Проф. Петър Куцаров: Трети март в народопсихологията и в документите

В живота на всеки народ има празници, които са неотделими от неговото битие. За България това е Трети март. Всеки българин ще ви каже, че на този ден отбелязваме Освобождението си от турско робство. Е, ще се намерят и “учени” глави, които да оспорят тази аксиома. Но каквито и щрихи да се добавят към портрета на тази дата, тя не губи своя ореол, защото тогава е възстановена българската държавност и България заема отново полагащото й се място на световната политическа сцена.
Влиянието на Руската империя на Балканите вече над двеста години предизвиква интереса на учени, на обществени и държавни дейци. Тактиката на «големия юмрук» и на «старшия» брат, съчетана с помощта на православните народи, традиционните връзки между славянството и конфликтите в неговите среди, тайната и явна дипломация – това е характерно за историята на Балканите в политиката на Русия. Тази констатация се отнася и за Трети март. С настоящите редове ще се опитам заедно с читателите на сайта да прочетем някои неизвестни страници, свързани с националния празник на Република България. Връщайки се след сто тридесет и осем години към темата ще дирим отговор на въпросите защо празникът се свързва с образа на “дядо Иван”, защо точно на тази дата е подписан договора, какво е истинското отношение на Русия към Санстефанска България.
Защо и кога се заговорва за дядо Иван. Развитието на национално освободителната борба на южните славянски народи поставя въпроса за тяхното бъдеще не само пред Турция, но и пред европейските велики сили, за които Балканите в контекста на сложните геополитически интереси на Изтока и Запада имат особено значение. Българският въпрос през втората половина на ХІХ век постепенно става централен въпрос във външната политика на Русия и оказва влияние върху политическите й отношения с Турция. Балканите са считани от Русия за законна сфера на влияние. Русия увеличава и разширява своите територии за сметка на турските владения – отнема Крим и цялото северно крайбрежие на Черно море. В този си стремеж Русия подкрепя и подпомага славяните от Балканския полуостров. Така Русия спомага от поколение в поколение българи да се зароди и оформи образът на “дядо Иван”. В България, първоначално сред българските монаси, започва да се говори за освобождаване с помощта на Русия, т.е. “дядо Иван”, особено след като руският цар Иван Грозни превзема през 1552 г. столицата на волжките българи и ги присъединява към Московското царство. От тогава, та до края на династията Романови, в титулуването на руските царе и императори, наред с многобройните им други титли се добавя и “цар булгарски” (български). От това време този образ намира място в българското народно и лично творчество, живее в легенди и предания.
Защо договорът в Санстефано е подписан на Трети март? На 05.01.1878 г. проектът на мирния договор с Турция е обсъден на съвещание при император Александър ІІ и граф Игнатиев е натоварен да проведе преговорите и подпише договора. На него и на още две военни лица е предадена конфиденциална молба да сторят така, че договорът да бъде подписан именно на Трети март по нов стил. Защото на тази дата Александър ІІ става император и така се подчертава величието на руския цар, освободил на същата дата през 1861 руските селяни от крепостното право. Славата на императорския двор ще се увеличи, защото на Трети март се освобождават и българите. И още. Осем години по-късно, в 1886 г., след бляскавата победа на младата българска армия в сръбско-българската война, мирният договор в Букурещ е подписан също на Трети март.
Има ли Русия намерение да реализира Санстефанска България или това е пореден ход от играта на руската дипломация на тогавашната шахматна политическа дъска? Според Санстефанския мирен договор, България става най-голямата държава на Балканите. Българските земи заемат стратегическо положение и този факт играе важна роля в борбата на великите сили за влияние в България. Задачата на руската дипломация е създаване на преграда пред стремежите на Австро-Унгария към Балканите и Проливите. В Русия се надяват, а на Запад се опасяват, че новата българска държава ще се превърне в покорен спътник на огромната и без това руска държава. Именно поради това руската политика се стреми да направи България по възможност по-голяма държава, а западноевропейската, преди всичко англо-австрийската, политика се стреми да сведе до минимални размерите на българската държава. Определена негативна роля изиграва двойственото, миролюбиво и действено, начало в руската външна политика. Изразители на първото направление са посланикът на Русия в Англия граф Шувалов и министърът на външните работи на Русия княз Горчаков. Ярки представители на действеното начало в руската външна политика са генералите Обручев и Милютин и известният в България граф Игнатиев. Те оглавяват т.н. национална партия, не одобряват умерената програма на княз Горчаков и призовават за активни действия. Върхът в дипломатическата кариера на граф Игнатиев е подписването на мирния договор и създаването на Санстефанска България на Трети март. На победителя обаче, както често се случва в живота, се налага да се оправдава и граф Игнатиев е отстранен от активния политически живот на Русия. Той умира полузабравен през 1908 година в родното си имение Куподерница, Киевска губерния. Към края на войната връх взима миролюбивото начало, включващо 7 души, в т.ч. и Александър ІІ. В ръководните руски среди все повече привърженици набира тезата, че голяма славянска държава в близост до бреговете на Босфора не е в полза на руските планове, тъй като самата тя би могла да прояви претенции към Проливите. Ето защо, паралелно с воденето на военните действия с Турция, с Англия се водят секретни преговори за променената политическа карта след войната. Затова не успяла да се нарадва на своята свобода, Санстефанска България е разделена на няколко части. Два месеца след подписването на мирния договор в Сан Стефано, на 30 май 1878 г., граф Шувалов подписва в Лондон секретен руско-английски договор за разделянето на България. На Берлинския конгрес през юли 1878 г. се извършва формалното разделяне на вече фактически раздробената в Лондон родина на българите. България е разделена, но духът български е жив. Въпреки протестите на Високата Порта и великите държави, на Учредителното Велико Народно събрание във Велико Търново през февруари 1879 г. се събират делегати не само от Княжеството, но и от Южна България, Македония, Добруджа, Западните покрайнини и Одринска област. Въпреки че не са допускани на официалните заседания, те по цели дни бурно обсъждат проблемите за запазването на единството на българския народ. Всичко това оставя дълбоки следи в живота на населението от тези области и се превръща в традиция на съвместната борба за обединение. Българската държава, създадена с акта на Трети март, независимо от нейните териториални ограничения, наложени от Лондонските меморандуми и Берлинския договор, създава благоприятни възможности за изпълнение на българската програма за обединение. Сбъдва се прогнозата, че България ще притегли към себе си Източна Румелия. Трети март и Санстефанска България стават национален идеал в борбата на българския народ за пълно национално освобождение и единство на всички българи в границите на една държава.

Проф. Петър Куцаров, д-р на историческите науки