Вие сте тук: Начало » Общество » 140 години българско образование в Поморие

140 години българско образование в Поморие

anhi_solПрез 2019 се навършват 140 години от  полагане основите на българско образование в Поморие. В няколко последователни публикации ще ви разкажем за анхиалската училищна сага и за въжделенията на анхиалци към модерно образование през ХIX и първата половина на ХХ век.    

ДУХОВНОТО  ПРОБУЖДАНЕ

Анхиало ни покорява с неподправената си античност и изключително богатите си културни традиции. Всички изследователи са категорични, че градът е безспорно средище на просветата по Южното Черноморие. Тук никога не липсват грамотност и книжовен живот, защото Анхиало векове наред е център на митрополия.

Полъхът на модернизация през ХVІІІ век, обхванал цяла Европа, не подминава българските черноморски градове. Благодарение на активните си търговски връзки, те стават първите носители на модерни идеи, идващи от Западна Европа, но адаптирани и приети през Гърция. Лично митрополитите подпомагат материално училищата и съветват заможните анхиалци да изпращат децата си да учат в Пловдив, Цариград, Атина и различни европейски градове.

Настъпилите големи промени изискват модерно образование. Към средата на ХІХ век в Анхиало съществуват две обществени училища. Едното от тях е начално и е организирано по взаимоучителната методика. Другото е класно училище / прогимназия /. Там се изучават старогръцки език, история и други предмети.

До Освобождението обаче българите в Анхиало не успяват да се организират и създадат своя община, църква и училище. Населението е безпомощно и неорганизирано до възстановяването на българската държава.

Първите училища по Черноморието са свързани с гръцкия модел на образование и култура. За това допринасят Цариградската патриаршия с многовековната си дейност, многобройното гръцко насeление в черноморските селища с развити търговско-стопански отношения и духовен ивот.

Още през ХVІ-ХVІІ век в созополските манастири е открито килийно училище. В него преподават известни учители, получили образованието си в Гърция. През 1819 година училището разполага с двуетажна сграда, пансион и капитал от 7 500 гроша.

По същото време няколко килийни училища са открити и във Варна. Възпитаниците на тези учебни заведения се приемат за високо просветени. В повечето случаи те стават учители и също откриват килийни училища.

Подобна е картината и в останалите черноморски градове. Никъде обаче не се споменава за съществуването на български училища. За първи път през 1845 година българското население в Балчик изгражда своя църква и училище, които са под един покрив. Те носят името на Свети Никола. След три години обаче Цариградската патриаршия закрива училището. Свещеникът и учителят са прогонени, а българските книги продадени. С получените средства е закупена гръцка литература. В църквата започва да се служи на гръцки език, а малко по-късно е открито и гръцко училище.

Тези събития определят и по-нататъшното развитие на българо-гръцките отношения по Черноморието. С тях се слага край на единството в християнската общност и започва национално противопоставяне между българи и гърци.

Благодарение на богати и родолюбиви българи просветната криза в Балчик е преодоляна и през 1871 година в града вече има три училища: две български / мъжко и девическо / и едно гръцко.

Примерът на първото българско училище по Черноморието е последван от останалите селища в този район, но пътят който трябва да извървят, е труден и противоречив.

Българското население по Черноморието, северно от Стара планина, в повечето случаи открива свое училище преди Освобождението.

В най-големия крайморски град Варна училището е открито на 12 август 1860 година след Великденската акция на цариградските българи, в атмосфера на национално-политически и духовен подем.

Сходна е ситуацията по Черноморието и на юг ог Стара планина. И тук българската просвета е разпространена главно по селата и ограничена или напълно липсваща в градовете.

Външните влияния в българското образование тогава са резултат от политиката на заинтерисованите от Източния въпрос големи европейски държави. Неизменно е влиянието на Русия като славянска държава и велика сила.Руското консулство във Варна и дейността на консулите Александър Рачински, Александър Олхин и Василий Нягин играят съществена роля. Те оказват както морална, така и материална помощ. Дават съвети, даряват средства и книги, изпращат български младежи да се обучават в руски учебни заведения.

Интересна информация се съдържа в решенията на Сливенския учителски събор от месец ноември 1874 година. Така например училищният устав / правилник / включва задълженията на учителите и учениците. Според него ученикът постъпва в училище на седемгодишна възраст, като се задължава „да следва редовно уроците си, да пази тишина в училището, да се държи чисто”. Едно от посочените изисквания към учителя е да има свидетелство за придобито образование. Интересна е учебната програма за основните училища, които включват четири годишен курс на обучение.

Независимо от влиянието на големите европейски държави в училищният ни живот през Възраждането, създаването на български училища по Черноморието се определя от възможностите на населението и от подкрепата на сънародниците ни от вътрешността на страната. Освобождението премахва ограниченията от етнически характер и улеснява откриването и бързото развитие на българските учебни заведения.

Едва тогава анхиалци се пробуждат духовно и се присъединяват към своите събратя, които вече са построили училища и се надпреварват да канят уважавани педагози. В Анхиало пристигат българи от вътрешността на страната, предимно чиновници със семействата си. Постепенно у тях назрява идеята за българско училище.

/ следва продължение/

Фондация „25 века Поморие”

Коментар

Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

*

Горе