Вие сте тук: Начало » Актуално » Решения на Министерския съвет

        Решения на Министерския съвет

        Решения от  днешното правителствено заседание, проведено чрез видеоконферентна връзка:

        ministerski-syvet Правителството одобри План за изпълнение на Националната стратегия за младежта за 2020 г.

        Министерският съвет одобри План за изпълнение на Националната стратегия за младежта (2010-2020) за 2020 г. Мерките, заложени в Националната стратегия за младежта, са насочени към осигуряване на по-високо качество на живот на младите хора у нас, преодоляване на младежката безработица, подобряване условията за достъп до качествено образование, повишаване на гражданската активност, насърчаване на доброволчеството и др.

        Планът за изпълнение на Националната стратегия за младежта (2010-2020) за 2020 г. представя информация за планираните дейности на всички ресорни държавни институции, предоставена през 2020 г., свързана с грижата за младите хора у нас, както и необходимите финансови ресурси за изпълнение на заложените цели. Документът е структуриран съобразно деветте приоритетни области на националния стратегически документ. Конкретните мерки, планирани за подкрепа и развитие на младите хора в страната, покриват всички 27 оперативни цели и 98 задачи по деветте приоритета.

        Одобрена е промяна в Надзорния съвет на НОИ

        Правителството определи нов член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. От надзорния орган е освободен Лъчезар Борисов. На негово място правителството определи Стамен Янев – заместник-министър на икономиката.

        По закон надзорът се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

        Иван (Ивайло) Балабанов, Николай Георгиев, Ваня Грашкина-Минчева и Рашко Иванов са предложени за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен

        Министерският съвет предлага на президента на Република България да издаде указ за награждаването на: Иван Балабанов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за големите му заслуги в областта на културата и изкуството и за популяризирането на българските традиции и фолклор, Николай Георгиев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“- първа степен, за особено значимите му заслуги в областта на културата, Ваня Грашкина-Минчева с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за особено значимите й заслуги в областта на културата и Рашко Иванов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и развитието на културните отношения между България и Хърватия.

        Съгласно друго правителствено решение, Донка Копринкова е предложена за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ втора степен, за значимия й принос в областта на културата. От 1965 г. Донка Копринкова свързва името си с хор „Славянско единство”, който функционира към Народно читалище „Напредък 1869“ в гр. Горна Оряховица. Тя е негов художествен ръководител и диригент. Успехите на хора на национални и европейски сцени са свидетелство за таланта, трудолюбието и големия й творчески потенциал, които превръщат името й в един от символите на българското хорово изкуство.

        Правителството отпуска 7 500 000 лв. за прилагане на финансови мерки по ЗНИ в подкрепа на сертифицирани инвестиционни проекти

        Правителството одобри допълнителни разходи за 2020 г. по бюджета на Министерство на икономиката, в размер до 7 500 000 лв. за прилагане на финансови мерки по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) в подкрепа на сертифицирани инвестиционни проекти.

        Финансовите стимули по ЗНИ са предназначени за насърчаване на инвестициите на местни и чужди предприятия за изграждане на нови производствени мощности и създаване на дългосрочни нови работни места. С тях ще могат да бъдат подпомогнати 56 дружества, изпълняващи инвестиционни проекти на обща стойност 727 млн. лв. и стартирали създаването на 8 380 нови работни места.

        В период на криза, чиято продължителност не е известна, от особена важност е подкрепата на държавата за новите инвестиции и заетостта. Насърчаването на успешното изпълнение на проектите в производството и услугите ще съдейства в кратки срокове след отмяна на извънредното положение дружествата да дадат своя принос за възстановяването с икономиката.

        Правителството се разпореди с имоти

        Министерският съвет прие решение за отнемане на земеделски земи от Министерството на отбраната и включването им в Държавния поземлен фонд. Поземлените имоти се намират в област Силистра, община Силистра, землището на гр. Силистра, м. „Осми пост”.

        За частна държавна собственост се обявяват четири сгради, разположени на територията на пристанищен терминал Варна-Изток. Правителството даде съгласието си те да бъдат премахнати от активите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ заради лошото им конструктивно състояние и отпадналата необходимост от използването им.

        Министерският съвет прие също така решение за обявяване на имот – публична държавна собственост, намиращ се на територията на Граничен контролно-пропускателен пункт „Калотина“ (ГКПП Калотина), за имот-частна държавна собственост и даде съгласие за неговото премахване. Имотът представлява сграда със застроена площ 306 кв.м., разположена на трасе „Вход“ на ГКПП Калотина. Премахването й е необходимо във връзка със завършване на реконструкцията на граничния пункт, с което ще бъде повишена пропускателната му способност и ще се осигурят необходимите условия за изпълнение на функциите и задачите на митническата администрация, свързани с контрол на стоки и товари. До момента сградата се управлява от Агенция „Митници“, след като бе принудително отчуждена за задоволяване на държавни нужди във връзка с реконструкцията на граничния контролно-пропускателен пункт.

        Правителството взе решение да обяви три сгради – публична държавна собственост, за частна държавна собственост и даде съгласие за премахването им по реда на Закона за устройство на територията. Те се намират в гр. Бургас, бул. „Александър Батенберг“ № 5 и са с обща застроена площ 132 кв. м. Сградите са в управление на Агенция „Митници“. Обектите не се ползват за нуждите на митническата администрация повече от 20 години. Същите са негодни и опасни за обитаване, застрашени са от самосрутване и са с напълно компрометирана конструкция, сочи установеното фактическо състояние в конструктивно отношение от извършен оглед на място от строителен инженер. Конструктивно е невъзможно да се реконструират и възстановят и няма възможност за продължаване на експлоатационната им годност. Средствата, необходими за премахването на сградите, са осигурени от бюджета на агенцията за 2020 г.

        Одобрено е споразумението за гаранция по европейския финансов инструмент SURE

         Със свое решение правителството одобри Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, подписано за Република България на 8 юли 2020 г., а за Европейската комисия – на 15 юли 2020 г., и предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон.

        Инструментът SURE е създаден в отговор на проблемите, възникнали на трудовия пазар след разпространението на коронавируса. Чрез него ще се облекчи въздействието на пандемията върху заетостта на населението и най-засегнатите икономически отрасли, смекчавайки преките ефекти от тези извънредни обстоятелства върху публичните разходи на държавите членки. Инструментът ще допълва националните мерки, като предоставя финансова подкрепа на държави членки за покриване на внезапните увеличения в публичните разходи за запазване на заетостта. Той ще финансира и някои здравни мерки на работното място, целящи намаляване на рисковете за здравето и осигуряване на безопасни условия на труд. Общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, а финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем. Инструментът е с ограничен срок на действие – до края на 2022 г.

        В одобреното Споразумение се регламентира необходимостта от издаването на държавни гаранции във връзка с ангажиментите, които възникват за нашата страна, в резултат на създадения на ниво Европейски съюз инструмент SURE. ЕК ще набира средства от финансовите пазари, за да ги предостави впоследствие на държавите членки, като за целта е необходим ангажимент от държавите членки за предоставяне на гаранции за риска, поет от ЕС, който е в общ размер 25 млрд. евро. Размерът на изискуемата гаранция от дадена държава членка е пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход (БНД) в този на ЕС – съответно максималният размер на ангажимента от България е приблизително 107,5 млн. евро, които отговарят на 0,4 % от БНД на ЕС.

        Одобрени са резултатите от проведени видеоконферентни срещи на ресорни министри от държавите-членки на ЕС

        Министерският съвет одобри резултатите от българското участие в неформалния видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на Европейския съюз, проведен на 10 юли. Представени бяха приоритетите на Германското председателство в областта на Съвет ЕКОФИН. По време на видеосрещата участниците бяха информирани относно икономическото въздействие на COVID-19 и заедно с Комисията и Европейската централна банка направиха преглед на състоянието на мерките за възстановяване, предприети досега в отговор на кризата. Обсъдени бяха и докладите за сближаване за България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, подготвяни на всеки две години от ЕЦБ и ЕК. В рамките на разговора председателят на Форума на високо ниво представи окончателен доклад относно напредъка в изграждането на Съюза на капиталовите пазари.

        Съвет „Общи въпроси“ проведе заседание на 15 юли чрез видеоконферентна връзка. Дневният ред на заседанието включваше представяне на приоритетите на Германското председателство на Съвета на ЕС, което започна на 1 юли, както и подготовка на заседанието на Европейския съвет на 17-18 юли в Брюксел. Сред основните теми в дискусиите бяха Многогодишната финансова рамка 2021-2027 (МФР) и Плана за възстановяване на ЕС.

        Неформална видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика се проведе на 17 юли. В рамките на дискусията министрите обсъдиха приноса на пазара на труда и социалните политики за възстановяване от обществените, социалните и икономическите последици от пандемията COVID-19. Участниците се фокусираха върху приноса за възстановяването на системите за социална сигурност, здравето и безопасността при работа, както и по-доброто прилагане на правата на сезонните и мобилните работници. Държавите членки се споразумяха, че социалните инвестиции трябва да играят ключова роля за успешна стратегия за възстановяване, както на национално, така и на европейско ниво. Министрите потвърдиха, че свободата на движение е основополагащ принцип на ЕС и сезонните, както и другите мобилни работници трябва да имат еднакви права с местните работници.

        „Еурострой“ ООД ще проучва строителни материали в площ „Стоянчова чешма-2“

        „Еурострой“ ООД ще проучва строителни материали в площ „Стоянчова чешма-2″, разположена в землището на село Крумово, област Пловдив. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за 1 година. За този срок титулярят ще вложи минимум 27 хил. лв. в проучвателните дейности.

        Правителството прие план за широколентова инфраструктура „Свързана България“ и Актуализирана политика в областта на електронните съобщения

        Правителството прие актуализиран план за цифрова свързаност „Свързана България“. Документът очертава стъпките за осигуряване на цифрова инфраструктура за предоставяне на разнообразни услуги. Мерките предвиждат подобряване на достъпа до високоскоростен интернет в по-слабо населените региони и развитие на високоскоростния мобилен интернет в страната. От ключово значение за цифровизацията на българската икономика и обществени услуги ще бъдат инвестициите за въвеждане на мобилни мрежи от пето поколение. В плана е посочена необходимостта от целенасочени инвестиции в технологично развитие, завършване на необходимата инфраструктура и гарантирана мрежова и информационна сигурност.

        Актуализираната политика в областта на електронните съобщения има за цел да осигури предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги чрез създаване на условия за развитие на конкурентен пазар като част от вътрешния пазар в ЕС. Приоритет е разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, предоставяне на услуги от пето поколение, ефективна и устойчива конкуренция, сигурност на мрежите и услугите, както и предимства за крайните ползватели, включително равностоен достъп до услугите на хората с увреждания.

        Правителството одобри новата Национална програма „Европейски научни мрежи“

        Правителството одобри нова Национална програма „Европейски научни мрежи“, разработена от Министерството на образованието и науката (МОН). Целта на програмата е да подпомогне висши училища и научни организации в страната, чиито проектни предложения по мярката „Туининг“ на Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз „Хоризонт 2020“, са оценени високо, но не са получили финансиране поради недостиг на средства.

        Програмата ще се изпълнява в периода 2020-2022 г. и ще даде възможност на 13 български държавни висши училища и научни организации да кандидатстват за финансиране на проектните предложения. Чрез национално финансиране се цели българските организации да запазят изградените партньорства, да изградят нови и да участват в съществуващи научни мрежи. Това от своя страна се очаква да доведе до подобряването на научния и административния капацитет на българските организации чрез споделяне на добри практики. Приоритет ще бъдат дейности, свързани с докторантските програми и подобряване управлението на научни проекти.

        Всичко това следва да подкрепи българските висши училища и научни организации в процеса на подготовка за по-активно участие в следващата Рамкова програма „Хоризонт Европа“ (2021-2027 г.).

        Кабинетът възложи преглед и анализ на електронните съобщителни мрежи, собственост на изпълнителната власт и публичните предприятия

        Правителството възложи извършване на преглед и анализ на наличността и капацитета на електронни съобщителни мрежи, собственост на изпълнителната власт и на публични предприятия.

        Целта е осигуряване на качествена свързаност за публичните органи, гражданите и бизнеса, насърчаване на инвестициите и намаляване на разходите, както и подобряване на достъпа до високоскоростен интернет в по-слабо населените региони.

