В Бургас почетоха жертвите от тоталитарния режим с панихида

2“1-ви февруари е тъжен ден за България. На тази дата е избит цветът на нацията, а палачите все още не признават паметта на жертвите си”, заяви лицето на СДС в Бургас и общински съветник Тошко Иванов. Днес по традиция СДС Бургас и Съюзът на репресираните от комунистическия режим почетоха жертвите с панихида на паметника срещу Апелативния съд. Имената на загиналите бяха прочетени от отец Игнатий от храм „Св. св. Кирил и Методий”, който отслужи заупокойната молитва, съобщават от пресцентъра на СДС-Бургас.

„На днешния ден отдаваме почит не само към убитите преди толкова много години, а и на всички, които заради желанието си да мислят свободно и по друг начин, са били наказвани от тоталитарния режим в продължение на 45 години. СДС винаги е стояло зад каузата да помним и почитаме тези хора. Целта ни е да съхраним  българската памет жива. Смятам, че престъплението срещу собствения  ти народ е най-голямото възможно, затова не трябва да забравяме злодеянието, извършено от БКП и не трябва да допускаме да се повтаря”, заяви членът на НИС на СДС за Югоизточен регион Дончо Златев.

Цветя на паметника положиха още областният председател на сините д-р Георги Митев, общинският председател Станимир Апостолов, зам.-кметът по култура и образование в община Бургас Йорданка Ананиева, председателят на Съюза на репресираните в Бургас д-р Андрей Найденов, общински съветници и представители на други политически сили, както и много граждани.

„Ние ежегодно отбелязваме този тъжен ден, защото над 300 000 души бяха избити от народните съдилища без съд и присъда. Учудващо е все още, че българският народ проявява някаква толерантност към този мракобесен режим, въпреки че през 2000-та година той бе обявен за престъпен. И въпреки че Парламентарната асамблея на Европа постави равенство между националсоциализма и комунизма, за жалост комунистическата партия и нейните  наследници продължават да не признават като палачи паметта на жертвите”, заяви Тошко Иванов.

Той добави, че винаги ще носи тази дата с тъга в душата си, защото собствените му родители са били репресирани и е запознат със зверствата на режима.