Гроздобер и приготвяне на вино в Древна Тракия

%d0%b1%d0%be%d0%b3-%d0%b4%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%81 Гроздобер и приготвяне на вино в Древна Тракия:

Гроздоберът в Древна Тракия

 Гроздоберът за древните траки бил празник, свързан с множество ритуали‚ посветени на бог Дионис (Загрей). Това е и една от най-експлоатираните теми в античното изкуство. Изображения, свързани с беритбата на гроздето и приготвянето на вино, се срещат върху керамични съдове, стенописи и мозайки в жилищни и обществени сгради, че дори и в някои гробници.

В онези далечни времена траките берели гроздето в кошници, пресипвало се в кошове или бъчви и се пренасяло с коли до местата за изстискване на гроздовия сок. Последните представлявали доста сложни стационарни съоръжения, изработени от дърво, изсечени от камък или пък иззидани и измазани с гипсова мазилка. Най-старата техника за отделянето на сока от гроздето било мачкането му с крака в обширни скални басейни или т. нар. „шарапани”.

Ферментацията продължавала поне шест месеца. Младото вино отлежавало вторично в керамични съдове и ставало пивко на втората година от производството му. Висококачествените тракийски вина отлежавали в продължение на 5-10 години.

Виното в Древна Тракия

 Ние не знаем кога за пръв път човекът е започнал да се занимава с лозарство и кога е било направено първото вино. Сигурните данни за българските земи датират от бронзовата епоха (III хил. пр. Хр.). Омир описва Древна Тракия като земя, в която се правело прекрасно вино. Сведения за добре развито лозарство и винарство намираме и в произведенията на други антични автори като Платон, Ксенофонт, Атеней, Полиен и др. Не случайно в Древна Тракия широко разпространение получил култът към бог Дионис (Загрей), засвидетелствуван в множество археологически паметници.

Виното е съпровождало древните траки през целия им жизнен път. С вино отпразнували появата на новороденото и пак с вино изпращали покойника в небитието. Било храна за бедняка, удоволствие за богатия и лекарство за всеки. Дори робът не бил лишаван от него.

Неотменим елемент от езическите обичаи и от християнския култ‚ то е единственото питие, имащо своя бог в Античността и своя светец в християнската епоха. Почитали го наравно с хляба. С хляб и вино Спасителят се простил с учениците си и поел пътя към Голгота.

Фондация 25 века Поморие