Да не потискаме гнева

Разпечатай

Упреци от страна на майката, че не е достатъчно подготвен по химия са провокирали нейния син да я убие. При задържането, 17-годишният младеж  споделил, че през последните три години не е получил нито един подарък от родителите си. На последната Нова година пък бил единственият от събралата се компания, който не е получил абсолютно нищо. Това допълнително потиснало  тийнейджъра. Физическо насилие над него не е имало според думите му. Чувствал се е отхвърлен, игнориран, не са били забелязвани постиженията му, а само провалите. Не е бил награждаван и поощряван, а укоряван. Това е усещано от страна на младежа като психическо насилие, което е провокирало силния гняв у него. Гняв който е потискал с години. Гняв , който не е изразявал, не е преработвал, а е мълчал и трупал. Последиците  -избухване и  проява на изключително висока степен на агресивност към най-близките, стигнала до жестоко убийство на майка  и брат. Неосъзнаване на собствената емоция и невъзможност за поемане на отговорност за поведението. А и за съжаление критериите за добро и лошо са толкова променени в настоящата ни действителност!?
Всеки може да се вгледа в себе си или в хората около него. Забелязвате ли как дори деца в начална ученическа възраст са гневни и използват физическа и вербална агресия за преодоляване на негативните си емоции? Гневната емоция може да бъде преодоляна чрез осъзнаване на собствените чувства и намиране на източник на положителна енергия, която постепенно да замени отрицателните стереотипи на мислене. Такъв източник може да бъде определено наше умение, изкуство или качество, което притежава всеки от нас. Остава само то да бъде открито и развивано. На децата – да се покаже, да се поощри, за да се развие.
За всички, които се интересуват ще кажа, че три са степените на гнева – в първия момент човек е ядосан, след това този гняв може да прерасне в ярост и ако и тогава не бъде овладян, може да стане неконтролируем. Ако искаме да не ги преживяваме, трябва да се научим да обуздаваме гнева си още в самия му зародиш, в самото начало на появата му.
Например, ако шофираме и някой ни изпревари неправилно с колата си, е добре да не се гневим и да псуваме, а да помислим, че той може би кара дете до болница. Хубаво е да бъдем толерантни, да се  стремим към благородство и великодушие. Така ще успокоим гнева и той няма да стане по-голям от нас. Ще можем да го контролираме и ще бъдем господари на себе си.
Коти психолог бих искала да кажа, че е добре да споделяме с близките си като им казваме от какво се нуждаем. Нека заявяваме  своите потребности – хората около нас не могат да четат мислите ни. Да изразяваме с думи  гнева си, а не да го трупаме в негодувание, за да не се стига изобщо до такива жестоки последици.

Д. Апостолова, психолог

Етикети: