3 март-минути на патриотизъм

Разпечатай

   Отново е 3 – и март и отново ние – българските граждани, почитаме историческото значение на тази дата, на свободата и началото на новото ни утвърждаване на европейската политическа карта. Това е кулминацията на дълъг исторически процес, започнал в недрата на Българското Възраждане, но продължил с революционните борби, Освобождението, Съединението и Независимостта на България. Част от този процес на преутвърждаване на нашата държавност се развива  и до днес. Ние можем да разглеждаме  това като развой, в който 3 март 1878 е  възлова дата, защото минималното, но ключово условие на всяко едно национално достижение, успех или авторитет е именно наличието на собствена държава и свободен народ, сам определящ съдбата си.       Днешният ден е празник, преизпълнен с множество значения: възраждане на българската държава; осмисляне на идентичността и единството на нацията; зрелостта на балканските народи, революционната емиграция и организации, както и на  българския народ за отвоюване на свободата; подкрепата на европейския и руски интелектуален елит за българската кауза и мисията на един народ, решил да освободи друг християнски славянски народ от петвековните му поробители. Факт е, че освобождението ни е и дело, основаващо се на геополитически интереси, валидни за онова време. Но това не омаловажава чисто човешката, християнска и славянска солидарност, която стои неотменно в основата на справедливата война за нашето освобождение. Нека не забравяме, че пред обикновения руски войник, изпратен на бойното поле, единствената цел  е да подпомогне освобождаването на братския християнски народ. Съществуващите геополитически интереси, както и последвалия крах на идеала на Сан-Стефанска България, не намаляват ценността на огромната солидарност, проявена към нас, към нашата национална кауза в дните преди и по време на войната. Това е един ясен пример и на европейска съпричастност, която най – големите умове и морални стожери на тогавашна Европа проявяват към нашия народ.       Днес почитаме преди всичко паметта на хилядите героични жертви, които изковаха моралната, политическа и организационна готовност да бъдем не просто зрители, а най – активни участници в собственото си освобождение. Факт е, че България беше дорасла за свободата си. Тя е дело, както на множеството бойци от чужди нации, така и на солидното и героично българско опълчение, на доказаното желание и готовност на българската нация да изкове своята собствена държавност.       Ако нямаше април 1876, нямаше да има и март 1878! Априлското въстание не е просто кулминация на вековните освободителни борби и движения на българския народ – то е своеобразен духовен взрив, експлозия от мъжество,помела 500 годишното малодушие! България не е получила свободата си даром именно заради духовната готовност за свободата. И затова  почитаме величието и на хората, които помогнаха тя да бъде част от политическата карта на Европа много по – рано от датата на превръщането й в държава.       Трети март е уникален ден, защото неговото историческо значение и важност не са оспорвани нито за момент в дните, годините и десетилетията след това, независимо от политическото злободневие, конюнктура и идеологическата посока на едно или друго от близо 90 – те правителства,  управлявали в тези 135 години. От 5 март 1990 година, днешната дата е и наш национален празник, символизиращ единството и целеустремеността, гордостта и патриотизма на българите, независимо от сложното и динамично историческо време, в което живяхме и живеем в последните близо 25 години. Този ден се утвърди  в съзнанието на всеки български гражданин като наш водещ празник, при това в своеобразна силна „конкуренция” със скъпи на сърцето на всички нас дати. Ние с не по – малък патриотизъм и уважение честваме големи исторически личности като Левски и Ботев, наши национални исторически достижения като Кирилицата, Независимостта или Съединението на  разпокъсваната ни Родина. Но именно 3 март въплъщава в нашата история идеалите на нацията ни, формирани през Възраждането. Трети март безспорно за нас е ден на Свободата, ден първи от летоброенето на новата ни държавност. Макар тя да се е развивала в бурни времена, често в условията на кризи и трудности, на превратности и лутания, нашата държава не е изгубила, а само е затвърждавала ролята си на свободна държава на европейското политическо пространство.       Още по – значим този празник е  днес, когато  България е в най -голямата духовна, икономическа и институционална криза за последния четвърт век, предизвикана от едно безотговорно и престъпно правителство, глухо за несгодите на собствения си народ и поставило се изцяло в услуга на олигархията и монопола. Ето защо днес е жизнено важно да мислим, дебатираме и издигаме значението на понятия като национална гордост и чест, историческа памет, да споделяме ценности, каквито са държавността, респекта към Конституцията и законите, уважението към националната традиция. Именно днешният Трети март е един добър повод да се върнем към такива теми, при това те да не остават на нивото на едно възвишено говорене по време на празник, а да стават част от ежедневието, от  всекидневното възприятие на всеки един от нас.       Трети март е датата, чрез която най – ясно преди време бе поставен въпросът за разликата между един позитивен патриотизъм, който утвърждава постиженията, а не се основава на омраза към другите. Така и днес, ние трябва да се замислим върху идеята да извисим националната си гордост, нуждата от вяра в собствените традиции, в изграждането на национален консенсус около приоритетите на нацията и консолидация около общи каузи.       Нуждаем се от единство и отговорност пред паметта на дедите  и бъдещето на децата ни!

Атанас Зафиров – историк

Етикети: