Решения на Министерския съвет

Решения на Министерския съвет:

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело №4 за 2022 г.

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело №4 за 2022 г., образувано по искане на 59 народни представители от 47-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 9 февруари 2022г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (Обн. ДВ, бр. 13 от 2022г.).

В становището на МС е застъпена тезата, че оспореното Решение на Народното събрание не нарушава принципите на правовата държава и на участието на Република България в изграждането и развитието на Европейския съюз. Приетото Решение е прието в изпълнение на компетентността и правомощията на Народното събрание по чл.11, ал.2 от Закона за енергетиката, след проведена публична процедура при спазване на изискванията на чл.12а от цитирания закон. Спазени са критериите на принципа на правовата държава за правна сигурност и материална справедливост и спазване на установените процедурни правила, регламентирани в Конституцията и в Закона за енергетиката относно реда и условията за избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание.

В становището се предлага Конституционният съд да отхвърли като неоснователно искането на народните представители.

Приета е Националната статистическа програма за 2022 година

Министерски съвет прие Отчет за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2021 година и проект на Националната статистическа програма за 2022 година.

Основните теми в отчета на НСИ са: Провеждането на 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година; Одобрения от Министерски съвет ангажимент, свързан с доверието в статистиката, който се разглежда от ЕК като гаранция за независимост на официалната статистика; Координацията от страна на НСИ на дейностите на Работната група по обмен на статистически данни и икономическа информация към Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Предприетите действия през 2021 г. за развитие и разширяване на редица информационни системи в НСИ, позволяващи онлайн подаване на данни от отчетните единици и съкращаване на сроковете за производство и разпространение на статистическата информация.

Акцент в приетия отчет е поставен върху постигнатите резултати по изпълнението на хоризонталните цели, заложени в Стратегията за развитие на Националната статистическа система на Република България за периода 2021 – 2027 година, а също така и изпълнението на дейностите по производство на статистическа информация по тематични области. Отбелязани са съществените резултати, свързани с повишаване на качеството на статистическата информация, усъвършенстването на нейното разпространение и намаляването на натовареността на респондентите чрез въвеждане на електронни въпросници и разработване на уеббазирани приложения за статистически изследвания в различни статистически области.

През 2021 г. Националният статистически институт е провел 261 статистически изследвания, а органите на статистиката – 55.

Националната статистическа програма за 2022 година включва план за провеждане на статистическите изследвания от Националния статистически институт и органите на статистиката. Включените нови изследвания и дейности в националната програма за 2022 г. са свързани с нуждите на потребителите и с приоритетите заложени в Годишната европейска статистическа програма за 2022 г.

Новите изследвания и дейности в НСП 2022 са: Данни относно предотвратяване на незаконното влизане и пребиваване на гражданите на трети страни; Изследване на образованието и обучението за възрастни (AES) 2022; Енергийни баланси – раздел “Доставка на енергия”; Потребление на енергия в индустрията; Пазарни индикатори за електрическа енергия и природен газ; Обмен на микроданни и метаданни с държавите членки на ЕС; Административно-териториално и териториално деление на Република България; Разработване на изследване за баланса на територията на страната по административно- териториални и териториални единици; Изложба с инфографики “Преброяване 2021”; Дигитални публикации и инфографики; Брой на постъпилите, одобрените и изплатените заявления от работодатели за компенсиране на работници и служители, за които е въведено спиране на дейността или намалено работно време.

През настоящата година НСИ ще продължи работата по Преброяване 2021. Ще бъдат обработени данните от най-мащабното статистическо изследване и ще бъде проведено „Изследване на бюджета на времето“, което ще даде много важна информация за разпределението на времето на българите.

Развитието на методологията, производството и разпространението на статистическа информация в Националната статистическа система се осъществява на базата на приети единни европейски стандарти и хармонизирани методи.

Средствата за изпълнение на Националната статистическа програма през 2022 г. се разпределят по бюджетите на НСИ и органите на статистиката, които ще извършват планираните дейности.

Приета е Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030)

Министерският съвет прие решение за приемане на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030) (Стратегията, Националната стратегия) и Националния план за действие за периода 2022-2023 г.

Стратегията е рамков документ, който задава насоките за изпълнение на политиките за социално-икономическо приобщаване и участие на ромите. Стратегията отчита научените уроци и надгражда постигнатото в периода на изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).

Стратегията допринася за постигане на целите на Националната програма за развитие: България 2030, като акцентът е насочен основно към реализирането на Цел I. Ускорено икономическо развитие и Цел III. Намаляване на неравенствата. Стратегията се вписва в контекста на развитието на европейските интеграционни и приобщаващи политики, като отчита и насоките, дадени в Съобщението на Европейската комисия до Европейския Парламент и Съвета от 7 октомври 2020 „Съюз на равенството: Стратегическа рамка на Европейския съюз (ЕС) за ромите за равенство, приобщаване и участие“.

За постигане на дългосрочната цел за осигуряване на ефективно равенство и намаляване на различията между ромите и останалата част на населението, в Стратегията, към досегашните ключови области: образование, заетост, здравеопазване, жилищни условия, култура, върховенство на закона и антидискриминация, се добавят три взаимно подсилващи се хоризонтални цели: равенство, приобщаване, участие; има и раздел, посветен на овластяването и равните възможности на ромската жена.

