Петър Златанов: Познаваш ли миналото, имаш и бъдеще

Разпечатай

Увод към  книгата „Поморие: древност и съвремие”

Поморие има колкото хилядолетна, толкова и бурна история. История поучителна. История, която откроява как и защо солидаризацията на различни култури около осъзнати интереси и добре осмислени компромиси водят към просперитет, закон, ред и сигурност, докато конфронтацията винаги се следва от разруха, немотия, анархия…

Достигналите до наши дни древни паметници по великолепен начин показват, че винаги и навсякъде само при наличие на добра древно законово регламентирана община с насърчени, отговорни и целенасочени граждани може да се осигури благоденствие и за града, и на околните общински територии. Едно от най-добрите свидетелства дължим на епиграфски паметник, в който е обявено „Съветът и най-блестящата община на улпианските анхиалеи”.

Надписът е пoчетен и е посветен на Каракала от анхиалската община (211-217). Дали този император, твърде недолюбван от римския Сенат, е заслужил с нещо тази общинска почит, или става въпрос за дежурна спрямо държавния глава практика, в случая не е съществено. Важното е, че днес – след близо две хилядолетия и като кмет на нашия град, аз мечтая с нашите общински съветници да работим така, че в скоро време и те да се почувстват „Съвет на най-блестящата община на поморийци”

От историците разбираме, че – колкото и невероятно да звучи, доскоро историята на Анхиало е била най-слабо изследвана в сравнение с другите черноморски градове. Ето няколко примера. В претенциозното двутомното гръцко издание „Антични гръцки колонии в Черно море” (Ancient Greek Colonies in the Black Sea. 1-2. BAR IS 1675 2007) Анхиало липсва. Същото е положението и в монографията на Румен Иванов и Герда фон Бюлов „Тракия. Една римска провинция на Балканския полуостров” (R. Iwanov, G. von B?low. Thracia. Eine r?mische Provinz auf der Balkanhalbinsel), издадена от авторитетното издателство на Philipp von Zabern през 2008 г. в Майнц на Рейн. Анхиало го няма и в „Римски градове в България” на Румен Иванов (професор по археология в Софийския университет).

Сигурно могат да се открият и други примери, но и тези очертават ситуация, която е парадоксална. И това е така – наред с всичко друго, и защото Анхиало е единственият римски черноморски град, който получава и с гордост носи почетното Улпия. Специално за римската епоха неговото пристанище е било възлово и няма друг балкански град, в който да „влизат” и „излизат” пет пътя с имперско значение.

Единственото добро начинание, което запълни съществена историографска празнина, е „История на Поморие”. Тя излезе от печатницата през 2000 г., а нейните четири глави са дело на видните наши историци академик Васил Гюзелев и професорите Михаил Лазаров, Елена Грозданова и Велко Тонев. Строго научно, но на достатъчно разбираем и за читателя- неспециалист език, в нея се разказва за трихилядолетната история на нашия град. Значението на стореното пролича в простия факт, че тази „История” бързо се изчерпа. Можем да се гордеем с нея и защото тя излезе като наше начинание – на Община Поморие. Начинание, което показателно срещна подкрепата и на местния бизнес.

Свършеното обаче е само едно добро начало, защото малкият обем и пестеливите илюстрации не са позволили да се представят и анализират доста значими паметници, факти и данни. Същевременно, благодарение на проведените нови археологически разкопки в м. „Палеокастро”, където е бил издигнат римският град Улпиа Анхиало, бяха намерени нови изключително ценни материали. Те позволяват коренно различен подход към наличните данни, въз основа на които могат да се напишат много нови неизвестни страници от нашето минало.

Ето защо приветствам начинанието екип от историци, археолози, етнографи и информатици да подготви вече двутомна история: с ново съдържание, богати илюстрации и на високо полиграфско равнище.

Това ни прави щастливи, всички нас – хората на Поморие, защото древният девиз гласи: „Познаваш ли миналото, имаш и бъдеще”.
Ние, поморийци, имаме тъкмо такова минало! Нека и светът да научи за него, но това минало е важно не само за туризма, както се мисли, пише и говори. То е най-важно именно за нас потомците на „най-блестящата община”.

Добре дошъл, Анхиало!
На добър час, Поморие!