Васильовден е

На този ден църквата почита Св. Василий Велики – един от ранните християнски философи.  Виден богослов от IV в. той определя точния ред на църковните всенощни бдения в края на земните си дни, прави реформа в богослужебните песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена и до днес. Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. Василиевата Света Литургия се изпълнява 10 пъти през годината, затова на този ден и църквата отслужва Св. Василиева литургия в негова чест.

Като епископ на Кесария Кападокийска в Мала Азия той воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката.

В народните поверия 1 януари е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите като Васильовден, Василица, Василия, Сурваки. Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница от точени кори и сирене. В нея се слагат късмет, увити около дрянови клонки,и пара. В дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завърта баницата и всеки получава парчето, което е спряло пред него.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.

На трапезата се слагат погача, варен „васильовски” петел, варено жито, баница с късмети. Поднася се пача, направена от главата на коледното прасе, или самата глава – сварена. Обредната погача е прясна пита, нашарена само с вилица, със сребърна пара, дрянови клонки или късмети, наречени за всеки от къщата. Приготвят се също кокошка (или пуйка), торта, мед, жито, орехи, ошав. На трапезата трябва да има също чесън и кромид лук.

Васильовден е свързан с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Около огъня пък се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.
На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

Смята се, че ако нощта срещу Нова година е ясна, годината ще е здрава, ако е облачна – ще има болести. Каквото е времето на Нова година, такова ще е през

Днес празнуват  Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила и техните производни.