Старите летописни книги на училищата в Анхиало /Поморие/ разказват…

50Годината е 1879.

В Анхиало е празник,защото първото българско училище отваря врати.В малкия крайморски град цари особено оживление.По тесните улички,оградени с дървени къщи,се стичат празнично облечени хора с цветя.

Училищното настоятелство наема eдна от къщите на анхиалеца Одисей Дионисиади за 18 турски лири годишен наем.Учебните занятия се провеждат в две класни стаи.Учениците са 39,на възраст от шест до шестнадесет години.

За учител в българското училище в Анхиало е поканен Евтим Каркадаков от село Киречкьой,Солунско.Той е възпитаник на солунската гимназия. Завършил е и българско класно училище в Цариград. Анхиалци се договарят с него за годишна заплата от 70 турски лири.Евтим Каркадаков учителства още две учебни години.

Така се поставят основите на образованието на български език в Анхиало. Сега обаче мечтата на жителите му е да построят училище. За това училищното настоятелство закупува място и търси съдействие от Дирекцията на Народното просвещение в Пловдив.От там с писмо №2655 от 01.07.1882 година е изпратен чек за 15 000 лева.Тези пари  се оказват недостатъчни и настоятелството разчита на анхиалци за набирането на останалите средства.Разиграна е лотария с 3 100 билета.Те са продадени по 2 сребърни лева единият не само в града,но и в околията.

На 1 август 1882 година тържествено е положен първият камък на бъдещата училищна сграда. Анхиалци бързат,за да могат да построят училището до новата учебна година.Сградата трябва да бъде двуетажна, с четири класни стаи и други малки помещения. Постройката е дълга 19 метра и висока 4 метра. На 28 септември същата година двете класни стаи са готови и учебната година започва.

Евтим Каркадаков напуска Анхиало. За учители са назначени Александър Даскалов, Никола Иванов, Георги Николов, Иванка Чипева, Захари Димитров…

Анхиалската училищна сага преминава през сериозни изпитания: Големият пожар през 1906 г. лишава децата от възможност за образование, в неговите пламъци изгарят двете гръцки, българското и турското училище.

Следват: Балканската, Междусъюзническата и драмата на Първата световна война, мъжете учители са мобилизирани и изпратени на фронта, а училищата са затворени за учебни занятия, защото в тях са настанени войници.

Наводнения, сурови зими, през които морето замръзва, епидемии от скарлатина и други болести прекъсват учебния процес…

Старите летописни книги на училищата са съхранили спомена за нелекия път на образованието в Анхиало /Поморие/. Една реална училищна сага. Извор на знания. С ореол на Духовност!

 

Фондация „25 века Поморие”