В дните на ретроградна Венера да поговорим за любовта

В дните на ретроградна Венера ще обърна внимание на темата за любовта. Всеки човек има потребност от това универсално чувство в живота си и тема, която вълнува човек от както свят светува. Много има изписано по темата, но ще ви представя в две поредни статии откъс от астрологичната книга „ В огледалния свят на връзките“ на Ричард Айдман, която е един доста сериозен анализ и различен поглед към Любовта.

„Днес свързваме любовта основно с идеята за романтичната любов и по принцип вярваме, че всеки трябва да я преживее, а също така и че влюбването би трябвало да води до брак.

Накратко аз вярвам, че сме объркали личната любов с междуличностната любов и с трансперсоналната любов. Има любов, която е доста лична, любов, която е междуличностна, и любов, която е надличностна. Проблемът е, когато ги смесим в един вид потпури, яхния, в която очакваме всички равнища на любовта да се случват едновременно в една връзка.

Нека разгледаме как древните гърци са разбирали любовта.Естествено,  те не са имали думата любов, каквато я познаваме. Те споменават любовта по различни начини и една дума, които използват за нея е епитемия. В разговорния американски английски език най-близката дума до епитемия е „възбуденост“. За гърците епитемията представлява това, което е общо между хората и животните:инстиктивен порив за докосване, милване, който се изразява като вътрешно напрежение на тялот, което трябва да бъде освободено. В това няма нищо романтично или дори много еротично.

Епитемията е приемана като естествена и никога не са я осъждали, и едва ли има някакъв морал, свързан с нея. Гърците наистина казвали, че тялото има свои собствени пориви, свои си нужди и желания, които трябва да бъдат почитани.

Децата може да имат всичко, от което се нуждаят в света, но те все пак ще умрат, ако никога не са държани на ръце, галени или докосвани.

Историята за Райската градина, която отразява падението на човека, поставя вината върху Ева, квалифицирайки я като носител на епитемия. Християнството изобщо не знае какво да прави с този аспект на любовта, освен да ни подтиква всички да го пречистваме. Според християнството жените са дъщерите на Ева, изпълнени с грях и зло. Разбира се, когато говоря за християнството, аз не се позовавам на учението на Христос, което е много, много по-различно. Говоря за доктрината на християнските отци, последователи на свети Павел, който очевидно е имал лош проблем и би трябвало да се подложи на интензивна психотерапия.Свети Августин и Тома Аквински е трябвало да се присъединят към него, защото по мое мнение, всички те са били болни мъже, които в името на християнството, белязват естествените телесни нужди като зло.

Огледайте залата, в която сме, и ще видите как всички са отдалечени на безопасно разстояние един от друг.Ако бяхме африканска племенна група, седяща тук, по-голяма част от стаята щеше да е празна и всички да са се струпали на купчина в ъгъла.Понеже нашето отношение към епитемията е толкова изопачено, трите други форми на любов, за които говорят гърците-филиа, ерос и агапе-също са отворени за изкривяване.Нашето търсещо удоволствието, консуматорско общество е изпълнено със сублимация. Ако се чувствате тревожни или самотни, рекламите по телевизията и в списанията ви казват, че ще се усещате много по-доволни и завършени, ако си купите определена марка лек автомобил или ако само смените марката цигари. Америка е архетипното консуматорско общество с идеологията, че начинът да ти е удобно и да си в безопасност е да придобиваш все повече и повече. Според Фройд нашето най-ранно усещане за удоволствие идва чрез устата.Не е ли интересно колко зависимости-като към храна, алкохол и наркотици-са свързани с устата? Това, което наистина бихме искали да правим, е да целуваме, смучем, хапем или гризкаме, но ние често сме откъснати от тези неща, защото не са смятани за приемливи. Така откриваме заместващи удоволствия, които могат да доведат до пристрастяване.

Епитемията е желанието да се свържеш с това, което не е собствената личност. Това е жаждата за удоволствие и докосване, а това означава подушване, вкусване, усещане и слушане на всички онези неща, които ви карат да се чувствате добре, включително изпитване на удоволствие от собственото тяло. Животните са естествено сексуални и те го знаят. Децата и те са естествено сексуални, но родителите и обществото са свършили доста добра работа, обучавайки ги да изопачават сексуалността. Като деца ние се учим да потискаме, отричаме или сублимираме сексуалността. Когато отречем нуждите на нашето тяло, ние ги сублимираме в твърде много пиене, препушване, прекалено много ядене, вместо да си позволим онзи комфорт и изцеление, които получаваме, като докосваме тялото на друг човек или когато сме докосвани с любов. Разболяваме телата си. Като буквално изключваме тялото от някои от най-основните му нужди.

Филиа е соларната любов, любов, основана на осъзнаване. Не случайно свързваме Лъва със Слънцето и че асоциираме Слънцето със Съзнанието и его-усещането.  “Кой съм аз-казва Слънцето, -аз съм някой, различен от другите хора.“ Това е истинското начало на процеса на индивидуализация.“

Следва продължение…

Астролог: Валентина Радиева-Маренова

Контакти: 0896808697