59 години несебърски вестник

Брой 1 на “Черноморски глас” излиза на 4 юли 1961 г. В своята вече 59-годишна история вестникът преминава през различни периоди и заглавия,а понастоящем  издаването му е под името “Слънчев бряг прес“

От 1961 г. до 2020 г. изданието е удостоено с приза “Златното перо “ на Съюза на  българските журналисти  и с Орден на труда-златен през 1986. Вестникът е удостояван и със “Специален приз”  на списание ”Туризъм и отдих” – 2002 и ”Специален приз” на  Варненската туристическа борса-2003.През 2005 той получи и  Гран при-бронзовата статуетка “Veritas” за регионални издания на Международния журналистически фестивал  “Вяра. Надежда.Любов”  в Украйна.

В основата на несебърския печат е печатницата в град Поморие с нейния колектив, оглавяван от Петко Димитров, а впоследствие от Христо Казаков.Зареждат се е се печатат брой  след брой до последния „Черноморски глас” с брой №150.

Първият главен редактор на вестника е Петър Каменски и той остава такъв до брой 457 /1961-1983 г./. От брой 458 до 473-1983 г. изпълняващ длъжността е  Николай Коев. От брой 474 до 541 /1983-1985 г./ главен редактор е Красимир Косев, от 542 до 637 /1985-1988 г./ е Елена Пешева, а до настоящия брой е 2063.

През годините във времето водоразделът във вестникарството бе до 10 ноември 1989 г./наричан с обратна дата – тоталитаризм/, и след тази дата /впоследствие -промени и демокрация/. На какво ни учиха /пишеха/ преди и след това? Последните трийсетина години измениха много и …. малко.

  Тогава имахме и рабкори и селкори, разбира се в познатата идеологическа щампа, на оня „агитатор, пропагандатор и организатор”  на единствената партия – държава.Няма как, очакванията към изданието, възникнало първоначално като резултат на партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология. В годините на прехода /след онази щампа/ и във вестникарството започна да се преповтаря за четвъртата власт, метафората за останалите 3 власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Робуващите на …агитатор, пропагандатор и организантор… рабкори и селкори.. са на изчезване, а може би най-универсалната функция във вестникарството е плурализма, присъщ с професионализма.

Казано с други думи,  плурализъм без професионализъм е тоталитаризъм и профанизъм. В настъпващото 60-летие на несебърския вестник със сигурност все още има хора, които вярват, ако не на самата медия, то поне на част от читателската аудитория , а тяхното мнение е уважавано за печата. А и няма как, занапред  вестникът ще продължи да се променя, оставайки същият, спазвайки кредото: „Никому в угода,на никого напук”.

Максим МОМЧИЛОВ