на Васил Левски,  проф.Петър Куцаров изпрати материал за посещението на Апостола на свободата в Еркеч /дн. Козичино/ и информира, че на 27.02.2016 по ТВ СКАТ, от 20,00 часа на гости на Галя Асенова в предаването “От българско, по-българско” ще бъдат състави от с. Козичино. В предаването проф. Куцаров ще разкаже за миналото на Еркеч.

Родолюбивите българи от древното село Еркеч пазят спомена за Апостола и неговото дело

Безсмъртното дело на Васил Левски, този велик българин, баш комитата, както са го наричали турците, е свързано и с живота на еркечани. В историята на църквата и училището в Еркеч (Козичино, област Бургас) се отбелязва неоценимата роля на Паисий Габровски за възраждането на селото. Напълно възможно е Васил Левски да е научил за родолюбието на еркечани от този монах, който пребивава в селото 15 години. Исторически факт е, че Паисий Габровски идва в Еркеч от Троянския манастир и след приключване на мисията си през 1870 г. се завръща пак в светата обител. А на всички българи е известна връзката на Васил Иванов Кунчев и неговата апостолска дейност с манастира. Нима е възможно Паисий Габровски да “живее” под един покрив с Васил Левски и да не му разкаже за родолюбивите българи от това древно българско село. При това вестта за събитията, свързани с Българския Еркечки Великден, бързо се разнася и предава от човек на човек. Апостолът търси всевъзможни начини за разширяване на революционната дейност. А Еркеч се прочува със свободолюбието на хората тук и неподчинението им на турската официална власт. Еркеч притежава всички обективни предпоставки, които Апостолът на свободата съзира и използва, за да посее свободолюбивото дело. Правя тези уговорки като отговор на опоненти от крайморските общини, удивяващи се защо Левски посещава Еркеч, но не и техния регион. Защото българският елемент там, в селищата покрай морето, не е бил така силен и подготвен, за да бъде посято в душите на тамошните хора семето на българското революционно дело.
Апостолът на свободата кръстосва няколко пъти България, но Еркеч посещава само веднъж – през пролетта на 1871 г. Според думите на поп Петко Дойнов, казани пред дядо Хрусав, Левски пристига в селото по велики пости. Толкова години са изминали оттогава, а  това важно събитие не е регистрирано писмено
Поп Петко живее до 1927 г., но никой не записва неговите спомени, а и той не е особено разговорчив на тази тема и не разказва всичко, защото “е положил лично клетва пред Дякона”. И това е разбираемо – той едва от година е свещеник и появата на Левски навярно го стряска. Истинските причини за “мълчанието” на поп Петко може да са свързани с разочарованията след Освобождението, с неясните политически промени и неверието в официалната власт. Еркечани са силно разочаровани от бавното или почти никакво развитие на селото в рамките на Източна Румелия: след оттеглянето на руските войски ситуацията е тревожна, продължават нападенията и зулумите на турските шайки като тази на Чобан Хасан, неимоверно се увеличават данъците.
Засега от записаните през 1963 г. спомени на стари хора и публикациите се оформя виждане относно пътя и мястото, откъдето минава Васил Левски, за да отиде в Еркеч. Апостолът преминава през Сливен, Карнобат, Айтос, караулът му оставя на Балиова чука (местност западно от селото), а Левски и още един-двама души влизат в селото. Те отиват в Еркеч след обяд, турско време икиндия, и отсядат в дюкяна. Облечени са като френски търговци и се представят, че изкупуват добитък за турския аскер. След като разпитват и разбират кои стопани имат повечко едър и дребен рогат добитък, се отправят към къщата на попа, който също имал добитък за продаване. Срещата с еркечкия свещеник става по пътя, близо до мястото, където днес е фурната на бившото ТКЗС. Заедно отиват в къщата на поп Петко Дойнов. Влизат в хлява (обора), оглеждат добитъка и, след като направили пазарлъка, се качват на втория кат да похапнат. Дяконът се открива пред попа. След двучасов разговор Петко Дойнов изрича свещените думи на клетвата. С кръст в ръка, под строгия поглед на Апостола и кръстосаното оръжие, поп Петко обещава да запази в тайна разговора. След това той събира по-заможни хора, заклева ги и им обяснява, че за нуждите на борбата са необходими средства. В разказите на старите хора няма различия по въпроса колко пари е получил Левски от селото – около 40 златни турски лири. Изниква въпросът откъде у тези бедни еркечани такива средства. Разпитаните стари хора твърдят, че поп Петко Дойнов, по-точно неговият чирак дядо Демир Юшката, случайно намерил имане в Халахурските торници
“Тейко ми казваше, разказва Трендафил Стоянов, че парите, които взел Левски от поп Петка баштън (първоначално), ги намерил дядо Демир, на Юшката дядо му, син на Демир Радев, в Халахурските торници, в Аптакилиме. Били туряни (поставени) в едно дърво, то прогнило в корените и паднали 4-5 парчета. Демирчито ги вижда, взема ги, ама не ги познава. Отива си в село, той бил чирак у попа, занася парите и му дума: “Петко, аз намерих тези колеленца, виж ги какви са, да еба кореня му, намерих ги до къшлата. Попът му рекъл: дай ми ги за спомен, те нищо не струват и му дава пет сребърни пари. Вечерта попът направил кърмило, слага една брадва в кърмилото и посред нощ вдига дядо Демир и му дума: “Хайде да идем да накърмим овцете. Дядо поп извадил едни дисаги пари оттам”. С този разказ може да се даде приемливо обяснение откъде са парите, които поп Петко дава на Васил Левски. Някои от старите хора си спомнят, че за намерените от поп Петко Дойнов жълтици знаело едва ли не цялото село. Говорело се, че Васил Левски научава за тези пари от Паисий Габровски и притиска еркечкия свещеник. Тази теза също се изтъкваше като причина защо поп Петко не разказва подробности около пребиваването на Васил Левски в Еркеч – не искал да разказва за намерените златни пари, които по право принадлежали на неговия овчар. И друго обяснение: еркечани не обичат да разказват, ако са надхитрени или притиснати и горделивият им характер е накърнен.
За отбелязване е, че всеки втори от разпитваните еркечани непременно говори за посещението на Апостола в Еркеч като за факт, който не подлежи на съмнение. “Като дохожда Левски, казва Тодор Василев Тодоров, кмет на селото, от рода на Долапчията. Дохожда като търговец, събира добитък за турския аскер. Като се мръква, отива у попови. Попът се уплашва, ама се разбрали. Попът отива при кмета, оттук оттам, взимат тези пари, към 40 лири, дават му ги и сетне ги разхвърлят като облог на селото.”
“Левски дохожда, обяснява дядо Хрусав, защото търсел корави българи, за да основе комитет и събере помощ. Било е по велики пости. Пред попа се открил, иначе много се пазел. Левски заклел попа, явен комитет не можал да направи, таен може да е имало, ама попът не казваше. Един път взе да разказва, че събрали и му дали към четиридесет златни лири, ама ние лапандаци – кой ще запомни”. Думите на дядо Хрусав се допълват от записаните спомени на Янко Друмев. “Левски е дошъл с още двама души. Като дошли,
престорили се, че са френски търговци
Левски отишъл при поп Петко. Като останали сами да разговарят, Левски му рекъл: “Ти си поп, а аз съм дякон. Левски съм. Ще сбирате помощ за оръжие. Въстание ще има”. Събрали и му дали пари. Един път идвал, щял да дохожда още един път, ама не дошъл. Туй попът ми го казваше, самичкият поп Петко”.
Дали е образуван комитет? Даже да е имало такъв, то той не е развил дейност, свързана с Априлското въстание и не оставя трайни следи в съзнанието на хората. Вярно е, че попът и още няколко души са посветени в тайната на готвения бунт. Разказът за пребиваването на Васил Левски в Еркеч има различни окраски. Разказват, че когато става дума поп Петко да се включи в тайния комитет, то той попитал как това се съгласува със службата на Бога, Левски отсича: “Ти си поп, аз съм дякон и по-добре зная тези неща!” След като се изяснява, че еркечкият свещеник трябва да оглави новосъздадения комитет, той пита кой ще го ръкоположи. Апостолът отговоря: “Като дякон, аз те ръкополагам!” Разпитваните стари хора са единодушни: Васил Левски идва в Еркеч, защото “търсел корави българи”.
В допълнение ще отбележа, че за идването на Левски в Еркеч са писали мнозина. Разказът на г-н Енчо Маринов от с. Карагеоргиево, Айтоско, се основава както на спомени на стари хора, така и на биографичните бележки на Паруш Иванов, сестрин син на Иван Карагеоргиев, четник от четата на Христо Ботев. “От Айтос Левски и Иван Димов, пише посоченият автор, тръгнали за село Еркеч (Козичино), като минали през с. Кюпеклии (Пещерско) и отишли в с. Орман (Горица). Там преспиват у свещеник Ангел, с когото на другия ден отиват в с. Еркеч и отсядат у свещеник Петко Дойнов, на когото отначало Левски се представя като закупчик на добитък, а впоследствие се открива. Там са направили събрание, на което са присъствали: Желю Опърлаков, Друми Долапчиев, Стою Лечев, Рою Лечев и др. Своите твърдения Паруш Иванов подкрепя също с едно писмо от общината в с.Еркеч с дата 5.01.1961 г., в което се твърди, че в селото е известно, че поп Петко Дойнов е приемал у дома си Васил Левски, който е дошъл в селото от Айтос през Пещерско и Горица. Когато Левски си отива от селото, то селяните запитали свещеника: “Е, дядо попе, и с тебе ли не стана пазарлъка?” попът отговорил: “Стана, чеда, хубав пазарлък стана! И скоро ще научите за него”.
В заключение към разказа за посещението на Апостола на свободата ще посоча факта, че в Еркеч е широко известна и се пее на “дълга маса” песен за Васил Левски. Удивително е с какво умиление еркечани искаха да чуят песента за “Лехски”, нагласена по стихотворението на Л. Каравелов. “Провикнал се е Васил Левски от черно бесило:// Сбирайте се стари и млади, моми и ергени,//да зачуйте барем една, една песенчица-//тази песен, що аз пея, млади не веселя.// Слънце ясно, слънце красно, не грей, прибери се!//И ти, ясна месечинко, бягай удави се!”
Добре би било, наред с паметта за Левски в душите на еркечани, да бъде издигнат в Еркеч подобаващ паметник на Апостола на свободата, който да напомня за великото дело и посещението на Васил Иванов Кунчев в това древно българско село.