Ако Симеон не беше спечелил битката при Ахелой, може би днес нямаше да я има България

“Ако цар Симеон не беше спечелил битката при Ахелой, може би днес нямаше да я има България”, каза директорът на Регионалния исторически музей – Бургас Милен Николов в интервю за Агенция „Фокус по повод 1100 години от победата на цар Симеон при река Ахелой.

Фокус: Г-н Николов, на 20 август се навършват 1100 години от победата на цар Симеон при река Ахелой, какви събития предхождат сблъсъка между България и Византия през 917 г.?
Милен Николов : Това е период на непрестанна доминация от страна на България при управлението на цар Симеон. В началото на неговото властване, той преживява сериозна криза. Става въпрос за прословутия сблъсък между България и Византия за търговията между двете страни. Поводът е преместването на българското тържище за стоки от Константинопол в Солун. Поради тази причина цар Симеон обявява незабавно война на Византия. Тя отговаря веднага. Тъй като България е във възход, Византия наема маджарските племена, които влизат в североизточна България. Страната ни оцелява на косъм, но цар Симеон успява да се справи с тях. Сключвайки съюз с печенегите, Симеон прогонва маджарите от Южна Украйна и те са принудени да се заселят в днешна Унгария, където създават днешната държава. След тази битка през 895-896 г. България и Византия поддържат мирни отношения. Осъзнавайки възходът на България и своята мощ, титлата княз вече не удовлетворява Симеон. Той се е чувствал равен на императорите от Константинопол, затова започва целенасочена политика за придобиването титлата цар. Симеон е искал българският епископ да бъде титулуван и патриарх. Още се спори в историята дали Симеон е получил титлата цар или не. През това време във Византия се случват много събития. Император Лъв VI умира. Майката на престолонаследника му става председател на Регентския съвет. Тя мъжки се е противопоставяла на амбициите на цар Симеон, заради които започва войната между България и Византия, продължила повече от 10 години. През тази война българите превземат Одрин, опустошават голяма част от Тракия. След това се сключва примирие и Византия търси съюзници сред печенегите в южните степи на Украйна и Русия. Византийската империя води преговори с тях в продължение на една година. От друга цар Симеон също поддържа връзка с печенегите. Една част от тях са привлечени като съюзници на България, друга част от тях решават да бъдат съюзници на Византия. През това време Византия организира войската си от Азия. Приготовленията за войната продължават 2 години. Византия е разбрала, че за да се справи с България е трябвало да я унищожи, затова войната е била на живот и смърт. Докато византийската армия е събрана пред Константинопол всички войници се заклеват пред кръста, на който е разпънат Исус Христос, че ще умрат, но ще победят. Стратегията им е била да се съюзят с печенегите, идващи от Дунав, и да проникнат при българската столица Преслав, затова се озовават при Анхиало. Виждайки огромното количество войска, тръгнало към границите му, българският цар разбира, че първо трябва да бъде спряна византийката армия. Той събира цялата българска войска, разполага я в Източна Стара планина и при Ахелой дава генерално сражение с византийците. По време на битката конят на царя е бил убит от копие. В крайна сметка българите успяват да надделеят и унищожават византийците. Неслучайно няколко десетки години след това, минавайки през Анхиало, един византийски хронист, казва, че се виждат купчини кости на византийски войници, паднали там през 917 г. Не мога да кажа колко са жертвите, но цялата византийска армия е унищожена по време на битката, но ако цар Симеон не я беше спечелил, може би днес нямаше да я има България. След сражението при Ахелой цяла Тракия остава в ръцете на България. Българите незабавно се прегрупират, тръгват през Странджа към Константинопол и присъединяват нови територии. Тогава български гарнизони има в Бунархисар, във Виза.
Фокус: Битката при Ахелой е една от най-мащабните във вековния двубой на средновековната българска държава с Византийската империя. Какви исторически данни се съхраняват в Регионалния исторически музей за тази битка?
Милен Николов: Историческите данни за тази битка присъстват в гръцки и латински извори. В Бургаския музей няма нищо по-различно от това, което древните хронисти са написали. Ако питате като археологически находки – имаме църковна утвар, въоръжение, керамика от този период. Този период е блестящ както за България, така и за Византия. Тогава империята се е управлявала от представители на македонската династия. Тази династия е забележителна и по нейно време процъфтяват изкуството, културата и военната мощ във Византийската империя. Няколко години след битката при Ахелой Византия възстановява мощта си. Под водачеството на тази династия, империята успява да унищожи България със съдействието на Киевска Рус и други фактори.
Фокус:За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I именно преди битката при Ахелой през 917 година. Какви други любопитни факти са известни за това сражение?
Милен Николов:  Запазената кореспонденция от този период между България и Византия е изключително интересна. В писмата много ясно си личи двойната игра, която са играли и България и Византия. Те се обвиняват, че се е стигнало до тази битка, а всъщност и двете страни две години са се готвили за нея, демонстрирайки, че искат мир. Това нещо се разбира от анализ на историческите данни. В продължение на повече от година Византия се е опитвала да убеди печенегите да се включат във войната срещу България. Цар Симеон пък е поощрявал браковете на българските велможи и по-ниските чинове в армията да се женят за представителки на печенегите. Това е посочено в средата на 10 век от един друг византийски император. На цар Симеон е била предложена част от територията на Византия, но той доста пренебрежително отговаря в писмата си, че на него такива мандри не му трябват. Очевидно той визира под думата мандри малки крепости. Кореспонденцията показва самочувствие на българския владетел. Това, което цар Симеон демонстрира със своите световни градежи в Преслав, го виждаме отразено в писмата му до Византия. Българският владетел се е държал като с равен на хилядолетната Римска империя край Босфора. Бил е изключително добре подготвен. Дори след битката при Ахелой Симеон си пише с константинополския патриарх Николай и се обвиняват взаимно. Патриарх Николай пише на Симеон, че са от една вяра и го пита защо е направила така. На това цар Симеон отговаря, че Византия не си е изпълнила уговорките.
Фокус:Как Регионалният исторически музей в Бургас ще отбележи годишнината от сраженията край Ахелой?
Милен Николов: По принцип основната организация на тези чествания се пада на Община Поморие. Ние само помагаме. През есента през октомври месец ще се проведе една голяма международна научна конференция. Тя ще е с участници от Германия, САЩ, Канада, Украйна, Русия, Унгария. Съорганизатор на тази конференция е нашият музей и тя ще се проведе в Поморие. Ние ще направим доста неща по организацията и провеждането й.