        Правителството освободи почетния ни консул в Йокохама

        Министерският съвет прие решение за освобождаване на японския гражданин Хисаши Накаяма от функциите на почетен консул на Република България в Япония със седалище в гр. Йокохама и за закриване на ръководеното от него консулство.

        Хисаши Накаяма отправи молба да бъде освободен от длъжността почетен консул Република България в Япония заради 82-годишната си възраст, която не му позволява да изпълнява пълноценно функциите и задълженията си.

        През изминалия 16-годишен период Накаяма, първоначално като президент на японската корпорация „Мейджи”, а впоследствие като почетен съветник в корпорацията, изпълнява отговорно функциите на почетен консул и значително допринася за развитието на отношенията между България и Япония във всички области.

        През октомври 2001 г. Накаяма е награден с орден „Мадарски конник“ първа степен за изключителния му принос към развитието и задълбочаването на българо- японското културно и икономическо сътрудничество.

        Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия

        С предложените изменения и допълнения в Закона за електронната търговия се цели осигуряването на необходимата правна рамка на национално ниво за ефективното прилагане на разпоредбите от Регламент (ЕС) 2019/1150. Разпоредбите включват насърчаването на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги.

        С измененията в законопроекта се уреждат последиците от неизпълнението на задълженията по Регламент (ЕС) 2019/1150 като се предвижда доставчиците на посреднически онлайн услуги и доставчиците на онлайн тьрсачки да носят отговорността нарушения по реда на Гражданския процесуален кодекс.

        С предлаганите допълнения са конкретизирани и правомощията на съда във връзка с определянето на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи. Също така е и уредена възможността за предявяването на искове по инициатива на публични органи или организации и сдружения, които имат законен интерес да представляват бизнес ползвателите и ползвателите на корпоративни уебсайтове.

        Приети са промени в Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети

        Правителството прие промени в Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ). Промените са свързани със задълженията на България за докладването на екологични щети пред Европейската комисия (ЕК). Прецизират се информацията и данните, които страната ни ще предоставя на ЕК. Определят се и следващите периоди на докладване, а именно до 30.04.2022 г. и на всеки пет години след това. В момента в закона е регламентиран само първият срок на докладване до ЕК – до 30.04.2013 г., който е изпълнен.

        С промените в ЗОПОЕЩ не се въвеждат нови процедури, а се прецизира контролът при изпълнение на мерки за предотвратяване на непосредствена заплаха за причиняване на екологични щети или за отстраняване на екологични щети.

        Приетите промени в ЗОПОЕЩ прилагат Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда. Регламентът променя Директива 2004/3 5/ЕО относно отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, която е транспонирана в националното законодателство чрез ЗОПОЕЩ.

        Документите за изплащане на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване ще се подават само по електронен път

        Осигурителите и самоосигуряващите се лица ще подават само по електронен път документите за изплащане на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване, без да се налага да посещават приемните на Националния осигурителен институт. Облекчението се въвежда с промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, които бяха одобрени от правителството.

        С новите разпоредби се променя редът за подаване на документите за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и на паричните помощи при инвалидност поради общо заболяване и при смърт на осигурено лице.

        С измененията се улеснява и подаването на документи от гражданите. Осигурените лица, работили при ликвидиран осигурител и хората, които искат отпускане на помощ при инвалидност, ще могат да представят документи за изплащане на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване не само на хартия, но и по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ на подателя.

        Наследниците на починало лице също ще бъдат улеснени при необходимост от подаване на документи при промяна на обстоятелствата, свързани с изплащане на обезщетения и помощи, като се предвижда заявлението-декларация да се подава и по електронен път с КЕП или с ПИК, издаден от НОИ.

        С промените ще се намали административната тежест за гражданите, работодателите, самоосигуряващите се.

        Правителството разреши извършването на хидротехнически работи за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна

        Министерският съвет разреши изпълнението на хидротехнически работи във връзка с удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Дейностите ще се извършват от „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Разрешението е за срок от 630 дни от датата на постановяване на решението.

        За да бъде подобрена транспортната достъпност една от мерките, заложени в интегрираната транспортна стратегия е удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Целта е цялостно и дългосрочно решение на настоящите проблеми за подход и маневриране на корабите и бъдещите потребности от нови маневрени зони, съобразно инвестиционните проекти на пристанищните оператори на терминалите и пристанищата, разположени в района на пристанище Варна. С изпълнение на обекта ще се постигне съответствие между съществуващите възможности на корабните места в отделните пристанища и ще бъдат осигурени нужните условия за развитие на всички пристанища, в съответствие с добрата морска практика за подобряване на условията за безопасно корабоплаване.