Основен принцип при разработването на Стратегията е партньорството и широките консултации с всички заинтересовани страни: представители на институции, гражданското общество, ромската общност. Във всеки етап от процеса на подготовка на документа представителите на заинтересованите страни бяха водени от стремеж за отразяване на реалните нужди и значими проблеми на общността, както и обхващане на всички възможни решения.

Оперативното изпълнение на Националната стратегия се осъществява чрез краткосрочни национални планове за действие, първият от които е за периода до 2023 г.

Финансовото обезпечаване на мерките в плана за действие ще се осъществява със средства от държавния бюджет и финансовата подкрепа чрез инструментите на ЕС.

Стратегията е изготвена с широкото участие на представители на министерства и институции, гражданското общество и ромската общност.

Одобрени са насоки за постигане на новите общи стандарти за административно обслужване на потребителите чрез телефон

Наръчник с насоки към администрациите за постигане на новите общи стандарти за качество на административното обслужване чрез стационарни и мобилни телефони бе одобрен на днешното правителствено заседание.

Новите стандарти, въведени с последните изменения на Наредбата за административно обслужване, изискват администрациите да осигурят възможност потребителите да бъдат обслужени по телефон, в рамките на обявеното работно време. Наръчникът съдържа насоки и препоръки за подобряване на телефонната комуникация между служителите от центровете за административно обслужване и гражданите, в това число етикет за общуване и представяне на информация на английски език.

Приет е План за действие за 2022 – 2023 г. за изпълнение на Стратегията за корпоративна социална отговорност

Правителството прие План за действие за периода 2022 – 2023 г. за изпълнение на Стратегията за корпоративна социална отговорност 2019 – 2023 г.

Планираните дейности имат за цел да насърчат устойчивото прилагане на прозрачни, социално отговорни управленски и бизнес практики и да стимулират развитието на политика на социално отговорно управление на предприятията с държавно и общинско участие, както и в структурите на публичната администрация.

Заложените мерки ще насърчат бизнеса да потребява и разходва социално отговорно наличните ресурси, както и да сътрудничи със социални предприятия за изпълнението на социални цели и дейности. Планът по изпълнение на Стратегията за корпоративна социална отговорност е координиран и с мерки от други стратегически документи в областта на развитие на човешките ресурси, заетостта, демографската политика, опазване на околната среда, образованието.

Министерският съвет назначи членове на Управителния съвет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига

Правителството прие решение, с което назначи Управителен съвет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, в състав: Иван Христанов – заместник-министър на земеделието, Момчил Неков – заместник-министър на земеделието, Петър Грибнев – заместник-министър на здравеопазването и Любомир Бакаливанов – заместник-министър на здравеопазването.

Центърът извършва научна оценка на риска по проблеми, които пряко или косвено засягат здравето на животните и растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал, както и безопасността на храните и фуражите.

Центърът изготвя научни становища до компетентните органи и институции, които са основа за вземане на решения по управлението на рисковете по хранителната верига.

България ще участва в Световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака

Правителството одобри участието на Република България в Световното изложение ЕКСПО 2025 в гр. Осака, регион Кансай, Япония. То ще се проведе в периода 13 април – 13 октомври 2025 г.

Участието ни в Световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака ще даде благоприятна възможност за реклама на страната ни, на българските производители и износители, както и на българските научни постижения и продукти с цел реализирането им на международните пазари. България ще може да представи своите уникалните природни и културни дадености с цел популяризиране имиджа ни на туристическа дестинация. България и българските фирми ще получат възможността да установят бизнес контакти и да обменят опит.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 година

Със свое решение правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през следващата година. Стандартите са съобразени с размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2023-2025 година. Стандартите за финансиране на държавните дейности запазват нивото си от 1 април 2022 година.

В прогнозата за 2023 г. в сектор „Образование“ са предвидени допълнителни 232,6 млн. лв. за увеличение от 1 януари 2023 г. на доходите на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование до ниво от 125% спрямо средната работна заплата за страната. В общия размер на средствата са разчетени допълнителни средства, отразяващи годишните ефекти от увеличението на средствата за издръжката на дейностите по предучилищно и училищно образование, от увеличение на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, както и от отпадането на таксите за ползване на детски градини и финансиране от държавния бюджет на издръжката на детските градини.

В сферата на социалните услуги средствата са увеличени със 102,2 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за 2022 година. В прогнозата за 2023 г. капацитетът на социалните услуги е увеличен общо с 6 166 места, което е компенсиран резултат от намаление с 465 броя на местата в специализираните институции за предоставяне на социални услуги и на увеличение с 6 631 броя на местата в социалните услуги, предоставяни в общността. За увеличението на натуралните показатели са разчетени допълнително средства в размер на 60,9 млн. лв.

В област „Здравеопазване“ за 2023 г. е разчетено увеличение на децата в яслена група към детска градина, детски ясли и кухни и на броя на здравните медиатори, за което са осигурени допълнително 4,1 млн. лв. За изпълнение на предвидените за 2023 г. дейности в Националната стратегия за борба с наркотиците 2020-2024 г. са осигурени допълнително 0,5 млн. лв.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Удължава се срокът на държавната гаранция за временни експозиции в страната до 15 декември

Правителството прие изменение на РМС № 671 от 2021 г. за осигуряване на държавна гаранция за временни експозиции, представящи движими културни ценности, посветени на 100-годишния юбилей от създаването на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Удължава се срокът на държавната гаранция за временни експозиции в страната до 15.12.2022 г.

Културните ценности са от колекцията на Национален исторически музей – Румъния, фондовете на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и фондовете на Националния исторически музей.

В периода от 12 април 2022 г. до 30 ноември 2022 г. в Националния археологически институт с музей при БАН ще бъде представена изложба „Доспехите на тракийските воини“, а в Националния исторически музей ще бъде представена изложба „Златното съкровище от Вълчитрън“.

Представянето на изложбите ще допринесе за популяризиране на уникалните предмети, които са част от колекциите на НАИМ – БАН, НИМ и НИМ – Румъния.

Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.

Национална програма „Европейски научни мрежи“ получава 1,3 млн. лв.

Министерският съвет одобри 1 318 000 лв. за финансиране на планираните дейности през третата и последна година на Националната програма „Европейски научни мрежи“.

Програмата е с общ бюджет 12 622 000 лв. и се изпълнява в периода 2020-2022 г. С отпуснатите средства девет български висши училища и три научни организации ще могат да запазят вече изградени международни научни партньорства и да участват в европейски научни мрежи. Техните проекти са били оценени високо, но поради недостиг на средства не са получили финансиране по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕС „Хоризонт 2020“. С приоритет ще е модернизирането на програмите и моделите за обучение и кариерно развитие на учените, работата по съвместни програми и изграждане на устойчив обмен на специалисти.

В рамките на програмата българските университети и научни организации ще могат да се включат по-активно и в подготовката на проекти по настоящата програма на ЕС „Хоризонт Европа“. Очаква се те вече да са подобрили капацитета си в дадената изследователска област за подготовка на докторантски и постдокторантски програми, както и в управлението на проекти.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Националния статистически институт

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Националния статистически институт за 2022 година. Средствата са част от предвидения 4-годишен бюджет за ресурсно осигуряване на изпълнението на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. и са в размер на 4 659 000 лв.

Дейностите по Преброяването, които ще се реализират през 2022 г. включват: Въвеждане на данните от хартиените преброителни карти; Обработка, валидиране, кодиране и редактиране на данните от преброяването, включително съпътстващите извадкови изследвания и контролни преброявания; Изграждане и тестване на референтна инфраструктура за свързване на данните от преброяването със CensusHub, технологично решение на ЕК (Евростат) за представяне на данните от преброяванията на потребителите; Подготовка на публикации и информационни материали; Провеждане на Хармонизирано европейско изследване „Бюджет на времето на населението”.

Проектът на постановление не води до промени върху целевите стойности на показателите за изпълнение, заложени в програмния формат на бюджет на Национален статистически институт.

Преброяване 2021 беше проведено през есента на миналата година. Целта на най-мащабното статистическо изследване е да осигури надеждна, изчерпателна и детайлизирана на териториално ниво информация за населението и жилищния фонд в страната.

Данните, получени при преброяването, са в основата на вземането на решения и на националните и регионални политики в сфери като здравеопазване, образование, социална защита и т.н. Те играят съществена роля при финансирането им, както и при разпределянето на европейски средства за регионални проекти и инициативи.

България ще предостави хуманитарна помощ за Сирия

България ще предостави хуманитарна помощ за хората на Сирия и сирийските бежанци в региона, реши правителството на днешното си заседание. Финансирането ще бъде осигурено от средства по бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за развитие и хуманитарна помощ.

Одобрената помощ е в съответствие с приоритетите на Средносрочната програма за помощ за развитие и за хуманитарна помощ на Република България за периода 2020-2024 г. и с географските приоритети на България по хуманитарните въпроси за 2022 г.

Хуманитарната помощ за Сирия, на обща стойност 273 816 лева, ще бъде разпределена към Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) (127 129 лева), Международната организация по миграция (МОМ) (97 791 лева) и към Фонда на ООН за населението (UNFPA) (48 896 лева) за осъществяването на проект на UNFPA в областта на защита от насилие, основано на пола.

Предоставената от България хуманитарна помощ ще допринесе за посрещане на хуманитарните потребности на хиляди хора. Страната ни продължава да бъде част от усилията на ЕС и на международната общност за решаване на най- острите хуманитарни предизвикателства и за облекчаване на страданията и подпомагане на хората на Сирия и сирийските бежанци в съседните страни.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството прехвърля на община Куклен собствеността върху двуетажна сграда със застроена площ 86 кв. м и две едноетажни сгради със застроена площ 84 кв. м и 115 кв. м. Сградите са частна държавна собственост и се намират на територията на ветеринарна лечебница в гр. Куклен. Общината ще ги използва за образователни и социални дейности.

С решение на правителството община Ямбол получава държавни имоти на ул. „Ген. Владимир Заимов“ в града /бивши „Пехотински казарми“/. Те са с обща площ 342 692 кв. м заедно с построените в тях сгради. Общината ще използва имотите за обособяване на паркови зони за отдих, спорт с добре развита игрова среда и възможност за осъществяване на социални и културни мероприятия и развлечения. По този начин ще се даде възможност за обособяване на нова градска територия за рекреация и спорт чрез паркова зона, пешеходни и велоалеи, площадки за спорт и озеленяване. Към настоящия момент имотите – частна държавна собственост са в управление на областния управител на област Ямбол.

Правителството обяви имот публична държавна собственост за частна държавна собственост и го предоставя на Столична община. Имотът се намира в район „Лозенец“, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“ и представлява терен с площ 1559 кв. м. Ще бъде използван за изграждане на техническа и транспортна инфраструктура по ул. „Филип Кутев“, в участъка от бул. „Черни връх“ до ул. „Сребърна“, район „Лозенец“.

Министерският съвет обяви две сгради – публична държавна собственост за частна държавна собственост и даде съгласие за премахването им по реда на Закона за устройство на територията. Поради естественото им износване са негодни за използване и са застрашени от самосрутване, като не могат да бъдат заздравени. Сградите, управлявани от Агенция „Пътна инфраструктура“, ще бъдат премахнати със средства от нейния бюджет. Обектите с обща застроена площ 594 кв. м се намират на ул. „Сливница“ № 3 в гр. Берковица.

Правителството обяви част от имот – публична държавна собственост за частна държавна собственост. Тя се намира в терен на Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, в кв. „Южна промишлена зона“ на Видин, и представлява четири броя постройки – складове и спомагателна сграда. Към днешна дата те са престанали да имат качеството на имоти – публична държавна собственост и не се ползват по предназначение, поради опасност от самосрутване. С решението на Министерския съвет за промяна на статута на постройките, те ще бъдат премахнати по реда на ЗУТ като необходимите финансови средства ще бъдат осигурени за сметка на отпуснатите финансови средства през 2021 г. на РДГП – Русе.

Политическа партия „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ получава правото да ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост в гр. София. Имотът се намира на бул. „Витоша“ № 148, бл. 69 и представлява помещения, разположени на втория етаж в сградата. Те ще се използват за административните нужди на партията и се предоставят в изпълнение на чл. 31 от Закона за политическите партии за безвъзмездно предоставяне на имоти от държавата на партии, отговарящи на нормативно установените изисквания.

Правителството обяви пет сгради – публична държавна собственост за частна държавна собственост и даде съгласие за премахването им по реда на Закона за устройство на територията поради лошото им техническо състояние. Средствата за премахване са осигурени от бюджета на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, в чието управление се намират. Сградите са в местност „Рамануша“, гр. Сливен и са с обща застроена площ 1835 кв. м. Те са и с отпаднала за предприятието необходимост.

По предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество, правителството възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да продаде имуществото, отнето в полза на държавата, с влезли в сила съдебни решения по 17 случая. С изключение са два поземлени имота в землището на с. Ковачите, община Сливен, които се предоставят на Министерството на земеделието за изпълнение на неговите функции и се включват в държавния поземлен фонд.

Одобрени са резултатите от проведеното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри доклада на Република България от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 7 април 2022 г.

По отношение на Пакет „Подготвени за цел 55“: селскостопански аспекти на преразглеждането на Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство страната ни акцентира, че във връзка с предложението за Регламент е важно хоризонтално да се отчетат специфичните национални особености и да се проявява по-голяма гъвкавост за справедливо разпределение на усилията на държавите членки за поглъщане на парникови газове. Потенциалът на горите за поглъщане и задържане на въглероден диоксид няма да е достатъчен за неутрализиране на емисиите, причинени от земеделието и поради това политиките за управление на земята следва да предвиждат мерки и действия за намаляване на емисиите от всички видове земеползване. Мнозинството делегации изразиха загриженост относно методологиите за изготвяне на инвентаризации и за отчитане на природните смущения при преследване на годишните цели.

По отношение на Състояние на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна, страната ни приветства предприетите от Комисията мерки за извънредна подкрепа и облекчаване на положението за засегнатите сектори, но те няма да бъдат достатъчни, предвид заплахите за устойчивостта на цялата хранителна верига и абсолютната непредвидимост на развитието на събитията.

Делегациите заявиха волята си за защита и гарантиране на продоволствения суверенитет на Съюза и за същевременен принос към глобалната продоволствена сигурност. Бяха изразени редица опасения за въздействието на нарастващите разходи за суровини като енергия, гориво, торове и фуражи, върху производителите в краткосрочен и средносрочен план. Няколко държави членки поискаха дерогацията относно прилагането на зелените изисквания, особено използването на площи под угар за производство, да бъде удължена и през 2023 г. Велико херцогство Люксембург, подкрепена от няколко държави членки, обърна внимание на необходимостта да се мисли в перспектива как ще се подготвят фермерите за следващата реколта.

Във връзка със Съобщение на Комисията „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на устойчивостта на продоволствените системи”, Република България подчерта неотложната необходимост от предоставяне на възможността за извънредна временна подкрепа от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Подчерта, че българските земеделски производители са в изключително тежко състояние и им е необходима навременна помощ.

Някои държави наблегнаха на необходимостта от бърз преход към устойчиво производство и устойчиви хранителни вериги. Други държави повдигнаха въпроса за преразглеждане или отлагане на целите по Зелената сделка, в светлината на гарантиране на продоволствената сигурност. Много държави подкрепиха прилагането на нова извънредна мярка, подобна на Ковид мярката от 2020 г., финансирана със средства от Програмата за развитие на селските райони.

Одобрен е проект на Проектно споразумение между страните участнички в проекта „Военна мобилност“

Министерският съвет прие Решение, с което одобрява проект на Проектно споразумение между страните участнички в проекта „Военна мобилност“ по линия на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната на Европейския съюз (ЕС) и проекти на Административни споразумения за присъединяване на Канада, Норвегия и САЩ към този проект.

Споразуменията уреждат участието на страните в проекта, който създава възможност за взаимно подпомагане, координиране и обедняване на усилията им за подобряване на военната мобилност. Целта на проекта е създаване на условия за ускоряване развръщането на националните и съюзни сили в и извън територията на ЕС за участие в мисии и операции, учения и други военни мероприятия.

Проектът стартира през 2018 г. в рамките на инициативата на Европейския съюз за подобряване на военната мобилност, насочена към повишаване на готовността и способностите на държавите членки и Съюза да реагират адекватно при кризи и да реализират ефективно операции в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана.

Решението на Министерския съвет е от съществено значение за отбраната и сигурността на Република България както в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, така и в условията на колективна отбрана на съюзниците от НАТО, с оглед осигуряване на навременното развръщане на съюзните сили на територията на страната за защита на нейния суверенитет. Същевременно участието в проекта ще способства и за изпълнението на поетите ангажименти от Република България в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС.

По-високи такси в 16 държавни висши училища

От 5% до 15% по-високи такси за кандидатстване и обучение ще плащат студентите в 16 държавни висши училища през академичната 2022/2023 година. Увеличението е основно за специалностите от професионални направления „Педагогически науки“, „Социални, стопански и правни науки“ и „Изкуства“.

Десет държавни висши училища вдигат таксите за докторанти с 5% до 60% (от 50 до 530 лева).

Кандидат-студентите в държавните висши училища плащат средно 50 лева, а един семестър струва средно 1150 лева.

Таксите за кандидатстване и обучение в държавните университетите за академичната 2022/2023 г. бяха утвърдени от правителството по предложение на академичните ръководства.

С 304 млн. лева ще бъде финансирана рехабилитацията на жп линията от Волуяк до Драгоман за фаза 1

Правителството даде съгласието си Управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. да подпише договор за предоставяне на безвъзмездна помощ с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за рехабилитация на жп линията Волуяк – Драгоман – фаза 1 преди одобрението на проекта от Европейската комисия.

С приетото решение става възможно стартиране на дейностите по изграждане и рехабилитация на жп участъка до окончателното одобрение на проекта от Европейската комисия. Стойността на рехабилитацията е малко над 304 млн. лева, а отпуснатите европейски средства са приблизително 255 млн. лева.

Одобрена е позицията на страната ни по дело С-770/21 на Съда на ЕС

Със свое решение правителството одобри позицията на Република България по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град, по висящо пред него адм. дело № 11614/2020 г. То е образувано по жалба на „ОГЛ- ФУУД ТРЕЙД ЛЕБЕНСМИТЕЛФЕРТРИБ“ ГМБХ, Германия, срещу Решение № РТД 4800-2324/32-318386/30.10.2020 г. на директора на Териториална дирекция „Тракийска“ (ТД „Митница Пловдив“, считано от 31.07.2021 г.) в Агенция „Митници“.

С решението са коригирани данните в митническа декларация с номер MRN 19BG003010003888R8/23.04.2019 г., определен е нов размер на вносното мито и ДДС и е отказано да бъде освободено представеното обезпечение в размер на 982,17 лева, като то е задържано като плащане на дължимото вносно мито.

Със своето решение правителството дава и съгласие за встъпване в производството.

Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, свързани с определяне на митническа стойност.

Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от СЕС с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.

Одобрени са допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г.

Приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет се налага поради приетия срок на извънредната епидемична обстановка до 31 март 2022 г. и необходимостта, на основание чл. 15а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, да се осигури устойчивост на мярката за предоставяне на допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с изпълнение на дейностите, свързани с мерките за превенция и борба с COVID-19, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19.

С проекта се предлага да бъдат одобрени допълнителни разходи и трансфери в размер на 232 000 000 лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г., които ще бъдат осигурени за сметка на предвидените по централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ средства.

Правителството изплати 231 900 лв. на пострадали от забавено правосъдие

Допълнителни разходи в размер на 231 900 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието, бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.

Това е общият размер на сумата, изплатена от 1 януари до 31 март 2022 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени 75 бр. споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок. От тя 18 бр. са по наказателни производства, 53 бр. по граждански и 4 по административни.

Най-голямото изплатено обезщетение е в размер на 10 000 лв. за наказателно дело, продължило 19 години, 10 месеца и 11 дни на досъдебна фаза и съдебна фаза на две инстанции. Делото приключва с оправдателна присъда за заявителката. Най-дълго продължилото гражданско производство е 11 години, 7 месеца и 13 дни, разгледано е на две съдебни инстанции.

Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията. Ако бъде преценено, че правото на заявителя на правосъдие в разумен срок е било нарушено, министърът на правосъдието или посочено от него лице определя размера на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.

Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, са планирани в централния бюджет.

18 200 пътуващи учители с компенсации за транспортни разходи

18 200 пътуващи учители ще получат средства за транспорт до работното си място. На още 60 педагогически специалисти ще бъдат покрити разходите за наем на жилище.

Общо 13 863 442 лева отпусна правителството за възстановяване на направени разходи от педагози, които работят в населено място, различно от това, в което живеят.

Правителството коригира и размера на средствата за компенсиране на родители, чиито деца не са приети в детска градина поради липса на места. За периода от 1 ноември 2021 г. до 28 февруари 2022 г. Столична община ще получи с 30 000 лева повече, като общата сума за София става 853 784 лв.

Одобрено е намерението на страната ни за присъединяване към Препоръката на ОИСР относно блокчейн и други технологии на разпределения регистър

Със свое решение правителството одобри намерението на България за присъединяване към Препоръката на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно блокчейн и други технологии на разпределения регистър.

Препоръката насърчава етичен и отговорен подход към блокчейн иновациите и тяхното внедряване, при който да се използват възможностите на технологията и да се сведат до минимум рисковете. На присъединилите се държави се препоръчва при установяването или прилагането на мерки на политиките, свързани с блокчейн иновациите и тяхното прилагане, да насърчават среда, която подкрепя развитието на новите технологии, включително научноизследователската и развойната дейност в областта на блокчейн, чрез сътрудничество със заинтересованите страни; да се стремят към изграждане на капацитет чрез подпомагане на образованието и обучението в областта на блокчейн, и др.

Присъединяването на България към Препоръката, заедно с всички останали страни членки на ОИСР по време на приемането й от Съвета на ОИСР на 9-10 юни тази година, дава сериозен сигнал за ангажираността на страната с дейността на ОИСР и е политически импулс за успешното начало на ефективни разговори за членство.

Във връзка с дейностите по присъединяване и по Пътната карта за периода 2021-2023 г., страната ни осъществява засилено сътрудничество с ОИСР в различни направления. Една от предвидените дейности за задълбочаване на участието в организацията е присъединяване към нови правни инструменти на ОИСР, като препоръките са сред основните правни инструменти.

За ратификация се предлага Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека между Република България, Ислямска република Иран и АстраЗенека и Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Ислямска република Иран.

Споразуменията предвиждат дарение на 2 830 400 дози ваксина Vaxzevria. В горепосочените споразумения е предвидено всички разходи за доставката да бъдат поети от Ислямска република Иран.

Правителството одобри позиция на България по дело пред Съда на ЕС относно местообитанията

Правителството одобри позицията на България по дело С-85/22 пред Съда на Европейския съюз. Делото е образувано от Съда на ЕС по искане на Европейската комисия за това, че България не е изпълнила задълженията си по чл. 4, параграф 4 и чл. 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

По отношение на твърдението за неправилно транспониране на чл. 6, параграф 1 от директивата страната ни представя аргументи в подкрепа на тезата, че е въвела правилно разпоредбата в националното законодателство и е осигурила постигането на заложения в директивата резултат в съответствие с изискванията към държавите членки, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Във връзка с твърдението на Европейската комисия за неизпълнение на задълженията за определяне на специални консервационни зони в позицията по делото България припомня, че са издадени заповедите за обявяване на всички необявени защитени зони – предмет на наказателната процедура, при които не са необходими корекции в границите, както и че е била в постоянна комуникация със службите на ЕК. Посочва се, че процесът по издаване на заповеди за обявяване на защитените зони е непрекъснат и търпи постоянно развитие, като са предприети действия за неговото ускоряване.

По отношение на твърдението за неизпълнение на задължението за определяне на необходимите мерки за опазване България сочи редица нормативни, административни и планови документи, чрез които в страната са въведени подходящи мерки за опазване на защитените зони в съответното секторно законодателство. Изрично се подчертава, че всички документи съдържат ясно посочени мерки, рефериране към съответните защитени зони или обхващащи определени типове земеползване във всички защитени зони, със съответната финансова рамка, както и субекти и компетентни органи, отговорни за прилагането и контрола.

Създава се ликвидационна комисия за закриването на Националния компенсационен жилищен фонд

Правителството прие постановление за уреждане на отношенията, свързани със закриването на Националния компенсационен жилищен фонд (НКЖФ), съгласно § 12, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Създава се ликвидационна комисия за извършване ликвидацията на закрития НКЖФ със срок на работа три месеца и се определят нейните и на председателя й функции. Председател на ликвидационната комисия е главният секретар на Министерството на финансите, а поименният й състав се определя със заповед на министъра на финансите.

С постановлението се отменят и разпоредби в подзаконови нормативни актове, произтичащи от закриването на НКЖФ. Необходимите разходи по ликвидацията, включително за възнагражденията и обезщетенията по Кодекса на труда, ще се изплащат чрез бюджета на НКЖФ за сметка на средствата по утвърдения бюджет на НКЖФ за 2022 г. въз основа на одобрени от председателя на ликвидационната комисия документи.

Определени са правилата за възлагане на дейности по инвестиции от крайни получатели на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост

Със свое постановление правителството определи правилата за възлагане на дейности по инвестиции от крайни получатели на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз.

С документа се уреждат обществени отношения, неурегулирани от националното и европейското законодателство, които ще възникнат във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Определя се редът за събиране, разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори от страна на крайните получатели, които не са възложители по Закона за обществените поръчки, при изпълнението на инвестиции, финансирани със средства от Механизма.

В резултат на прилагането на правилата ще се постигне спазването на принципа на добро финансово управление, публичност, прозрачност и конкуренция при възлагането на дейности и намаляване на риска от измами, корупция и конфликт на интереси в съответствие с изискването на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2021/241 при използването на средствата от Механизма.

Одобрен е проект на изменение на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014- 2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет.

С изменението се осигуряват допълнителни 136 226 120 лева, които ще бъдат насочени за подкрепа на МСП за подобряване на енергийната им ефективност, което от своя страна да подпомогне преодоляването на икономическите последствия от разпространението на пандемията COVID-19, повишаването на конкурентоспособността и понижаване на енергийната интензивност, както на ниво отделни производствени предприятия, така и като цяло за икономиката.

Законодателни промени ще гарантират по-добра социална закрила от държавата

Размерът на социалните помощи ще се определя в зависимост от линията на бедност в страната и няма да бъде обвързан с гарантирания минимален, както е в момента. Това предвижда проект за промени в Закона за социалното подпомагане, който беше одобрен от правителството.

Законодателните промени ще гарантират, че много по-голям брой нуждаещи се – деца, възрастни, хора с увреждания, безработни и техните семейства, ще могат да получат подкрепа от държавата. Размерът на получаваните от тях помощи ще се увеличи. Той ще се актуализира регулярно и ще отговаря в по-голяма степен на техните потребности. Това ще подобри социалната закрила, която хората от уязвимите групи получават от държавата.

Приемането на законодателните промени ще премахне негативите на системата за социално подпомагане, свързани с гарантирания минимален доход. Това ще гарантира и изпълнението на препоръката на Европейската комисия по отношение на обхвата, адекватността и регулярната актуализация на месечните социални помощи.

България разширява приложението на Европейската социална харта

Правителството прие решение за одобряване на промени в Закона за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана). По този начин нейни разпоредби в сферата на правата на професионално ориентиране, професионално обучение, социална сигурност, на закрила и подпомагане на законно работещите мигранти и техните семейства ще станат част от вътрешното право.

Към момента за България са в сила 62 от нейните 98 разпоредби, като след приемането на новите текстове страната ще е ратифицирала почти 75% от Хартата. Това ще бъде поредно потвърждение на конституционната норма за социалния характер на българската държава.

Европейската социална харта – страни по която са 43 от 46-те държави- членки на Съвета на Европа – гарантира основни социални и икономически права в области като заетост, условия на труд, образование, здравеопазване, социална закрила и други, поради което е прието да се нарича „социалната Конституция на Европа“. Тя дава възможност на страните по нея да подбират разпоредбите, с които могат и следва да се съобразяват.

Изпълнението на Европейската социална харта се следи от независим Европейски комитет по социални права и от Правителствения комитет по Европейската социална харта, като при констатирано неизпълнение се прилага процедура за сезиране на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието за 2022 година

С постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието за 2022 година.

Общата сума на осигурените средства е в размер до 5 500 000 лева и ще се използват за изпълнение на дейности по защита от градушки със самолетен способ над части от територията на Република България, които не са защитени с ракетен способ. Средствата ще бъдат осигурени за сметка на разчетените за целта разходи по централния бюджет за 2022 г.

Правителството одобри 11, 9 млн. лв. за финансиране на държавните музеи и художествени галерии и на музеите и художествените галерии с регионален характер

Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери в размер на 11, 9 млн. лв. за финансиране на държавните музеи и художествени галерии и на музеите и художествените галерии с регионален характер. От тях 9,3 млн. лв. се отпускат по бюджетите на общини за финансиране на музеите и художествените галерии с регионален характер, а 2,6 млн. лв. ще бъдат преведени по бюджета на Министерството на културата за финансиране на държавните музеи и художествени галерии.

С предоставянето на допълнителните средства ще се осигурят необходимите гаранции за стабилност на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер в условията на продължаващо нарастване на цените на основните материали, енергия и горива. По този начин ще се повиши и качеството на изпълнението на програмите и дейностите на тези институти във връзка с опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности, ще се осигурят и по-добри възнаграждения на заетия персонал в тези публични услуги.

Средствата се предоставят във връзка с приетите в чл. 1, ал. 5, т. 10.2. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. разходи за финансова подкрепа на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер чрез увеличаване с до 50 на сто на стойностните показатели на стандартите за тяхното финансиране, включително за възнагражденията на персонала.

Ще бъде подадено искане от страната ни за дерогация за повишаване на прага за обща регистрация за целите на ДДС

Със свое решение правителството одобри подаването на Искане от Република България за дерогация от разпоредбата на чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност за повишаване на прага за обща регистрация за целите на ДДС с цел да опрости процедурата за събирането му, съгласно чл. 395 от същата директива.

Поисканото от страната ни включване на 31 декември 2024 г., като краен срок на действие на специалната мярка, е съгласувано с влизането в сила на Директива (ЕС) 2020/285. В нея се предвижда, че от 1 януари 2025 г. държавите членки трябва да започнат да прилагат националните разпоредби, които те трябва да приемат, с цел привеждане в съответствие с нея.

Исканата дерогация представлява промяна на прага за обща ДДС-регистрация от 26 500 евро на 51 130 евро. Този праг ще се прилага за данъчно задължени лица, установени на територията на страната, които искат да се възползват от специалния режим за малки и средни предприятия, при условие, че са налице законовите условия, свързани с упражняването на това право.

Прилагането на тази мярка от страна на България няма да засегне лицата, които не желаят да прилагат специалния режим на облекчения за малките предприятия и както и досега, те ще продължават да могат да се регистрират доброволно за целите на ДДС облагането (чл.100 от ЗДДС). Предвид обхвата на режима, за повишаването на чийто праг се иска дерогацията, мярката не следва да обхване етапа на крайното потребление.

Исканата дерогация ще даде възможност на страната ни да подобри събираемостта на ДДС и да противодейства на данъчните измами с този данък.

Прието е постановление за здравно осигуряване на лицата със статут на временна закрила

Министерският съвет прие Постановление за здравно осигуряване на лицата със статут на временна закрила, българските граждани и лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които пристигат от Украйна.

Във връзка с обстоятелствата, породени от военния конфликт на територията на Украйна, изискващи незабавни действия за осигуряване на медицинска помощ на нуждаещите се лица, пристигащи на територията на Република България, както и предвид приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (Обн., ДВ., бр. 32 от 2022 г.), приоритет е оказването на навременна и всеобхватна медицинска помощ на всички лица със статут на временна закрила.

Постановлението урежда по ясен и целесъобразен начин здравното осигуряване на посочените лица и гарантира достъпа им до медицинска помощ наравно с българските граждани.

Предвижда се за украинските лица здравноосигурителните права да възникват от датата на предоставянето на временна закрила. Предлага се и здравноосигурителната вноска да е за сметка на държавния бюджет, като за лицата с временна закрила до 18-годишна възраст и на възраст на и над 63 г. за жените и на и над 65 г. за мъжете – за срока на временната закрила, освен ако не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, а за лицата на възраст на и над 18 г. и под 63 г. за жените и под 65 г. за мъжете – за срок 90 дни от датата на предоставянето на временна закрила.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за закупуване на ваксини срещу COVID-19, в размер на 156 658 000 лв.

С одобряването на допълнителни разходи се осигурява възможност за заплащане на вече доставени в страната и предстоящи за доставяне през 2022 г. ваксини срещу COVID-19. По този начин ще бъде гарантиран достъпът на българските граждани до ваксини срещу COVID-19.

Необходимите допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. се осигуряват за сметка на предвидените по централния бюджет средства за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ за закупуване на ваксини срещу COVID-19, посочени в чл. 1, ал. 5, т. 3.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма

Министерският съвет прие Решение за одобряване на средства на кандидати по „Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна“ (Програмата) и Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2022 г. в размер на 4 900 000 лева.

Одобрени са 321 броя заявления от кандидати, реализирали 112 512 броя нощувки на обща стойност 4 891 692 лева по етап първи от Програмата, който обхваща периода от 24.02.2022 г. до 31.03.2022 г.

Продължава изпълнението на Програмата. За втори отчетен период, който обхваща времето от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. се кандидатства от 10:00 часа на 01.05.2022 г. до 16:30 часа на 05.05.2022 г.

За трети отчетен период, който обхваща времето от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. се кандидатства от 10:00 часа на 01.06.2022 г. до 16:30 часа на 05.06.2022 г.

В случай че, лицето не е кандидатствало в определените срокове по първи и/или втори отчетен период, може да кандидатства в следващ отчетен период, но не по-късно от 16.30ч. на 05.06.2022 г.

За ратификация е предложено Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на България и Европейската космическа агенция

Министерският съвет прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция.

В рамките на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност, проведено на 15.02.2022 г., от името на България, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер подписа Споразумение за европейска кооперираща страна с Европейската космическа агенция.

Споразумението продължава съвместната работа с ЕКА за развитие на устойчивостта и конкурентоспособността на българските предприятия в космическия сектор, както и за съхраняване на научния потенциал, като бъдат разширени дейностите и ангажиментите на страните. В срока на изпълнение ще бъде направен и междинен преглед на успеваемостта, въз основа на който България ще има възможност да премине към Асоциирано членство преди изтичане на петгодишния срок на програмата, в случай че участието на фирмите и реализирането на проектите са достигнали необходимото ниво на развитие.

С акта на ратификация се предоставя възможност за достъп на българските компании (в т.ч. малки и средни предприятия) и на академичните и изследователските организации до участието в проекти по изпълнението на дейности, свързани с космическото пространство, това ще разшири границите на свързаните с космоса научни знания и изследователска дейност, в подкрепа на иновациите, конкурентоспособността и икономическият растеж. Също ще предостави условия за ускоряване процеса на преминаване на България към Асоциирано членство в ЕКА.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *