Решения на Министерския съвет

Решения на Министерския съвет:

 Министерският съвет одобри Годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия  за 2020 г.

Със свое решение правителството одобри Годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2020 г., изготвен от Агенцията за публичните предприятия и контрол на основание Законът за публичните предприятия.

Годишният обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2020 г. е изготвен при съобразяване на нормативните изисквания и съдържа преглед на резултатите от дейността на всички публични предприятия, категоризирани като “големи” и анализ на дейността на предприятията по сектори.

Като резултат от одобряването от Министерския съвет на доклада ще се постигне повишаване на прозрачността на дейността на публичните предприятия и на техните ръководства.

Приета е Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2022 година

Правителството одобри Решение за приемане на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2022 г. В документа са включени предложения от министерства и неправителствени организации, работещи в сферата по превенция и защита от домашно насилие.

Набелязани са дейностите, които следва да бъдат реализирани през настоящата година, отговорните органи, източниците на финансиране, сроковете за изпълнение, както и очакваните резултати. Предложени са законодателни, институционални и организационни мерки. В документа са залегнали и дейности за превенция, за обучение и квалификация, за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, както и мерки за контрол и оценка.

Приемането на Решението не води до въздействие върху държавния бюджет. Съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за защита от домашното насилие, средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по приеманата всяка година национална програма се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на министерствата, определени в програмата.

Правителството прие годишни доклади за дейността на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет

Докладите на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия обхващат периодите 2019, 2020 и 2021 г.

Документите са изготвени в тясна комуникация с всички членове на Съвета и са одобрени по време на негови заседания. В тях са отчетени съответните предизвикателства по отношение на работата на Съвета, както и постигнатите резултати по осъществяването от структурата дейности, заложени в чл. 3, ал. 1 от Правилника.

Съветът за намаляване на риска от бедствия към МС за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия е създаден на основание чл. 62. ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Той организира и осъществява дейността си в изпълнение на чл. 62. ал. 4 от ЗЗБ. както и в съответствие с Правилника за устройството и дейността му. Структурата е постоянно действащ орган на МС за осигуряване на координация и сътрудничество при провеждането на държавната политика в областта на защитата при бедствия, изпълнява функциите на национална платформа за намаляване на риска от бедствия в изпълнение на Рамката на действие от Хього 2005-2015 и Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015-2030.

Одобрени са действия за проучване и договаряне на условията за уреждане на взаимните задължения при прекратяването на членството на страната ни в Международната банка за икономическо сътрудничество и в Международната инвестиционна банка

Със свое протоколно решение правителството одобри предприемане на действия за проучване и договаряне на условията за уреждане на взаимните задължения при прекратяването на членството на страната ни в Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и Международната инвестиционна банка (МИБ).

Двете банки са многостранни финансови институции за развитие, чиято цел е да подпомага икономическото развитие на държавите членки. Страните-членки на МБИС са Република България, Русия, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Монголия и Виетнам. Страните-членки на МИБ са Република България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия.

Тригодишните деца ще получават безплатни познавателни книжки

Държавата ще осигурява безплатни познавателни книжки и за децата на тригодишна възраст, реши днес правителството. Така на практика от следващата учебна година всички деца в детските градини ще получават безплатни познавателни материали. Досега познавателни книжки се предоставяха безвъзмездно само на децата от четири до шест години, а тези за тригодишните се закупуваха от родителите.

С друга промяна се отпускат повече средства за закупуване на учебници за V, VI и VII клас. Изменението се налага във връзка с новия учебен предмет „Компютърно моделиране и информационни технологии“, по който са увеличени учебните часове и темите. Това предполага по-голямо съдържанието на новите учебници по компютърно моделиране и информационни технологии.

