В Несебър куче влачи дюни, диря има…

Разпечатай

Куче влачи, диря няма- това е една от обичайните максими с които от време оно народът традиционно характеризира действията  на управляващите го. Днешните не са изключение, но от своя страна те пък са способни на показни акции . Но /почти/ винаги тези акции са като онези, които се наричат: много шум за нищо. От една страна трябва да се отчита дейност,от друга –по възможност да се създава атмосфера в която никой не трябва да вижда какви са ги свършили и какви ги вършат в пушилката. Важното е да има хляб и зрелища. И да се отвлича вниманието. В същото време да цари наложено мълчание за други афери, произтичащи от същите тези управляващи. Като например, опита на ръководството на НСА чрез Министерския  съвет да заграби частни земи в м.”Акротирия” или пък – за концесията на несебърскато пристанище, харизано на хора,близки до управляващите.

Типичен случай в това отношение е казусът с покупко-продажбата на 29 дка в землището на Несебър. До вдигането на поредната медийна пушилка за сделката /в която се оказа, че са включени и дюни/, за която като етикет може да се пришие цит. максима. Още повече, че се установи, че и купувачът и продавачът, като потвърждение на традицията, са свързани с управляващите.

За случаи като този най-лесно е да се каже: “Куче влачи, диря няма”. Но в несебърския казус това не е така. Тук следите остават и поговорката би трябвало да се видоизмени като: “Кучe влачи дюни, дири има…”. Премиерът за пореден път неподготвен не пропусна да направи поредното си популистко изявление, но вместо това би могъл да тръгне по незаличените следи и те ще го отведат неизбежно до длъжностни лица в най-малко три министерства, откъдето най-силно крадците викат: “Дръжте крадеца!”, а в едно от тях се роди поредната крилата фраза: “Подписвам, защото ми се носи за подпис”.

   

Куче влачи дюни, следи има…и те са на Вътрешни хора

 

Идвайки на власт преди три и половина  години от ГЕРБ  проглушиха медийното пространство, че ще сложат край на  т.н. заменки, извършени по време на  Тройната коалиция. Тези заменки по циркулиращи в медиите данни са 3 500, че и повече. Няма официални данни на какъв етап се намират процедурите по тяхното приключване. Нашумелият случай с продажбата на дюни в Несебър, обаче показа недсвусмислено, че ако и сезонът на заменките да не е приключил, за продажбите на защитени територии сезон няма.

Натура или  Разтура

А случаят с Несебър е само върхът на айсберга, от който може да се разбере, че ако по времето на Тройната коалиция действаше планът “Натура 2000”, то при ГЕРБ, не само за несебърските дюни, този план се е трансформирал в “Разтура-2012/13”.

За какво всъщност става дума? Теренът край Несебър е продаден без търг, практически на основание на стария закон, който действаше до приемането през 2010 на сега действащия.

В него имаше текст, според който министърът на земеделието издава заповедта за изключването на земите и горите от горския фонд или предлага на Министерския съвет да извърши това за по-големите площи.Следващата алинея от този закон обаче гласи, че: министърът или оправомощено от него длъжностно лице продава, заменя или  учредява ограничени вещни права върху горите и земите на лицето по чието искане е станало изключването. 

Това на практика гарантира, че всеки, който е поискал изключване на терен от горския фонд, ще може да го придобие, без да се състезава с други потенциални купувачи, без търг.

Ако човек се зачете в приетия от ГЕРБ закон за горите може да остане с впечатление, че текстовете, позволяващи продажби без търг, формално са отпаднали.

Да, ама друг път.

Защото в преходните и заключителните разпоредби е записано, че започналите преди приемането на закона процедури се довършват по стария ред, ако кандидат-купувачът на терена е подал преди влизането в сила на закона или три месеца след това искане да закупи имота.

Та в случая за заменките и продажбите и промените в закона за горите, извършени от ГЕРБ, е валидна онази максима: “Преоблякъл се Илия, погледнал се, пак в тия…”. Разлика няма, а приликата е, че и в двата варианта става въпрос за  едни Вътрешни хора, които се уреждат с атрактивни парцели за жълти стотинки.

Вътрешният човек

А от време оно се знае, че да бъдеш Вътрешен човек /ВЧ/ е голяма работа. За тази категория хора се правят нови закони, преправят се стари, а държавното ценообразуване върви по тарифа от ТодорЖивковото време.

В нашия случай заради един ВЧ една зам.министърка се довери на вътрешния си глас и с подписа си продаде 29 дка до Несебър за някакви си половин милион лева. При това Вътрешният глас нашепнал подобни натрапливи мисли в още няколко ведомства кой е нашият ВЧ. Всъщност става въпрос за двама ВЧ и те са тъстът и тъщата на президента на БФС Борислав Михайлов.

Маршът е от 3 500 000

На пръв поглед няма нищо необичайно, тъй като в последно време стана мода най-известните  тъщи в държавата да работят като фирми за недвижими имоти. Купуват и даряват заможните си зетьове на принципа “Зет като мед”. По този начин зетьовете не бъркат в кацата с меда. Това се отнася и за вътрешния министър ,за който медиите писаха, че неговият ВЧ бил Тодор Бояджиев, за които се установи, че е негов кумец.

Той пък се оказа съдружник на другите ВЧ, които купили дюните от тъста на Михайлов. Маршът от продажбата е над 3 500 000 лв. Това може да се стори за някои шокиращо, но не трябва да се  забравя,че става дума за ВЧ.

                                                                                              Максим МОМЧИЛОВ