Празнуваме Игнажден

Празнуваме Игнажден два дни. Принципно той се празнува на 20 декември, но когато датата се пада в неделя, църквата отслужва литургия в събота. Почитаме паметта на Св. Игнатий Богоносец, един от най-добрите ученици на Кв. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Според поверията този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Народът вярва, че от този ден започват коледните и новогодишните празници.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани “мъченици”, не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата ви година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича “полазник”, домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът.

Вярва се, че ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер.

Приготвят се и малки гевречета (“подкови”), поръсени със сусам.

На трапезата днес трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

Днес празнуват всички, които носят имената – Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.