До 40 млн. лв. ще е държавната гаранция за кредитиране на студенти и докторанти

Държавната гаранция за нови кредити за студенти и докторанти през 2022 г. ще бъде до 40 млн. лева, реши правителството. Държавата оказва подкрепа, като гарантира главниците и лихвите по задълженията на младежи, които нямат възможност да покрият разходите си за обучение и издръжка. Договорените кредити са гарантирани до тяхното пълно погасяване.

За периода от 1.09.2010 г. до 31.12.2021 г. са сключени общо 21 876 кредита за 154 761 862,30 лв.

Държавата има сключени типови договори за кредитиране на студенти и докторанти с осем банки.

10 млн. лв. за училищни автобуси за деца от селата

Десет милиона лева за закупуване на училищни автобуси за децата от населени места без детска градина или училище отпусна правителството. Средствата са предвидени в Закона за държавния бюджет за 2022 г.

Амортизацията на автопарка изисква периодично част от автобусите да бъдат извеждани от експлоатация и заменяни с нови, за да се гарантира безопасността на децата. Към момента на училища и общини са необходими общо 648 нови автобуса. С отпуснатите средства ще се удовлетворят заявките първо на тези, които изпитват най-спешна нужда.

Подкрепата е част от политиката на Министерството на образованието и науката да осигурява подходящ транспорт за децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище.

България ще участва в програма „Евро-Средиземноморски басейн“ 2021-2027

Министерският съвет одобри проекта на Програма за транснационално сътрудничество „Евро-Средиземноморски басейн“ 2021-2027 (EURO-MED). С решението на правителството се осигуряват условия за пълноценното участие на български бенефициенти в новата програма на Европейския съюз за териториално сътрудничество. Страната ни ще може да се включи в нея с цялата си територия, а национален орган ще е Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Програма EURO-MED обхваща 69 региона от ниво 2 (NUTS II) в 10 страни-членки на ЕС и четири кандидат-членки. Това представлява 25% от територията на съюза, с над 140 млн. души население. Държавите, участващи в програмата, са България, Кипър, Хърватска, Франция, Гърция, Италия, Малта, Португалия, Словения и Испания, както и четири държави кандидат- членки на ЕС – Албания, Черна гора, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина.

Общият бюджет на програмата за периода 2021-2027 г. е в размер на над 293 млн. евро, от които 80% се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие. Тя ще финансира съвместни проекти в рамките на три приоритета: Иновации, Околна среда и Управление. Бенефициенти могат да бъдат национални, регионални и местни власти, университети, изследователски центрове, асоциации, неправителствени организации, граждански обединения и мрежи и други. Основната цел на програмата е да допринесе за прехода към неутрално по отношение на климата общество, като същевременно гарантира устойчивия и иновативен растеж на регионите, в съответствие с новата политика на сближаване на ЕС.

Правителството одобри План за действие за изпълнение на приетите от Република България препоръки в рамките на Третия цикъл на Универсалния периодичен преглед на Съвета по правата на човека на ООН (2022-2025 г.)

Министерският съвет прие Решение за одобряване на План за действие за изпълнение на приетите от Република България препоръки в рамките на Третия цикъл на Универсалния периодичен преглед на Съвета по правата на човека на ООН (2022-2025 г.).

С този акт Република България потвърждава значението, което придава на зачитането на правата на човека и утвърждава своята активна роля в Съвета на ООН по правата на човека и останалите международни форуми в тази област. Планът за действие систематизира усилията на множество ведомства, включително по задачи, които вече се изпълняват, и цели да повиши ефективността на държавната политика в защита на правата на човека. Времевият хоризонт за изпълнение на плана е до 2025 г., когато следва да бъде подготвен следващият национален доклад на Република България в рамките на Универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека.

С одобряването на Плана за действие Република България потвърждава отново, че се придържа към най-високите международни стандарти в областта на правата на човека.

Насърчаваме сътрудничеството с Израел в областта на образованието, науката, културата, младежта и спорта

Министерският съвет одобри днес проект на Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката, културата, младежта и спорта между Правителството на Република България и Правителството на Държавата Израел за периода 2022-2025 г., като основа за водене на преговори.