        Отпускат се допълнително 708 325 лв. за обезпечаване на разходи за раздаване на продукти в учебните заведения

        Министерският съвет прие решение за допълнително предоставяне на средства за извършени разходи, свързани с обезпечаване на дейността по раздаване на продукти в учебните заведения по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Те са предназначени за нуждите на държавните, общински и частни училища. Средствата ще бъдат отпуснати от Държавен фонд „Земеделие“ за 2020 г. по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2020 г. и по този на Министерството на културата (МК) за 2020 г.

        Предоставянето на допълнителен финансов ресурс ще осигури последователност в прилаганите политики от страна на МОН и МК за удовлетворяване на нуждата от предоставяне на целеви средства на училищата за разплащане на извършени разходи.

        Финансовите контрольори в МВнР вече ще бъдат пряко подчинени на министъра

        Правителството прие постановление за изменение и допълнение в Устройствения правилник на Министерството на външните работи, според който финансовите контрольори ще бъдат пряко подчинени на министъра. Целта е да се постигне функционална и структурна независимост при изразяването на мнение за законосъобразност, както и създаване на пряка линия на докладване до ръководителя на организацията по отношение на проверките, извършвани от финансовите контрольори. Досега финансовите контрольори бяха част от Дирекция „Бюджет и финанси” в МВнР.

        С постановлението се увеличава и щатната численост на дирекция „Югоизточна Европа” с 3 бройки поради нарасналата натовареност на звеното, отговарящо за двустранните отношения с 12 държави от Югоизточна Европа, участието на България в редица регионални формати на сътрудничество, реализирането на важни инфраструктурни проекти със съседните държави, българската помощ за развитие и други.

        Правителството отпусна 6,5 млн. лв. за закупуване на ваксина срещу заболяването „Син език“

        Правителството одобри допълнителни средства в размер до 6,5 млн. лв. по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за закупуване на ваксина срещу заболяването „Син език”. Чрез поголовната ваксинация на всички възприемчиви животни към заболяването „Син език”, на територията на страната, ще се гарантира доброто здравословно състояние на животните и недопускане на епизоотия.

        Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

        Вицепремиерът по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова и Министерството на правосъдието предлагат изменение в Наказателния кодекс във връзка с компютърните престъпления. Предложението е обусловено от факта, че през последното десетилетие компютърните престъпления в ЕС и у нас са се увеличили значително, и ежедневно ставаме свидетели на мащабни и разнородни кибератаки, нанасящи огромни щети на компании и интернет потребители.

        В тази връзка особено важно за нормалното функциониране на държавата е да бъде осигурена безпроблемна работа както на държавния апарат и обектите от стратегическо значение в различните структуроопределящи сектори, така и на частния сектор, а именно чрез по-добра наказателно правна защита срещу компютърните и компютърно свързаните престъпления, при които не само неправомерно се достъпва дадена информационна система, но и данните в нея се увреждат или унищожават.

        С цел пълното транспониране на Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета и с оглед осигуряване на по- адекватна защита на държавата, бизнеса и гражданите от неправомерни деяния, извършени срещу информационна система, която е част от критичната инфраструктура, както и засягащи техните основни права, предлага се в глава втора, раздел VIII, глава трета, раздел VII и глава девета „а“ от особената част на НК включване на квалифицирани състави на престъпления за компютърни и компютърно свързани престъпления с по-висок размер на наказанията с оглед постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания.

        Друга група изменения включва актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и детската сексуална онлайн експлоатация.

        Намалява се административната тежест за пенсионерите, които се самоосигуряват

        Правителството прие промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. С тях се намалява административната тежест за самоосигуряващите се лица – пенсионери, които продължават да упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица и да подават необходимата информация към Националната агенция за приходите (НАП).

        Предвижда се да отпадне изискването за подаване на декларация образец ОКД-5 в съответната териториална дирекция на НАП. С направените промени внасянето на дължимите осигурителни вноски и подаването в НАП на данни, свързани с осигуряването, се приемат за изрично изразено желание за продължаване осигуряването.

        Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2020 година

        Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите за 2020 г. С тях се осигуряват средствата за увеличаване на възнагражденията на хората на „първа линия“ в борбата с епидемията в НАП и Агенция „Митници“, с цел повишаване мотивацията на служителите, имащи пряко отношение към последствията от епидемичната криза.

        Осигурява се и по- справедливо заплащане на служители, които са пряко ангажирани с обслужването и контрола „на терен“, както и на тези, които имат пряк контакт с други лица. Разчетите за необходимите средства са в размер на 22,4 млн. лв. и са направени при 30 % увеличение на заплатите, включително и осигурителните вноски, считано от 01.08.2020 година. Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2020 година.

        Одобрен е проект на искане до ЕК за финансова подкрепа от 1 млрд. лв. от инструмента SURE за смекчаване на рисковете от безработица

        Правителството одобри проект на официално искане до Европейската комисия за получаване на финансова помощ от 1 млрд. лв. под формата на заем по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на пандемията от COVID-19, известен като „инструмента SURE“. Кабинетът упълномощи министъра на труда и социалната политика да подпише искането от името на Република България.

        Целта е със средствата да се подкрепи държавния бюджет за реализиране на мерките за намаляване на негативните социално-икономически последствия от предизвиканата от коронавируса криза. С допълнителната финансова подкрепа ще се подпомогне запазването на заетостта на около 250 000 работници и служители до края на 2020 г. и ще се подобри стабилността на системата за изплащане на обезщетения за безработица.

        За справяне с неблагоприятното въздействие върху икономиката и като краткосрочна мярка за запазване на работните места правителството прие Постановление № 55 за изплащане на компенсации размер 60% от осигурителния доход и 60% от дължимите от работодателя осигуровки. Подкрепата се изплащаше за периода 13 март – 30 юни 2020 г. за работници и служители във фирми, които преустановиха работа, установиха непълно работно време и отчетоха намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20%. С цел продължаване на подкрепата от 3 юли 2020 г. Министерският съвет прие Постановление № 151, в което се определят условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта след периода на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка.

        Общият финансов ресурс, необходим за изплащане на компенсации по двете постановления за периода от април 2020 г. до януари 2021 г., е 1 млрд. лв.

        Отпускат се 30,5 млн. лв. за подпомагане на земеделските стопани, отглеждащи животни, пчели, плодове и зеленчуци, маслодайна роза и винени лозя

        Правителството oдобри 30,5 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2020 г. за предоставяне на финансов ресурс на земеделските стопани, отглеждащи животни, пчели, плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза, чрез помощ de minimis. 2,5 млн. лв. от средствата са за преструктуриране на разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2020 г.

        Общият финансов ресурс по държавна помощ de minimis е в размер на 49 млн. лв., с който ще се подпомогнат животновъди, пчелари, земеделски производители, отглеждащи плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза.

        Правителството отпусна допълнителни 5,1 млн. лв. по бюджета на МЗХГ

        Правителството одобри допълнителни средства в размер до 5,1 млн. лв. по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите. Това ще позволи увеличение с 30% на разходите за персонал на администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Covid-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица.

        По бюджета на МТСП се отпускат 15 млн. лв. за повишаване на заплатите за служителите на първа линия в борбата с COVID-19

        Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи от 15 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2020 г. Средствата ще се използват за определяне на с до 30 на сто по-високи размери на основните месечни заплати на служителите в структурите на министерството, които са на първа линия в борбата за овладяване на пандемията от COVID-19.

        Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР

        Министерският съвет одобри допълнителни разходи, в размер на 29 000 000 лв. по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2020 г. за изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от служителите на МВР, които пряко осъществяват дейности, във връзка с предотвратяване на разпространението и/или ограничаване на последиците от COVID 19.

        Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма

        Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2020 г. с цел осигуряване на средства за повишение на разходите по показател „Персонал“ на част от персонала в две дирекции, ангажиран с осъществяване на контрол на „терен“ с пряк контакт с други лица. Повишаването на възнагражденията и полагащите се осигурителни плащания за сметка на работодателя са част от одобрените от правителството нови социално-икономически мерки във връзка е предотвратяване на разпространението и/или ограничаване на последиците от COVID-19.

        Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата

         Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2020 г. Целта е осигуряване на нови размери на индивидуалните основни месечни заплати за служителите в Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ на Министерството на културата.

        Одобряват се допълнителни раз­ходи и вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на правосъдието

        С до 30% увеличение на разходите за персонал на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чиито служители са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, включително работещи на първа линия, предвижда приетото днес правителствено постановление. Осигуряват се и средства за обезпечаване изплащането на необходимите разходи за обезпечаване увеличението на нивото на заплащане на полагания труд през нощта на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ от 0,25 лв. на 1 лв.

        С приемането на постановлението се създават условия за запазването на висока мотивация на служителите в двете дирекции, предвид отговорността и специфичната дейност, което е важен фактор за постигане на висока ефективност при изпълнението на възложените функции.

        Правителството отпусна 122 млн. лв. по бюджета на МТСП за финансиране на увеличените разходи по Закона за личната помощ

         Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи от 122 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2020 г. Средствата ще се използват за обезпечаване на увеличените разходи на общините за осигуряване на възнаграждения за лични асистенти на нарастващия брой ползватели по Закона за личната помощ. Допълнителният финансов ресурс е осигурен за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери от централния бюджет за 2020 г.

        Одобрени са допълнителни разходи и вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на икономиката

        Министерският съвет одобри допълнителни разходи и вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката за 2020 г.

        Постановлението е в изпълнение на част от новите социално-икономически мерки, които Министерският съвет одобри за овладяване на епидемичната криза и е насочена към увеличаването с 30% на разходите за персонал на администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, включително за служителите на първа линия, чийто задължения включват обслужване на граждани и контролни дейности „на терен”, изискващи пряк контакт с други лица.

        Част от второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството на икономиката изпълняват контролни дейности, изискващи контрол на място и пряк контакт с други лица. Такива са Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, Комисията за защита на потребителите и Българския институт по метрология. Същевременно основните заплати на служителите в тези администрации са ниски и несъобразени с новите отговорности и риска за здравето на служителите, изпълнявайки задълженията си.

        Одобрени са промени по бюджета на МТИТС

        Правителството утвърди вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2020 г. Изменението засяга преразпределяне на утвърдените разходи между политиките и програмите без да се променя общият бюджет на министерството.

        С промените се предвижда  увеличаване с 30% на разходите за персонал на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е сред администрациите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Covid-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица.

        Правителството отпусна 827 500 лв. по бюджета на МРРБ за повишаване на  заплатите на служителите в ДНСК

        Със свое Постановление Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 827 500 лв. по бюджета на МРРБ за 2020 г. Увеличението е с до 30 на сто на основните месечни заплати на работещите в Дирекцията за национален строителен контрол. Работата на служителите в ДНСК е свързана с пряк контакт с други лица и поемането на множество рискове особено в периода на обявената извънредна ситуация в страната.

        Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването

        Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. в размер на 10 526 600 лв. за увеличаване възнагражденията на персонала на администрации към министъра на здравеопазването, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от CO VID-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица.

        С друго правителствено постановление по бюджета на ведомството се одобряват допълнителни 9 600 000 лв. Средствата ще бъдат предоставени на държавни и общински болници, на болници с държавно и/или общинско участие в капитала за поддържане готовността на структури по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести. При необходимост средства ще бъдат предоставяни и на други лечебни заведения – за структури по инфекциозни болести, за извършване на медицинска дейност за периода на обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

        С постановлението лечебните заведения ще получат увеличение на субсидията за извършените дейности, за да са в състояние да осигурят равнопоставен достъп до медицинска помощ.

        Одобрени са допълнителни разходи и вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на  околната среда и водите

        Министерският съвет одобри допълнителни разходи и вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на  околната среда и водите за 2020 г. Увеличението на разходите за персонал с 30 на сто е във връзка с новите социално-икономически мерки в отговор на епидемичната криза и преодоляване на последиците от COVID-19 за дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените или ограничаване на последствията от пандемията.

        Средствата са насочени за персонала ангажиран в мерките целящи ограничаване разпространението на епидемията, в частност за Изпълнителна агенция по околна среда, Регионални инспекции по околна среда  и води и Басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“ с пряк контакт с други лица.

        Коментар

        Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

        *

        Горе