На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос, денят се нарича Кръстовден.
В поверията на народа се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден (13 срещу 14 септември) Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.
На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича “Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли”, цялото домочадие повтаря словата.
Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. Затова с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.
На 14 септември се отбелязва църковния празник “Въздвижение на Светия кръст Господен” – той е един от четирите дни в годината, в който според Православната църква се извършва поклонение. На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същия ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.
На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други.На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде
Имен ден имат: Кръстьо, Кръста, Кръстана, Кръстина, Кръстинка, Кънчо, Ставри и техните производни.