Проектът е изготвен и одобрен в изпълнение на Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на Държавата Израел за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, подписано в Йерусалим, на 04 юли 1991 г. Съгласно Споразумението двете държави подписват работни програми с период на действие от три години, включващи мерки за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в областта на образованието, науката и културата, повишаване осведомеността, особено сред младежта, за историята и културата на народите от двете страни.

Новата тригодишна рамка включва възможности за реализиране на конкретни инициативи, провеждане на културни събития, по-тясно взаимодействие в областта на висшето образование, предоставяне на стипендии за изучаване на иврит и български език, стипендии за обучение в държавни висши училища в магистърска, докторантска или постдокторантска програма, установяване на пряко сътрудничество между научните и изследователските институции на двете страни, както и насърчаване на сътрудничеството в областта на образованието, науката, културата, спорта, младежта и комуникациите в рамките на международните организации, с цел обмяна на информация и реализиране на общи програми за действие.

В проекта на Програмата са взети предвид реалните възможности на двете държави и съществуващият взаимен интерес за укрепване на двустранните отношения. Очаква се проектът на Програмата за сътрудничество в областта на образованието, науката, културата, младежта и спорта между Правителството на Република България и Правителството на Държавата Израел да бъде официално подписан до средата на 2022 г.

Одобрен е проект на Меморандум за разбирателство между Агенцията за ядрено регулиране на България и Ядрения регулаторен орган на Турция

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект Меморандум за разбирателство между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Ядрения регулаторен орган на Република Турция за сътрудничество и обмен на информация в областта на ядрената безопасност и сигурност като основа за водене на преговори.

Подписването на Меморандума е инициирано по взаимно решение на двете страни с цел задълбочаване на партньорството между двата регулиращи органа в специфичните за ядреното регулиране области.

Проектът на Меморандума предвижда обмяна на експертен опит, техническа и регулаторна информация в областта на ядрената и радиационната безопасност, аварийното реагиране и готовност, управлението на радиоактивни отпадъци и транспортирането на радиоактивен материал, както и свързаните с тях дейности.

Решението на Министерския съвет няма да окаже въздействие върху държавния бюджет.

Правителството одобри поемането от Италианската република на ролята на Рамкова държава на бойна група

Министерският съвет на Република България прие решение за одобряване поемането от Италианската република на ролята на Рамкова държава на бойна група и разрешаване пребиваването на територията на Република България с политико-военен характер на въоръжени сили на страни членки на Алианса във връзка с изпълнение на съюзнически задължения в състава на бойна група на територията на Република България.

С това решение се одобрява поемането от Италианската република на ролята на Рамкова държава на бойната група, изграждана на територията на Република България съгласно Решение на Министерския съвет №108 от 2 март 2022 г. за участие в операция по усилване на отбранителния потенциал на НАТО за защита на териториалната цялост на страните-членки на Алианса. Предвижда се това да се извърши след постигане на първоначални оперативни способности и на готовност за поемане на тази роля от италианската страна. За тази цел се разрешава за участие в бойната група, пребиваването на военни формирования в състав до 800 военнослужещи от въоръжените сили на Италианската република на територията на Република България с необходимото им въоръжение, екипировка и техника, за срока на функциониране на бойната група. В допълнение, с цел участие в бойната група се разрешава и пребиваването на военно формирование в състав до 40 военнослужещи от въоръжените сили на Република Албания на територията на Република България с необходимото им въоръжение, екипировка и техника, за срока на функциониране на бойната група.

Освен това, към състава на бойната група се очаква принос с формирования от въоръжените сили и на други страни членки на Алианса.

След поемането на ролята на Рамкова държава на бойната група от Италианската република, Република България ще намали досегашния си принос към бойната група на една рота до 140 военнослужещи и до 15 военнослужещи в щаба на бойната група. Отговорностите на страната ни ще бъдат свързани с предоставянето на поддръжка като страна-домакин.

