133 години от Съединението на България

06-09Днес отбелязваме 133-та годишнина от Съединението.  В Поморие отбелязването на светлата дата започна с благодарствен молебен и  преклонение пред паметта на всички герои, дали живота си в борбата за националното обединение. Пред  паметните плочи бяха поднесени  венци и цветя.

А историкът Добринка Желязкова изнесе тържествено слово, разказвайки  за историческото значение на събитието. Тя разказа как на този ден в Пловдив е прогласен актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия, координиран от БТЦРК.

На 5 септември избухва въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението успяват да вземат властта. От Голямо Конаре и Конуш към Пловдив потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков. Войски, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив в нощта срещу 6 септември и свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, без да срещат съпротива.

Два дни по-късно княз Александър Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а в Пловдив са назначени трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година.