Отбелязваме Деня на шегата

01.04Мнозина обичат да се шегуват, да се посмеят или разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички. И това е 1 април.Едно от вярванията за този ден е, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед.

За Международен ден на хумора и шегата 1 април е обявен през 1970 г. от Международната организация за радиоразпръскване /сега Европейски съюз за радио и телевизия/. Денят на шегата се празнува в много страни по различен начин и въпреки, че не е официален празник, е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейства и колеги.
Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове”, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това.
Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е с обичая да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли”, че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.

В Германия и Австрия смятат 1-ви април за нещастен ден. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатаната бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания.

В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. На 1 април в Мексико не се дава нищо назаем – пари, бижута, книги.

В Перу десетки хора се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки.

В други страни, които не са испаноговорещи този ден се нарича “Ден на лъжата” и се чества на 1 април. В Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Във Франция, Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден.

Според фламандският обичай на 1 април децата заключват своите родители и ги пускат само когато те обещаят да им дадат лакомство.

На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за “губещ” и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.
В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден.

В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.

Датчаните много рядко празнуват на този ден. На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.

Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с „лъжовността” на времето. През април тревата и дръвчетата могат да се излъжат от затоплянето, а след това да скове студ и да ги умори. В много краища на България април е наречен „Лъжитрав”, а старобългарската дума „лъжуняк” доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.