С това решение Република България затвърждава съюзната солидарност на страната ни към общите усилия на Алианса за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страните членки на НАТО.

Одобрен е съставът на българската делегация за участие сесията на Световната здравна асамблея

Министерският съвет одобри позицията и състава на българската делегация за участие в 75 та сесия на Световната здравна асамблея, която ще се проведе в периода 22 – 28 май 2022 г. в гр. Женева, Конфедерация Швейцария. Темата на Асамблеята тази година е „Здраве за мир, мир за здраве“. Българската делегация ще бъде оглавена от проф. Асена Сербезова, министър на здравеопазването на Република България, която е номинирана за заместник-председател на Асамблеята от името на Европейския регион.

Дискусиите ще обхванат следните теми от предварителния дневния ред на Асамблеята: стратегически документи в областта на превенцията и контрола на незаразните болести, в областта на заразните болести, човешките ресурси в здравеопазването, укрепване на готовността и реакцията на СЗО за извънредни ситуации, устойчиво финансиране на СЗО и др.

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 23 май 2022 г. в Брюксел.

Министрите ще подготвят извънредното заседание на Европейския съвет на 30 и 31 май 2022 г., като обменят мнения по проекта на заключения. Те ще стартират и подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г., като обменят мнения по проекта на анотиран дневен ред.

В рамките на СОВ ще се проведе изслушване по процедурата по чл. 7 от ДЕС срещу Унгария в областта на ценностите на Съюза.

Министрите ще обсъдят последващите действия след финалния доклад, приет на заключителното събитие на Конференцията за бъдещето на Европа, проведено на 9 май 2022 г.

Възможно е министрите да проведат първи ориентационен дебат относно предложението за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

Министерският съвет одобри доклад с резултатите от неформалното заседание на европейските министри на културата и аудиовизията

Правителството одобри доклад с резултатите от неформалното заседание на европейските министри на културата и аудиовизията, проведено на 7 и 8 март в гр. Анже, Франция.

Основна тема по време на първия ден на заседанието бе ситуацията в Украйна. По покана на Френското председателство участие чрез видеоконферентна връзка взе министърът на културата и информационната политика на Украйна Александър Ткаченко с изявление, в което информира колегите си за текущата ситуация в страната, последвано от изявления на министрите на културата и аудиовизията във връзка с темата. Министрите обмениха виждания относно мерките, които могат да бъдат предприети на национално и европейско ниво в подкрепа на културата, медиите и представителите на тези сектори в Украйна. В този контекст министрите на културата единодушно приеха Декларация за ситуацията в Украйна, в която изразяват своята солидарност с Украйна и нейния народ и борбата им за свобода, суверенитет и независимост. Чрез тази декларация министрите изразяват подкрепата си към артистите, журналистите и професионалистите в областта на културата и украинските медии и изразяват своята загриженост за културното наследство в Украйна, което е обект на сериозни заплахи и в риск от разрушение.

В рамките на двудневното събитие се проведоха дискусии за укрепването на европейския културен модел, посветени на следните теми: „Бъдещето на медиите в Европа и засилване на културното многообразие в Интернет“ и „Нови европейски предизвикателства за политиките по опазването и подсилването на наследството“. Министрите потвърдиха амбицията за предприемане на действия на европейско ниво за укрепване на европейските политики за подкрепа на бъдещето на медиите и разнообразието от онлайн културно съдържание, от една страна, и за насърчаване на наследството, от друга. Министрите обсъдиха своята визия за бъдещето на медиите в Европа и средствата за повишаване на културното многообразие онлайн, както и новите политически предизвикателства за опазване и популяризиране на културното наследство.

В изказването си по темата за „Бъдещето на медиите в Европа и засилване на културното многообразие в Интернет“, България подчерта важността на поставената тема за дискусия както за България, така и на европейско ниво.

Подкрепата на свободните и независими медии и зачитането на свободата на изразяване ще имат важно въздействие върху културното многообразие и демокрацията в новите реалности.

В настоящия контекст, характеризиран с редица предизвикателства (пандемия, технологични промени, глобална конкуренция, дезинформация и пр.), ролята на надеждните медии и качествената журналистика е по-важна от всякога.

ДЧ следва да осигурят условия за създаване на среда, която позволява на медиите да изпълняват мисията си да информират обществеността; осигурява безопасност на журналистите; поддържаща надеждни медии, с качествено съдържание, произведено според журналистическите стандарти, както и редакторска отговорност и жизнеспособен икономически модел, чрез който да се осигурява устойчиво финансиране. По линия на бъдещи законодателни намеси, вниманието би могло да се насочи върху подобряване на прозрачността, отговорността и независимостта на медиите, засилването на управлението на публичните медии, вкл. и мерки за предотвратяване на политизирането на медиите и мерки, свързани с финансирането на медиите в подкрепа на плурализма и многообразието.

Изказването по темата за „Нови европейски предизвикателства за политиките по опазването и подсилването на наследството“ беше насочено към подкрепата за подсилването на инструментите за борба с трафика на културни ценности/стоки; засилването на сътрудничеството между всички заинтересовани страни както на европейско, така и на международни ниво; разширяването на прилагането на цифрови и иновативни технологии в полза на тези цели. Беше подчертано, че държавите-членки на ЕС и другите европейски държави трябва да работят в тясно сътрудничество за справяне с незаконния трафик и търговия с културни предмети, които са незаконно изнесени от техните страни на произход, както и за предотвратяване на действия, които могат да застрашат културното наследство.

Одобрена е позицията на страната за заседанието на Съвета ЕКОФИН

Правителството одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 24 май 2022 година в Брюксел.

По време на срещата участниците ще обсъдят икономическите и финансовите аспекти на кризата в Украйна и предложението за Директива на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане на мултинационалните групи в ЕС с цел постигане на съгласие.

Очаква се министрите да постигнат съгласие по предложението за регламент по отношение на обхвата на допустимите активи и инвестиции, състава на портфейла и изискванията за диверсификация, заемането на парични средства и други правила за фондовете и по отношение на изискванията, отнасящи се до разрешенията, инвестиционните политики и условията за работа на европейските фондове за дългосрочни инвестиции.

Одобрена е позицията на България за предстоящия Съвет на ЕС по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 24 май 2022 г., гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В рамките на заседанието се очаква министрите да одобрят заключенията относно високопатогенната инфлуенца по птиците: стратегически подход към развитието на ваксинацията като допълващ инструмент за профилактика и контрол, които Република България подкрепя.

След това Европейската комисия и делегациите на държавите членки ще обменят мнения относно състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна, въз основа на предварително формулирани от Председателството въпроси. С оглед продължаващото покачване цените на храните следва да се продължи внимателното проследяване на въпросите, свързани с достъпността на храните. С оглед достигането на националния таван по отношение на помощта de minimis в България предлагаме да се повишат индивидуалните и национални тавани. Също така бихме искали да бъде удължен до 31 декември 2022 г. срокът на прилагане на увеличеният заради COVID-19 интензитет на подпомагане по двете ключови мерки (Преструктуриране и конверсия на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

Комисията ще представи на министрите информация относно предстоящата 12-та Министерска конференция на Световната търговска организация, която ще се проведе в периода 12 – 15 юни 2022 г. в Женева. Страната ни би подкрепила многостранен пакет за продоволствена сигурност, при условие, че това няма да влияе отрицателно на вътрешното ни продоволствие. От огромно значение е поддържането на отворени и предсказуеми селскостопански пазари и търговия, за да се осигури непрекъснат поток от храни, продукти, услуги и суровини. Страната ни подкрепя освобождаването на търговията със селскостопански стоки от ограничения върху износа и вноса, като се суспендират оставащите за прилагане мита при вноса на украински стоки в Европейския съюз.

В борбата с корупцията правителството ще си сътрудничи с Базелския институт за управление

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Базелския институт за управление.

Базелският институт за управление е независима организация с нестопанска цел, чиято основна мисия е да подпомага глобалните усилия за предотвратяване и борба с корупцията и за укрепване на управлението. Организацията е учредена през 2003 г. със седалище в гр. Базел, Швейцария.

Документът предвижда сътрудничество в три основни направления: изграждане на капацитет за подбор на служители на правоприлагащите органи и други разследващи органи с цел постигане на по-ефективно разследване, проследяване на активи и събирането на такива от незаконна дейност; предоставяне на консултантски услуги относно проследяване на съмнителни активи, които биха могли да са резултат от корупция; преглед с цел установяване на основните пречки в настоящата верига за противодействие на корупцията и структурни дефицити и предлагане на възможни решения.

Правителството реши да закрие Държавното предприятие „Държавна петролна компания”

Правителството прие Решение за приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. С него се цели Държавното предприятие „Държавна петролна компания” да бъде закрито.

Направените анализи сочат, че съществуването на Държавното предприятие „Държавна петролна компания” (ДП ДПК) е напълно необосновано от гледна точка на защитата на държавния интерес, обществения интерес, икономическата логика и защитата на конкурентния пазар на горивата в България.

Участието на държавна компания на пазара на горива и плановете на ДП ДПК да изгражда и оперира бензиностанции са напълно необосновани от пазарна гледна точка. Реалистична икономическа ефективност също не може да бъде аргументирана, поради факта че навлизането на такъв тип пазар е съпроводено със сериозни пазарни бариери, за преодоляването на които държавната компания няма нито експертиза, нито човешки или финансов капитал.

В условията на свободен пазар държавата не би могла да достигне необходимата мащабност и капацитет, за да бъде икономически ефективна при силно конкурентния пазар, в който оперират международни корпорации с многогодишен опит на глобално ниво. В този контекст амбициите за създаване на ДП ДПК с цел повлияване на пазара на горива на дребно не са икономически издържани и биха довели единствено до загуба на публични средства.

В „Право“ ще се влиза само с оценка от матурите

За специалност „Право“ и през следващата академична година ще може да се кандидатства без приемни изпити. Висшите училища могат да решат да приемат първокурсници само с една или две оценки от държавните зрелостни изпити (ДЗИ). Тази възможност регламентират приетите днес от Министерския съвет промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на виеше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист”.

Измененията в документа са подкрепени от деканите на юридическите факултети в страната. Според становищата им е целесъобразно и през учебната 2022-2023 година да се запази начинът на прием от последните две години – с оценките от ДЗИ, без приемни изпити по български език и литература и по история на България. Мотивите са свързани с епидемичната обстановка и необходимостта да се сведе до минимум събирането на големи групи от хора на конкурсните изпити.

В последните две години последователно наредбата беше изменяна, за да се даде свобода на университетите за преценка и избор дали да осъществяват приема на студенти посредством писмени конкурсни изпити по български език и по история на България или за балообразуващи да послужат оценките от държавните зрелостни изпити.

От зрелостниците, които искат да кандидатстват „Право“ през следващата академична година, ще се изисква висока оценка на матурата по български език и литература. В някои от университетите обаче ще е необходимо и явяване на приемен изпит. Това става ясно от информацията за балообразуването във всички специалности във висшите училища за академичната 2022/2023 г., подадена до Министерството на образованието и науката.

Министерският съвет реши европейските делегирани прокурори да се обособят в самостоятелна структура

Правителството прие промени в Закона за съдебната власт, насочени към гарантиране независимостта на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, оправомощени да изпълняват в пълен обем функциите на прокурора, предвидени в НПК и ЗСВ, съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1939.

Настоящите промени предвиждат обособяване на европейските делегирани прокурори в самостоятелна организационна структура в прокуратурата, а административните функции на ръководител ще се осъществяват от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор.

За осигуряване на добри условия на труд и работна среда, с акт на Министерския съвет, ще бъде предоставена на Висшия съдебен съвет (ВСС) подходяща сграда за дейността на европейските делегирани прокурори, където ще бъдат обособени самостоятелни регистратура и деловодство, съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане му. Необходимите средствата за осъществяване на дейността на европейските делегирани прокурори ще се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Степента на разпоредител с бюджет на ръководителя на структурата на европейските делегирани прокурори ще бъде определена от пленума на ВСС.

В законопроекта е предвидено допълнение (чл.30, ал.2 ЗСВ), с което се цели създаване на гаранции за ясна и прозрачна процедура за конкурентен подбор за определяне на кандидати от България в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), които да отговорят на очакванията на Регламент (ЕС) 2018/1727. Съгласно изискването на Регламента, в националните бюра следва да се определят професионалисти с доказано високо ниво на дългогодишен практически опит в областта на наказателното правосъдие, от които да се избира националният член от България в Евроюст, неговият заместник и помощникът на националния член. Изборът ще става въз основа на подбор, проведен по правила, приети от пленума на ВСС.

Със заключителните разпоредби на закона е предвидена промяна в Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс, с които изрично се урежда правото на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства по дела от компетентност на Европейската прокуратура. Предвидени са промени и в Закона за защита на класифицираната информация, което ще позволи на европейските делегирани прокурори да прилагат изискванията за защита на класифицираната информация.

Сгрешена винетка ще може да се коригира еднократно

Гражданите ще могат еднократно да коригират закупена електронна винетка, ако са допуснали техническа грешка при въвеждане на данните за техния автомобил. Ще се позволи поправка на до два от символите в регистрационния номер на автомобила. Остава в сила възможността за коригиране на категорията и на държавата на регистрация. Това предвиждат промени в Закона за пътищата, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Целта на промените е да се въведе правна възможност, която да регулира последиците от нарушения, регистрирани в периода от купуването на винетка с некоректни данни до момента на извършване на корекцията. Промените са резултат от множество сигнали на граждани, които са купили съвестно винетка, но са сгрешили символ в регистрационния си номер.

Извършената корекция ще има действие занапред, тоест ще важи от датата на поправката. Поправената винетка ще е валидна до същата дата, до която е била валидна първоначално купената, но сгрешена винетка. Промените предвиждат след корекцията да не бъде търсена административно-наказателна отговорност за периода, в който гражданите са ползвали републиканските пътища със сгрешената винетка – ако имат издадени актове, да не се издава наказателно постановление, а ако има издадени електронни фишове, те да бъдат анулирани.

Коригирането на данните ще може да се прави само еднократно, за да се избегнат възможни умишлени опити една и съща винетка да се прехвърля на различни превозни средства. Ограничението в броя на символите, за които може да бъде поискана корекция на данните, се предлага отново с цел предотвратяване на евентуални злоупотреби, защото е малко вероятно грешка с повече от 2 символа в един 8-знаков регистрационен номер да е неволна.

При подаване на искането за коригиране, гражданите ще трябва да предоставят доказателства за извършено плащане на дължимата такса за винетката. Това ще възпрепятства възможността умишлено да се подават заявления от лица, които идентифицират в електронната система платена винетка с близък до техния регистрационен номер. Целта е да се гарантира сигурността на коректните потребители за платената от тях винетна такса.

Законопроектът предлага и решение на проблема с компенсаторните такси за превозвачите, който те поставиха пред министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. С промените се допълват изискванията спрямо пътни превозни средства над 3,5 тона, които използват бордово устройство или маршрутна карта. За тях, когато се установи неподаване на декларирани тол данни, това също ще бъде квалифицирано като неправомерно, но ще се даде възможност за заплащане на максимална тол такса, вместо директното им санкциониране.

В случай че е налице частично неподаване на декларирани тол данни в рамките на един календарен ден за тежкотоварно пътно превозно средство, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (тол такса), на собственика или ползвателя ще се предостави възможност да заплати 50 % от максималната тол такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в срок до 7 дни. Срокът започва да тече от уведомяването за неподаването на данните.

В случай на установено пълно неподаване на декларирани тол данни в рамките на един календарен ден ще се плаща пълният размер на дължимата такса, отново в седемдневен срок.

И в двете хипотези доставчикът на услугата по електронно събиране на тол такси ще трябва да уведомява собственика или ползвателя на пътното превозно средство, за което има сключен договор, до пет дни от установяване на неподаване на данни.

Останалите промени, включени в законопроекта, целят постигане на съответствие на националното законодателство с Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в ЕС.

Законопроектът и мотивите към него можете да видите на интернет страниците на МРРБ и на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и в Портала за обществена информация.

Правителството одобри средства от европейските структурни фондове за подкрепа на мерки за справяне с миграционната криза, породена от войната в Украйна

Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява средства за обезпечаването на действия по линия на сближаването за бежанците в Европа.

По силата на Регламент (ЕС) 2022/562 от м. април тази година, държавите членки на ЕС са приканени да насочат средства за справяне с бежанската криза по линия на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, включително чрез допълнителните средства в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 (REACT-EU).

В рамките на Оперативна програма „Добро управление 2014-2020 г.“ са идентифицирани свободни средства в размер на 60 млн. лева от Европейския социален фонд, които се насочват към дейности за: основна материална помощ с храни и нехранителни стоки чрез Българския Червен кръст; подкрепа на неправителствени организации, работещи за подпомагане на бежанците от войната; подпомагане на областните администрации за дейности по приемане и разселване на постъпващи мигранти от Украйна.

По Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ е налице ресурс в размер на 26 000 000 лева от Европейския фонд за регионално развитие. С тези средства от програмата ще бъдат подкрепени дейности за образователна интеграция и достъп до дневна грижа за деца от Украйна.

По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ се отделят 5 000 000 лева от Европейския фонд за регионално развитие за разходи по разселване и вътрешен транспорт на лицата под временна закрила, след първоначалната фаза на приемане и настаняване.

В допълнение, средства от REACT-EU за 2022 г., разпределени към Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“ в общ размер на 29 млн. лева, се прехвърлят към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“ за финансиране на разходи за настаняване и към Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане за покриване разходи за настаняване на бежанци от Украйна и за основна материална помощ на етап интегриране с храни и нехранителни стоки.

Одобрено е становище на Министерския съвет по конституционно дело № 5 за 2022 г.

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 5 за 2022 г., образувано по искане на Главния прокурор на Република България за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.).

В становището се застъпва тезата, че оспорената разпоредба на чл.2, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. не противоречи на Конституцията, и искането следва да се отхвърли като неоснователно.

Правителството прие решение относно настаняването в държавни бази на хората с временна закрила в България

Министерският съвет прие решение за настаняване в почивни бази за отдих, в бази за профилактика и рехабилитация на лицата, напуснали Украйна в резултат на военни действия, които са влезли и останали на територията на Република България и са получили временна закрила.

Правителственото решение е следващата стъпка за осигуряване на настаняване и интеграция на хората, бягащи от войната в Украйна. Създава се възможност разселените лица да бъдат настанявани приоритетно във ведомствени бази, собственост на държавата и на държавни предприятия, висши училища и търговски дружества, в които едноличен собственик е държавата, болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, общежития и др.

По този начин България продължава да изпълнява задълженията си съгласно Директивата за временна закрила на ЕС относно предоставяне на незабавна закрила и права – право на пребиваване, подслон и прехрана.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *