Решения на Министерския съвет

Решения на Министерския съвет:

Национален план за развитие на комбинирания транспорт определя мерките за насърчаване на устойчивите превози до 2030 г.

Правителството одобри Национален план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 година. Документът включва пакет от мерки за стимулиране на комбинирания транспорт, индикативен бюджет и потенциални източници за финансиране на заложените политики.

Планът ще подпомага Министерството на транспорта и съобщенията при реализацията на проекти за развитие на мрежа от съвременни интермодални терминали и определянето на стимули към бизнеса за прилагане на по-ефективни и екологични транспортни решения и вериги.

В плановете до 2030 г. е заложено изграждане на интермодални терминали в София и Северна България, както и проучване на необходимостта от изграждане на терминал във Видин. Документът включва мерки за развитие на логистични центрове у нас и за подобряване на довеждащата жп инфраструктура до съществуващи пристанищни и железопътно-пътни терминали.

Министерски съвет прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2022 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2022 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2022 година.

От общо 152 мерки към 30 юни 2022 г. са изпълнени 88 мерки. Неизпълнените мерки са 64, което представлява 42,1% неизпълнение. В края на март неизпълнението беше 53,1%.

От неизпълнените мерки 46 са законопроекти. Само 9 от тези законопроекти са приети от Министерския съвет и са в Народното събрание на различен етап от разглеждането им. За останалите законопроекти е необходимо да се положат усилия за ускоряване на разработването им.

Към 30 юни 2022 г., общо 43 мерки от Плана за 2022 г. са свързани с 36 стартирали процедури по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС. От тези 43 мерки, 33 са неизпълнени към 30 юни, а по 10 все още не е настъпил срокът за изпълнение.

В Приложение № 2 към доклада са посочени 31 директиви на Европейския съюз в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard) със срок за въвеждане до края на месец ноември 2022 г., като на 13 от тях срокът за въвеждане е бил до 31 май 2022 г.

Предвид сериозния дефицит при въвеждане на директивите в областта на Вътрешния пазар, който е по-висок от определената в Акта за единния пазар цел от 0,5 %, следва да се положат допълнителни усилия за вземането на необходимите политически решения при изпълнение на ангажиментите на страната и да продължи засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на заложените междинни срокове за изпълнение на мерките в Плана за действие за 2022 г.

Правителството одобри отчет на Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Френското председателство на Съвета на ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приет Отчет на Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2022 г.).

Отчетът предоставя систематизирана информация относно развитието на дебатите по приоритетните теми и досиета, включени в европейския дневен ред и определени като важни за България в Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юни 2022 г.).

В Шестмесечната програма бяха включени 61 законодателни досиета и теми, които бяха приоритетни за страната ни през първото полугодие на 2022 г. по време на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз и по които България се стремеше в максимална степен да защити националния интерес.

Развитието по досиетата и темите беше редовно докладвано на заседанията на Съвета по европейските въпроси.

Зам.-министър Маргаритов е определен за председател на българската част на Смесената междуправителствена комисия „България БаденВюртемберг

Правителството определи Димитър Маргаритов, заместник-министър на икономиката и индустрията, за председател на българската част на Смесената междуправителствена комисия „България – Баден-Вюртемберг” и одобри състава на комисията.

Създадената през 2006 г. Смесената междуправителствена комисия „България – Баден – Вюртемберг” се утвърди като ефективен инструмент за координация и развитие на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес между България и германската федерална провинция Баден-Вюртемберг.

Дейността на комисията съществено допринася за разширяване на двустранните връзки в приоритетни области като повишаване на административния капацитет, подпомагане на реформите в областта на правосъдието и вътрешния ред, сътрудничество на регионално равнище, привличане на инвестиции, сътрудничество в областта на малките и средни предприятия, иновации, дигитализация и стартиращи предприятия, образование, наука и култура.

Министерски съвет определи членовете на правителството на България пред Международното бюро по изложенията в Париж

Определени са представители от името на правителството на Република България пред Международното бюро по изложенията със седалище в Париж, Франция. Това ще бъдат посланикът на Република България във Френската република и Княжество Монако и икономическия съветник в Службата по търговско- икономически въпроси в Париж, Франция.

Международното бюро по изложенията (МБИ/BIE) е създадено през 1931 г. за контролиране прилагането на Парижката конвенция от 1928 г. за Международните изложения. Република България се е присъединила към Конвенцията през 1960 т. Определянето на персоналното представителство в органите на МБИ, както и вземането на участие в утвърдени от МБИ световни изложения – ЕКСПО, е въпрос от компетентността на правителството на всяка присъединила се към Конвенцията държава.

3,6 млрд. лева за опазване и подобряване на качеството на околната среда са предвидени по Програма „Околна среда2021-2027 г.

Близо 3,6 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в опазването и подобряването на качеството на околната среда в България. Средствата са предвидени в проекта на Програма „Околна среда” 2021-2027 г., който беше одобрен от Министерския съвет. Програмата е основният инструмент за подкрепа на инвестиции в областта на управлението на водите и отпадъците, кръговата икономика, биологичното разнообразие, качеството на атмосферния въздух, превенцията и управление на риска от природни бедствия и изменението на климата. Финансирането се осигурява от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз и от държавния бюджет.

Планира се извършването на инвестиции за повишаване равнището на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води, намаляване на количеството депонирани битови отпадъци и увеличаване на дела на разделно събраните и рециклирани отпадъци и подобряване природозащитното състояние на природни местообитания и видове. Програмата ще подкрепи и мерки, насочени към намаляване на замърсяването на атмосферния въздух от битовото отопление и транспорта, към превенция и управление на риска от наводнения, засушаване и повишаване подготвеността на населението за реакция при природни бедствия.

Приемането на решението на Министерския съвет дава възможност на Управляващия орган на програмата да я представи на Европейската комисия за окончателно одобрение

Правителството одобри Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027 г.

Правителството одобри Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027 г. (ПМДРА 2021 – 2027 г.) и предстои тя да бъде официално изпратена на Европейската комисия.

Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027 г. е с общ бюджет в размер на 237 335 486 лв., от който 70 % се предоставят от Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА), а 30 % е съфинансирането от държавния бюджет на Република България.

С финансовата подкрепа по ПМДРА 2021 – 2027 г. ще се постигне развитие на един по-конкурентноспособен, по-устойчив, по-модерен сектор „Рибарство” чрез укрепване на икономически, социално и екологично устойчиви риболовни дейности и производство на аквакултури и преработка на продукти от риболов и аквакултури, чрез повишаване на енергийната ефективност, дигитализация и диверсификация на производството.

През програмен период 2021 – 2027 г. фокусът ще бъде насочен и към насърчаване на адаптирането на риболовния капацитет, осъществяване на ефективен контрол и правоприлагане в областта на рибарството, включително борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Част от финансовият ресурс ще бъде използван за повишаване качеството на събиране на надеждни данни, с цел вземане на решения, основани на знанието. Друг основен акцент по ПМДРА 2021 – 2027 г. е защитата и възстановяването на водното биологично разнообразие и на водните екосистеми. По програмата ще се подпомагат и инвестиции в устойчива синя икономика в крайбрежните и вътрешните райони, както и ще се насърчава развитието на общностите, занимаващи се с рибарство и аквакултури. Важен аспект от прилагането на ПМДРА 2021 – 2027 г. е и повишаване на знанията за морската среда и разширяване на морското наблюдение.

Изпълнението на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027 г. ще допринесе за прилагането на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), както и на морската политика на Европейския съюз.

Одобрени са допълнителни разходи по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2022 г. за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г., приета с Постановление № 94 на Министерския съвет от 2022 г. (Обн., ДВ, бр. 41 от 2022 г.).

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства на обща стойност 279 375 лв. за доизплащане на стипендиите отпуснати през 2021 година и за изплащане на отпуснатите стипендии и еднократно финансово подпомагане на ученици от държавните спортни училища и ученици от общински и частни училища през четвъртото тримесечие на 2021 година и първото тримесечие на 2022 година.

Необходимите средства са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2022 г.

Над 757 хил. лв. ще стимулират студентския спорт

Правителството отпусна повече от 757 хил. лв. за спортни занимания на почти 151 500 студенти. Над 134 хил. от тях учат в 33 държавни училища, а близо 17 хил. – в девет частни. В държавните университети влизат около 673 500 лв., а за частните – почти 84 хил. лв.

Средствата се предоставят въз основа на разработени от университетите проекти за подпомагане на физическото възпитание и спорта на студентите в редовна форма на обучение.

Финансирането е за сметка на предвидените разходи в централния бюджет.

Правителството одобри възстановяване на средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2022 г.

Правителството прие постановление за възстановяване на средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2022 г. поради отпаднала необходимост за финансиране на разходи в размер на 98,3 млн. лв. по мярката „Запази ме плюс”.

В края на 2021 г. кабинетът отпусна 100 млн. лв. допълнително по бюджета на МТСП за изплащане на компенсации за работещите в икономическите дейности, чиято дейност беше временно прекратена заради противоепидемичните мерки. Поради отмяната на ограниченията неусвоената сума в размер на 98,3 млн. лв., е възстановена от Агенцията по заетостта в бюджета на МТСП на 30.06.2022 г.

Правителството одобри допълнителни разходи за персонал по бюджета на МТСП за 2022 г.

Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи за персонал по бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за 2022 г.

Постановлението предвижда 20,3 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на МТСП за увеличаване на заплатите и възнагражденията на персонала в системата на министерството за 2022 г. По този начин поетапно ще се преодолее изоставането на основните заплати на служителите в администрациите към министъра на труда и социалната политика. Те са по-ниски в сравнение с останалите институции, което не съответства на повишените им отговорности, обема на работа и прекия риск за здравето при тяхната дейност. Средствата ще се използват и за изплащане на обезщетенията при освобождаване на служители във връзка с извършен анализ и структурни промени в системата на министерството.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на иновациите и растежа

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2022 г.

Допълнителните средства по бюджета на МИР, в размер на 2 310 983 лв. ще бъдат за сметка на приетите от Народното събрание с чл. 1, ал. 5 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. разходи по централния бюджет за изпълнение на политики, в т.ч. по т. 6 в „Област ефективно управление и оптимизация на публичния сектор”, подточка 6.2 – за структурни промени и ефективно управление, в т.ч. за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор, както и за увеличение на възнагражденията на персонала след извършени структурни промени в общ размер на 297 000,0 хил. лв. и са необходими за преодоляване на дисбаланс в заплащането на служителите, преминали в МИР от разделеното Министерство на икономиката и закритата ДАНИИ, чийто правоприемник е МИР и предвид необходимостта да се привлекат нови служители, притежаващи необходимата квалификация и опит за работа в динамична среда.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерство на външните работи за 2022 г.

Правителството одобри отпускането на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на външните работи за 2022 г. в размер 4 058 лв. за обезпечаване на обучение в изпълнение на Наредбата за условията и реда за участие на граждански специалисти от Република България в операции и мисии на международни организации за управление на кризи извън територията за Република България, приета с ПМС № 9 от 20.01.2011 г., в сила от 28.01.2011 г. и обн. в ДВ, бр. 9 oт 28 януари 2011 г., изм. ДВ, бр. 104 от 29 декември 2016 г.

С предоставените средства ще бъдат покрити поетите и планирани разходи по бюджета на Дипломатическия институт към министъра на външните работи за 2022 г. за обезпечаване провеждането на обучение в изпълнение на разпоредбите на Наредбата за условията и реда за участие на граждански специалисти от Република България в операции и мисии на международни организации за управление на кризи извън територията за Република България.

Средствата за реализиране на обучението възлизат в размер на 4 058 лв. и с тях ще се увеличат разходите по „Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика”, бюджетна програма „Публична дипломация” по бюджета на Министерството на външните работи за 2022 г.

Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет.

Отчуждават се имоти в област София за модернизация на железопътната линия София – Пловдив

С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост в село Казичене, община Столична, за изграждане на нов селскостопански надлез при гара Казичене по проект „Модернизация на железопътна линия София – Пловдив: железопътни участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември”.

Средствата за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, се осигуряват от Национална компания „Железопътна инфраструктура” чрез подписано Споразумение за безвъзмездна финансова помощ INEA/CEF/TRAN/[M2014]/1048809 по Механизма за свързване на Европа.

Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Правителството одобри проект на Рамково Споразумение за отпускане на 45 стипендии за студенти от Централна и Източна Европа

Министерският съвет одобри проект на Рамково Споразумение между Министерството на външните работи на Република България и Специализирания институт на Франкофонията за администрация и мениджмънт (СИФАМ) чрез Университетската агенция на Франкофонията (УАФ) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за отпускане на 45 стипендии за студенти от Централна и Източна Европа.

С одобрения проект се осигурява в рамките на тригодишен период предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на СИФАМ в общ размер на 90 000 евро за отпускане на 45 броя стипендии през академичните 2022- 2023, 2023-2024 и 2024-2025 години за обучение в България, в СИФАМ, на студенти от Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Украйна, или 30 000 евро годишно, което съставлява петнадесет стипендии за всяка учебна година, със стойност на индивидуалната стипендия в размер на 2 000 евро.

Рамковото споразумение ще реализира дългосрочно и устойчиво насочване на средства от ОПР към стипендии за студенти от страни, които са приоритетни за външната ни политика и са класирани като реципиенти по ОПР от Комитета за помощта за развитие на ОИСР. Същевременно в Рамковото споразумение предлагаме най-малко седем от тези стипендии да са предназначени за жени и момичета, като по-уязвима група вкл. и по отцощение икономическите и социални последици от пандемията на вируса Ковид-19, с което Споразумението се адаптира и към приоритетите, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Освен че ще спомогнем за изпълнението на няколко ключови географски и тематични приоритета на ОПР, ще дадем възможност за достъп до висше образование на уязвими групи, ще привлечем интелектуален потенциал от региона и ще допринесем за обогатяването на трудовия пазар с технически специалности, които са изцяло ориентирани към нуждите на българската икономика.

Предоставянето на стипендиите е израз на ангажираността на нашата страна в образователното сътрудничество в Централна и Източна Европа, включително Западните Балкани, и утвърждава образа на България като един от двигателите на Франкофонията в нашия регион.

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство), което се проведе на 9 и 10 юни 2022 г. в Люксембург. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на образованието и науката проф. Генка Петрова в частта „Научни изследвания” и заместник-постоянния представител на Република България към Европейския съюз г-жа Иванка Ташева в частите „Вътрешен пазар и индустрия” и „Космическо пространство”.

В частта „Вътрешен пазар и индустрия” министрите проведоха ориентационен дебат по предложението за Регламент за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема в областта на полупроводниците (Акт за чиповете), като подчертаха необходимостта от предприемане на бързи и координирани действия на ниво ЕС.

В рамките на заседанието беше приет общ подход по предложението за Директива относно потребителските кредити, с което се модернизират правилата за предоставяне на потребителски кредити и се разширява приложното поле на правната уредба по отношение на някои нови форми на кредит.

В частта „Научни изследвания” Съветът одобри три проекта на заключения относно: европейските мисии, ценностите и принципите на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, оценката на научните изследвания и прилагането на отворената наука.

Беше проведен дебат за подкрепата за младите изследователи по време на криза. Делегациите информираха за предприетите мерки на национално ниво в подкрепа на учените по време на пандемията и във връзка с войната в Украйна. Беше изразена подкрепа за координация на европейско ниво и бяха направени конкретни предложения за европейски действия, които да допринесат за повишаване на привлекателността на научната кариера в публичния и в частния сектор и на научната система в Европа.

В частта „Космическо пространство” Съветът прие два проекта на заключения относно: „Коперник” за периода до 2035 г. и подхода на ЕС към управлението на космическия трафик. Министрите проведоха дискусия по темата за устойчивостта и конкурентоспособността на космическата програма на Съюза, в която бе изразена единодушна подкрепа за необходимостта от гарантиране на автономен, безопасен и финансово ефективен достъп до космическото пространство

Министерският съвет одобри резултатите от българското участие в редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, проведено на 27 юни 2022 г. в гр. Люксембург, Велико Херцогство Люксембург.

В рамките на заседанието бе постигнат общ подход по двете предложения от законодателния пакет „Подготвени за цел 55″ – Директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (преразглеждане) и на Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

България подкрепи постигането на общ подход на Съвета, като изрази своята позиция за предложенията за изменения на двата законодателни акта. Подчерта, че поставените нови, по-високи цели са изключително амбициозни и посочи, че .всяка инициатива за повишаване на нивото на амбиция трябва да съответства на ясни финансови механизми в ЕС, както и да гарантира правото на избор на държавите членки при определянето на националните мерки съобразно с техните възможности. Изрази одобрение за включването на индустрията в обхвата на разпоредбите, свързани с годишните енергийни спестявания. По отношение на задължителната национална цел за горива от небиологичен произход в индустрията (RFNBOs), изрази подкрепа за намаление на целта и се обедини около разбирането, че амбицията трябва да е реалистична и постижима.

Бяха разгледани доклади за напредъка по предложенията за Регламент за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за Директива за енергийните характеристики на сградите, по информация, подготвена От ЕК. България подкрепя стремежа да се гарантира наличието на данни за измерването на емисиите на метан и подкрепя принципно предложението за преразглеждане на директивата за енергийните характеристики на сградите, като смята, че обновяването е от ключово значение за намаляване на емисиите, на разходите за енергия и на енергийното потребление на сградния фонд.

Бяха обменени мнения между държавите членки относно ситуацията в енергийния сектор на ЕС, в контекста на войната в Украйна. България работи активно по реализиране на всички възможности за осигуряване на алтернативни доставки на природен газ. В тази връзка, смята, че са необходими координирани действия в ЕС по отношение на съвместното закупуване на газ, както и разработването на координиран Европейски план за извънредни ситуации, който да очертае възможните сценарии и насоки за действия, при евентуални рискове от прекъсвания на енергийните доставки.

Одобрени са резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 28 юни 2022 г. в Люксембург.

Министрите приеха общ подход по пет законодателни предложения, които са част от пакета „Подготвени за цел 55″, както и по предложението за Регламент за определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и обсъдиха напредъка по проекта на Регламент за превозите на отпадъци.

Постигнати бяха договорености по Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, с които ще се осигури намаляване на емисиите парникови газове от индустрията, като в същото време се насърчи нейната възможност за преминаване към алтернативни и независими енергийни източници. В сектора за земеползването Съветът се съгласи държавите членки да осигурят 15% поглъщане на въглеродните емисии към 2030 г., което в близките години също значително ще подобри управлението на земеделския сектор и почвите. По отношение на новите стандарти за емисии на въглероден диоксид за леки и лекотоварни автомобили беше прието, че след 2035 г. няма да могат да се регистрират нови автомобили и микробуси с двигатели с вътрешно горене и ползващи фосилни горива, като се предвижда през 2026 г. Европейската комисия да оцени възможностите за постигане на тази цел предвид технологичното развитие. Министрите постигнаха съгласие за създаване на Социален фонд за климата в подкрепа на уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорт, който да подпомогне прехода към енергийно ефективни сгради и автомобилен транспорт.

Съветът прие преговорната си позиция и по законодателното предложение, с което се цели да се сведе до минимум на потреблението на продукти с произход от вериги на доставки, свързани с обезлесяване или влошаване на състоянието на горите. Нормативната уредба е в подкрепа и на целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие.

Беше обсъден напредъкът на обсъжданията по предложението за Регламент! относно превозите на отпадъци. С него се цели повишаване на равнището на опазване на околната среда и човешкото здраве чрез улесняване на транспортирането на отпадъци за повторна употреба и рециклиране в Европейския съюз, засилване на контрола и гарантиране, че изнасяните за трети страни отпадъци се управляват по екологосъобразен начин.

Нови услуги за над 8300 хора с увреждания и възрастни ще бъдат създадени до 2027 г.

Правителството одобри План за действие за периода 2022-2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа. Мерките и дейностите в документа са насочени към осигуряването на подкрепа в домашна среда на хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами, чрез развитие на качествени и достъпни социални и интегрирани здравно-социални услуги.

Планът предвижда да бъдат създадени нови услуги за резидентна и дневна грижа и подкрепа за над 8 300 хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами. Предвижда се осигуряване на качествена грижа и подкрепа в нови услуги в общността за минимум 2 700 хора с психични разстройства, умствена изостаналост, физически увреждания, със сетивни нарушения и с деменция, които ще бъдат изведени от специализирани институции.

За над 50 000 хора с увреждания и възрастни ще се осигури грижа в домашна среда и в общността, включително и чрез патронажна грижа, дистанционни услуги и асистентска подкрепа. Ще бъдат закрити 60% от съществуващите домове за хора с увреждания. Всички домове за стари хора ще бъдат реформирани в съответствие със стандартите, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. За възрастните хора ще бъдат създадени и нови социални услуги за резидентна грижа. В 840 от вече съществуващите социални услуги, които се финансират от държавата, ще се подобри средата, включително и чрез мерки за осигуряване на енергийна ефективност.

Основен приоритет в Плана за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа в периода 2022-2027 г. е и повишаването на професионалния капацитет на служителите и специалистите и на ефективността на системата за дългосрочна грижа в отговор на нуждите на хората. За първи път ще се насочи по-сериозно внимание към услуги като телекеър и телеасистенция, което ще позволи адекватна подкрепа на самотни и уязвими хора с хронични заболявания и хора с трайни увреждания в отдалечени и малки населени места.

Финансирането на плана ще бъде подкрепено от държавния бюджет,  Европейския фонд за регионално развитие (до 139,7 млн. лв.), Европейския социален фонд+ (632 млн. лв.) и Плана за възстановяване и устойчивост (753 млн. лв.).

Правителството одобри позицията на България за Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в част „Научни изследвания”. То ще се проведе на 21-22 юли 2022 г. в гр. Прага, Чехия. Министрите ще обсъдят взаимодействието във финансирането на научни изследвания и иновации в Съюза.

Посланикът на България в Чехия Йордан Първанов ще представи информация за реформите в сектора, стартирали заедно с новосъздаденото Министерство на иновациите и растежа. Ще бъде обсъдена координацията на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и на оперативните програми, с фокус върху цифрови технологии, енергетика и др. В процес е изработването на концепция за нов Закон за научните изследвания и иновации, която предвижда модернизация на Националния иновационен фонд. Министерството на образованието и науката и Министерството на иновациите и растежа ще продължават да си сътрудничат в настоящия програмен период, включително по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост и по Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна специализация. Двете ведомства вече работят заедно по Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа” (2021 4 2027 г.).

България ще прикани Европейската комисия да подпомогне обмена на добри практики между държавите членки и ще очертае пречките, свързани с финансирането на научни изследвания и иновации през периода 2014 – 2020 г.

По време на работния обяд участниците ще обсъдят мерките в сферата на научните изследвания и иновациите, предприети в отговор на военната агресия на Русия в Украйна.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП). ПЕПП е допълнителен доброволен пенсионен персонален продукт, чиято цел е да допълва съществуващите задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти в държавите членки. Рамката за създаването и предлагането му не цели да замени или да хармонизира съществуващите национални персонални пенсионни продукти или схеми, нито да засегне съществуващите национални задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти.

С оглед осигуряване на възможно най-широк кръг доставчици на ПЕПП и насърчаване на трансграничното предлагане на продукта, Регламент (ЕС) 2019/1238 установява единни правила за регистрация, създаване, дистрибуция, преносимост и надзор на ПЕПП и урежда възможността всички финансови предприятия, които управляват средства на клиенти и могат да извършват дейност трансгранично, да могат да го създават и предлагат, като кредитни институции, животозастрахователни предприятия, институции за професионално пенсионно осигуряване, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. По този начин се цели да се стимулира и конкуренцията при предлагането на персонални доброволни пенсионни продукти.

Условията във връзка с фазата на натрупване и фазата на изплащане не са определени с Регламента, тъй като се отчитат съществените разливи в пенсиоонноосигурителните системи на държавите членки, които не са хармонизирани. Поради това, Регламентът предоставя свобода на държавите членки да определят условията във връзка с фазата на натрупване и фазата на изплащане, които бъдат ще приложими за всички доставчици, които предоставят подсметка за осигуряване съгласно българското законодателство. Условията във фазата на натрупване и фазата на изплащане, които се определят на национално ниво за осигурените по ПЕПП лица, са сходни с тези, които са приложими към действащия национален доброволен персонален пенсионен продукт – осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Със законопроекта се въвеждат и условия и за прилагане на Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088. Регламент (ЕС) 2020/852 въвежда задължение всяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, да включи в нефинансовата си декларация или консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно регламента.

Регламент (ЕС) 2020/852 въвежда и допълнителни изисквания за разкриване на информация във връзка с изискванията за оповестяване на информация, въведени в Регламент (EC) 2019/2088 относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги. В тази връзка са предложени изменения в Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Закона за Комисията за финансов надзор.

Чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в Кодекса за застраховане, които са свързани с осигуряване прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 17 „Застрахователни договори” (МСФО 17), който е задължителен за застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България, считано от 01.01.2023 г

Одобрени са промени в Устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания

Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания (АХУ). Измененията са във връзка с преминаването на дейностите, свързани с воденето и поддържането на регистъра на лицата, които предоставят помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания от страна на АХУ към Изпълнителната агенция по лекарствата, както и на осъществяването на контрол по предоставянето им.

По този начин ще бъде намалена административната тежест за бизнеса и по- конкретно за лицата, които осъществяват дейности по предоставяне на ПСПСМИ за хората с увреждания. Целта на промените е да се подобри ефективността при осъществяване на държавната политика в тази сфера, което да насърчи пълноценното социално приобщаване на хората с увреждания, живеещи на територията на страната.

С измененията се регламентират новите функционални задължения на АХУ за поддържане на Списък на преводачите на български жестов език. По този начин ще се създадат необходимите условия за прилагане на Закона за българския жестов език и глухите и сляпо-глухите хора ще могат да получат безплатна преводаческа услуга.

Още петима експерти ще следят дейностите по две европейски програми

Още петима експерти към Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) ще следят дейностите по програмите „Еразъм + и „Европейски корпус за солидарност”, реши правителството. Първата подкрепя образованието, обучението, младежта и спорта, а втората насърчава доброволчеството.

С решението на правителството за периода на програмите 2021 – 2027 г. в дирекция „Проверки на място и мониторинг” на ЦРЧР ще бъде назначен още един експерт, а в дирекция “Селекция, договориране и отчитане” – още четирима.

Центърът за развитие на човешките ресурси администрира, консултира, организира и координира участието на България в международни образователни програми и инициативи, свързани с образованието. Целта на разширяването на кръга от експерти е да се подпомогнат дейностите по тях, да се повиши контролът по изпълнението на проектите, да се подобри отчетността на средствата.

През 2023 г. няма да има нови инвестиционни проекти, финансирани чрез държавни заеми или чрез издаване на държавна гаранция

Със свое решение правителството прие в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, които да бъдат финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. В рамките на проведената процедура по реда на „Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане” няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения.

Правителството одобри Шестмесечна програма с приоритетните за България теми и досиета по време на Чешкото председателство на Съвета на ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приета Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Чешкото председателство на Съвета на ЕС (1 юли – 31 декември 2022 г.).

Тя е оперативен документ, чиято цел е да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на шестте месеца на новото Председателство.

Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Чешкото председателство на Съвета на ЕС (1 юли – 31 декември 2022 г.) включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите „Общи въпроси”, „Икономически и финансови въпроси”, „Правосъдие и вътрешни работи”, „Земеделие и рибарство”, „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, „Социална политика, заетост и здравеопазване”, „Образование, младеж, култура и спорт”, „Конкурентоспособност” и „Околна среда“.

В Шестмесечната програма са включени общо 64 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца по време на Чешкото председателство на Съвета на Европейския съюзу и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.

Одобрени са допълнителни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

С Постановлението се одобряват 24 089 326 лева за възстановяване на разходи, извършени от министерства и общини за провеждането на спасителни и аварийно-възстановителни работи, за превантивни дейности и неотложно възстановяване на сгради и инфраструктурни обекти.

Правителството прие Решение за осигуряване на дейностите по системна интеграция на информационни и комуникационни системи на Министерството на външните работи, както и на информационни и комуникационни системи в областта на ветеринарномедицинската дейност и електронната идентификация

С решението се осигурява възможност три нови администрации да възлагат дейности по системна интеграция на „Информационно обслужване” АД по реда на Закона за електронното управление.

Министерството на външните работи (МВнР) ще възлага дейностите по осигуряването на системна интеграция на информационни и комуникационни системи, обезпечаващи цялостната ИТ инфраструктура и мрежовата и информационна сигурност. Така ще се осигури защита във връзка с повишения риск от злоумишлени хибридни действия на международно ниво.

Българската агенция по безопасност на храните ще възлага дейностите по осигуряването на поддръжка на бази данни, сървърни и комуникационни системи, с оглед изпълнение на задълженията по чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно него БАБХ поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти и осигурява достъп до данните на Европейската комисия (при поискване), както и на развъдните организации по чл. 8 от Закона за животновъдството. Системата и свързаните с нея регистри са от особено значение, както за цялостната дейност по изпълнението на Закона за ветеринарномедицинската дейност, така и за реализирането на националните доплащания и европейските средства за подпомагане на животновъдството. Поради ключовия й характер е изключително важно да бъде осигурена нейната непрекъсната поддръжка и да бъдат обезпечени дейностите по системна интеграция, свързани с нея.

Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление” ще възлага дейностите по осигуряването на системна интеграция на информационните и комуникационни системи, компоненти и електронни приложения, свързани с електронна идентификация. Това се налага, тъй като във връзка със закриването на Държавна агенция „Електронно управление”, собствеността върху elDAS възела за трансгранична електронна идентификация и хоризонталната система за еАвтентикация преминава към Изпълнителната агенция „Инфраструктура на електронното управление”.

Правителството прие Четвъртия национален план за участието на България в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“, вицепремиерът Калина Константинова ще ръководи Съвета за координация на изпълнението

Вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова ще отговаря за координацията и участието на България в Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление” и реализацията на Четвъртия национален план за действие, приет от правителството днес. 11 неправителствени организации са включени в одобрения 19-членен състав на Съвета за координация на участието на България в „Партньорство за открито управление”.

„Партньорството за открито управление” е многостранна инициатива, която има за цел осигуряване на конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението.

България членува в международната инициатива от 10 години. За първи път разработването плана за действие бе осъществено чрез съвместни тематични дискусии на предлагащите мерки заинтересовани страни – държавни институции и неправителствени организации, с цел гарантиране на реално партньорство при изпълнението на мерките. От постъпилите 38 предложения бяха дискутирани 18, в Четвъртия национален план залегнаха 14 от тях, които преминаха и процедура на обществено обсъждане.

Тематичните области на Плана са „Прозрачност и достъп до информация”, „Почтено управление и борба с корупцията”, „Отворени данни” и „Гражданско участие”. Сред одобрените мерки са създаване на Концептуална рамка за открито управление, изработване на предложения за промени в Закона за прякото гражданско участие в държавната власт и местното самоуправление, подобряване на режима на доброволчеството, засилване на участието на гражданските организации в решаването на спорове между потребители и търговци по повод на постъпили в Комисията за;защита на потребителите жалби.

За реализирането на Четвъртия национален план „Партньорство за открито управление”, с хоризонт до 31 декември 2024 г., министерствата на електронното управление, на земеделието, на финансите, администрацията на Министерския съвет, Националният съвет по антикорупционни политики, Съветът за развитие на гражданското общество, Комисията за защита на потребителите и Националният инспекторат по образованието ще работят съвместно с фондациите „Програма Достъп до информация”, „Медии 21″, „Български център за нестопанско право”, Български институт за правни инициативи, Сдружение Форум гражданско участие, Национален младежки форум и други.

Вицепремиерът Калина Константинова представи нов план за временна закрила, той бе приет на редовното заседание на Министерския съвет днес

След като кризисният щаб на кабинета „Петков“ посрещна най-голямата бежанска вълна в историята на България, днес вицепремиерът Калина Константинова внесе за гласуване напълно обновен и много детайлен оперативен план за временна закрила.

В новия план се предвижда за кризисна ситуация да се приема „когато в рамките на 24 часа повече от 500 чужденци, търсещи временна закрила, са преминали държавната граница.” Разписан е и ясен списък на заложените функции и задачи, сред които е и определянето на начина на финансиране на дейностите, условията и реда за ресурсно осигуряване на престоя в страната на чужденци, потърсили и получили временна закрила.

Планът предвижда и разгръща различни варианти, при които определяща е степента на предвидимост и управляемост на кризата. Като най-важна стъпка в създаването на плана се смята включването на всички отговорни местни, централни и международни институции и ясното разпределение на техните задачи и ангажименти. Така например е предвидено активна роля да има новосъздаденият Съвет за развитие на гражданското общество чрез създаване на координационни механизми за включване на неправителствени организации в процесите за подпомагане и интегриране! на потърсилите и получилите временна закрила.

С оглед на редица добри практики, които щабът създаде и изпълни пред последните 6 месеца, са разписани и точни инструкции и задачи на българските институции. Така например на МВР е поверена ролята за разгръщане и организиране на изграждането на пунктове за първоначален прием (ППП), съгласно приложение №5, в зоните на ГКПП, граничната зона или в места по преценка на щаба. „Министерството на вътрешните работи (МВР) осигурява контрола и координацията на дейностите в ППП, изградени на ГКПП или в гранични зони.- предоставя материални активи, човешки ресурси и организира изграждането на временните приемателни центрове (ВПЦ и транзитни (буферни) приемателни центрове (ТПЦ) за временно настаняване, както и  ръководи управлението им. ВПЦ и ТПЦ се изграждат съгласно приложение №6 и №7″ се казва още в Плана.

На министерство на туризма се поверява задачата да координира хуманитарните програми и при необходимост да настанява бежанци с временна закрила в свои бази.

Новият план за временна закрила препоръчва още при необходимост да се създава Национален оперативен щаб към МС, който да осъществява взаимодействието с представителя на Върховния комисар на ООН за бежанците, Европейската комисия, Българския червен кръст, Международната организация по миграция, както и други български и международни правителствени и неправителствени организации.

Пълното съдържание на новия план ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ ВРЕМЕННА ЗАКРИЛА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ще бъде публикуван на сайта на Министерския съвет.

Одобрено е предоставянето на минимална помощ на предприятия, осъществили дейност по приготвяне и доставка на готова храна за бягащи от войната в Украйна

Със свое решение правителството одобри предоставянето на минимална помощ на предприятия, осъществили дейност по приготвяне и доставка на готова храна за бягащи от войната в Украйна, получили временна закрила в Република България в периода 11 юни – 5 юли 2022 г.

Необходимите средства за предоставяне на минимална помощ на предприятия, осъществили дейност по приготвяне и доставка на готова храна за бягащи от войната в Украйна, получили временна закрила в Република България в периода 11 юни – 5 юли 2022 г. са в размер до 770 000,00 лв. и ще бъдат осигурени в рамките на разходите, одобрени с Постановление № 105 от 30 май 2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за авансово финансиране на разходи за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна (обн., ДВ, бр. 41 от 2022 г.; изм. и доп, бр. 41 от 2022 г.).

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 35 025 000 лв. за осигуряване на лекарствения продукт Veklury (INN Remdesivir) за лечение на COVID-19.

С одобряване на допълнителните разходи се обезпечава финансово договорът за доставка на лекарствения продукт Veklury (INN Remdesivir). По този начин ще бъде гарантиран достъпът на българските граждани до лекарствения продукт, предназначен за лечение на коронавирусната инфекция.

Осигуряването на лекарствения продукт Veklury (INN Remdesivir) в лечебните заведения е от съществена важност в борбата с пандемията от COVID-19.

Необходимите допълнителни разходи се осигуряват за сметка на предвидените по централния бюджет средства за изпълнение на политики в област „Здравеопазване”.

Правителството определи структурите, отговорни за управлението на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация

С приетите на днешното заседание допълнения в списъка на структурите, отговорни за управлението, контрола и координацията на програмите, съфинансирани от фондовете на ЕС за програмен период 2021-2027 г., се определят Междинни звена на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация.

По този начин структурата на програмата ще отговаря на новата организация на управление на политиката в областта на науката, иновациите, интелигентния растеж и цифровизацията и ще се осигури ефективно изпълнение и бърз старт на интервенциите при спазване на принципите на доброто финансово управление, както и законосъобразност и редовност на разходите.

Република България актуализира по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Правителството одобри тринадесето изменение на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

С приемането на решението ще се осигури възможност на кандидатите общини подмярка 7.2 „Подкрепа за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия” да подготвят и подадат проектни предложения, които най-пълно ще допринесат за постигане на нуждите на местно ниво.

Същевременно във връзка със създалата се икономическа ситуация довела до значително увеличение на цените за енергия, ще се поощри производството на енергия за собствени нужди и респективно ще се намали енергийната зависимост на селските общини в страната. По този начин инвестициите ще бъдат насочени в унисон с приоритетите на Съюза за осигуряване на чиста и зелена енергия.

Ще се осигури по-добро и ефективно прилагане на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 г. чрез предлаганата възможност за извършване на допълнение в общите условия, приложими за повече от една мярка, свързано с предоставяне на възможност кандидатите, на собствен риск, да провеждат процедура за избор на изпълнител в съответствие с приложимото национално законодателство след подаване на проектното предложение и преди сключване на административен договор.

Училища получават допълнително 20 млн. лева

Допълнителни 20 млн. лева получават държавните висши училища за издръжка на обучението, реши правителството. Средствата бяха гласувани с актуализацията на държавния бюджет за 2022 г.

Средствата ще бъдат разпределени според качеството на обучението и реализацията на студентите на пазара на труда, определени въз основа на данни от Рейтинговата система на висшите училища в България. Най-голяма сума ще бъде преведена на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Техническия университет в София – съответно над 3,3 млн. лв. и почти 2,5 млн. лв. Най-малко получават Висшето училище по телекомуникации и пощи – близо 30 хил. лв., и Висшето строително училище „Любен Каравелов” – малко над 35 хил. лв.

Министерският съвет прие разпореждане за учредяване на дружество за извършване на полети за спешна медицинска помощ по въздух

Министерският съвет прие разпореждане за учредяване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Хели Мед Сървиз” ЕАД – София. Дружеството ще извършва полети за спешна медицинска помощ по въздух, с цел бързо транспортиране на медицински персонал или медицински доставки (оборудване, кръв, органи, лекарства), както и болни или ранени лица. Дружеството ще извършва услуга от общ икономически интерес.

За осигуряване на финансовата рамка за дейността на дружеството Министерският съвет прие Постановление, с което предвижда одобряване на допълнителни плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2022 г. в размер на 3 000 000 лв., за формиране на капитала на „Хели Мед Сървиз” ЕАД – София. Това е част от мерките за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздух, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Сертифицирането на всички процеси по създаването на „Системата за медицинско обслужване по въздух” (HEMS) е под надзора на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД ГВА).

България е единствената държава член на Европейския съюз, която до този момент не разполага с въздухоплавателни средства за извършване на медицински и специализирани операции. Няма изградена национална система с координационен център за оказване на спешна медицинска помощ по въздух. Към момента са предприемани действия от различните ведомства, които на този етап не са довели до окончателни решения, поради което не са налице необходимите и правилни стъпки за реализиране на този жизненоважен проект за страната ни, който би осигурил навременна помощ при спешни и извънредни ситуации в трудно достъпни терени.

Правителството одобри създаването на междуведомствена работна група, за промени в законовата база за състоянието на язовирните стени

Правителството прие решение за одобряване създаването на междуведомствена работна група, която да изготви конкретни промени в законовата и подзаконова нормативна база, регламентираща осъществяването на дейности по поддържане в изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията им.

Безопасната експлоатация и контролът по спазването на предвидените мерки, с цел да бъдат предотвратени или намалени вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда и др. също ще бъде част от работата на междуведомствената група.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма

Министерският съвет прие Решение на Министерския съвет за одобряване на помощ на кандидатите по „Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна“ и на на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2022 г., за авансово финансиране на разходи по Програмата за ползване на помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България в следствие на военните действия в Украйна.

Приетите актове за одобряване на помощта за кандидатите обхващат целия период на действие на Програмата – от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г. по заявленията на заинтересованите лица в трите отчетни периода.

Получатели на помощта са 562 лица, предоставили настаняване и изхранване на лица, търсещи временна закрила, разпределени по месеци както следва: за месец март – 112 лица, за месец април – 173 лица и за месец май – 512 лица, получатели на помощта по „Програмата, които са хотелиери и лица, упражняващи дейност по настаняване в обекти държавна и общинска собственост без оглед на правноорганизационната им форма.

Изпълнението на Програмата е администрирано чрез използване на информация от Националния туристически регистър, създадения за целите на Програмата Регистър за местата за подслон, Единната система за туристическа информация и Системата за управление на национални инвестиции и чрез контролни проверки по служебен път с данни от системите на дирекция „Миграция” и Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, Държавната агенция за бежанците и Националната агенция за приходите.

По петото поред плащане, обхващащо периода от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г. са верифицирани 1 831 572 броя нощувки с изхранване на стойност 73 262 880,00 лева без ДДС, респ. 79 734 097,40 лева с включен ДДС.

Приети са нови стандарти за финансиране на медицинския персонал в детското и училищното здравеопазване в общините, образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование, общинската администрация и на библиотеките с регионален характер през 2022 година

Със свое решение правителството прие допълнително увеличение на приетите с Решение № 50 на Министерския съвет от 2022 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г., изм. с РМС № 196 от 2022 г. (РМС № 50 от 2022 г.), стойностни показатели на стандартите за финансиране на медицинското обслужване в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, на библиотеките с регионален характер, на образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование и на стандартите за финансиране на заплатите на служителите в общинската администрация.

За увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, с цел достигане на минималните нива на заплащане договорени в Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване”, стойностните показатели на стандартите за финансиране на тези дейности са увеличени средно с 30 на сто спрямо приетите от 1 април 2022 г. с РМС № 50 от 2022 г. Необходимите средства за това увеличение за периода май-декември 2022 г. са в размер на 34,3 млн. лв.

Стойностните показатели на стандартите за финансиране на Дейностите в системата на предучилищното и училищното образование са увеличени във връзка с договореното със социалните партньори увеличение на възнагражденията на персонала в предучилищното и училищното образование от 1 септември 2022 ; г., като за педагогическите специалисти се предвижда увеличение от 5 на сто, а за непедагогическия персонал – от 4 на сто. За компенсиране на повишените разходи за издръжка и храна се предвижда увеличение на средствата от 1 юли 2022 г. Необходимите средства за тези увеличения са в размер на 114,5 млн. лв.

Стойностният показател на стандарта за финансиране на библиотеките с регионален характер се увеличава от 1 юли 2022 г. от 21 854 лв. на 24 232 лв. за една субсидирана бройка, или има увеличение с 10,9 на сто спрямо приетия от 1 април 2022 г. с РМС № 50 от 2022 г. Необходимите средства за това увеличение са в размер на 1,4 млн. лв.

Завишени са максималните коефициенти за съответните групи общини, които се използват при изчисляването на стандарта за средствата за заплати на служителите, заети в делегираната от държавата дейност „Общинска администрация”. Увеличението на средствата за разходи за персонал в тази дейност е в размер на 30,3 млн. лв., считано от 1 юли 2022 г.

Необходимите средства за прилагане на решението са общо в размер на 180,5 млн. лв. и ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2022 година.

С предложеното допълнително увеличение на стандартите ще се осигури изпълнението на договореностите в Колективния трудов договор в отрасъл Здравеопазване 2022 г., ще се повишат възнагражденията на персонала и ще се осигури дейността на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, ще се повиши качеството на предоставяните услуги от общинската администрация и от библиотеките с регионален характер, като ще се осигурят и по-добри възнаграждения на заетия персонал в тези публични услуги.

Одобрени са допълнителни трансфери по бюджета на Столична община за 2022 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери в размер н 114 млн. лв. по бюджета на Столична община.

С тях 40 млн. лв. са за изграждане на линия 3, етап 3, лот 2 на Метро – София в участък ш. „Шипка” – ж.к. Гео Милев” (р-н „Слатина”) – София Тех Парк/Зала „Арена Армеец – бул. „Цариградско шосе”, в т.ч. за изграждане на съпътстваща инженерна инфраструктура, паркинг към метростанция и придобиване на метровлакове. Средствата са необходими на общината за финансиране на стартиращи строително- монтажни работи на трета метролиния, както и за доставка на метровлакове.

4 млн. лв. са за вътрешноградския транспорт. С това ще се осигури възможност за компенсиране в по-голяма степен на нетните разходи от изпълняваните услуги в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, като ще се създадат предпоставки за безпроблемното функциогиране на обществения градски транспорт на територията на столицата.

Средствата по бюджета на Столична община се предоставят за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2022 г.

Със заключителните разпоредби на постановлението се предлага изменение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 2022 г. за изпълнението на държавния бюджет на РБ за 2022 г., с което се осигуряват допълнителни средства за покриване на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози за определени категории граждани, предвидени в нормативните актове, в размер на 20 млн. лв.

Правителството одобри 166 млн. лв. допълнителни трансфери по бюджетите на общините

Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общините в размер на 166 млн. лв.

От тях 100 млн. лв. са предвидени за капиталови разходи на общините чрез увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи, за увеличение на трудовите възнаграждения на служителите в делегираната от държавата дейност „Общинска администрация” от 1 юли 2022 г са предвидени 30,3 млн. лв., 34,3 млн. лв. ще бъдат използвани за увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, с цел достигане на минималните нива на заплащане, договорени в колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” и за финансова подкрепа на библиотеките с регионален характер, включително за възнагражденията на персонала -1,4 млн. лв.

С предоставянето на допълнителните средства ще се осигури финансиране на капиталови разходи в общините в условията на продължаващо нарастване на цените на основните материали и ще се даде възможност за реализиране на приоритетни обекти на техническата и социалната инфраструктура. Предоставянето на допълнителните средства за служителите в общинската администрация, за медицинския персонал, зает в детското и училищното здравеопазване в общините, и за библиотеките с регионален характер ще осигури изпълнението на договореностите в Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” за 2022 г., ще се осигурят и по-добри възнаграждения и ще се повиши качеството на предоставяните услуги на населението в тези сектори.

Средствата се предоставят във връзка с приетите в чл. 1, ал. 5, т. 3.6, 10,5, 14.1 и 14.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. разходи по централния бюджет за 2022 г

Утвърден е съставът на българската част от смесената експертна комисия относно откриване на ГКПП Салаш-Ново Корито

Министерският съвет прие на Решение за утвърждаване състава на българската част от Смесена експертна комисия и даване на мандат по чл. чл. 3 от Спогодбата от 27 юни 2007 г. между Правителството на Република България и Правителството на Република Сърбия, за откриване на граничен контролно-пропускателен пункт САЛАШ (Република България) – НОВО КОРИТО (Република Сърбия).

Проектът за нов граничен контролно-пропускателен пункт Салаш-Ново Корито между Република България и Република Сърбия има потенциал да окаже благоприятен икономически ефект върху региона, чрез спестяването на разстояние и време, тъй като ГКПП Салаш-Ново Корито ще поеме трафик от/към ГКПП Връшка чука.

Ръководствата на крайграничните общини на гр. Белоградчик (Република България) и гр. Княжевац (Република Сърбия) имат желанието за разкриване на нов граничен контролно-пропускателен пункт Салаш (Република България) – Ново корито (Република Сърбия).

Съгласно чл. 3 от Спогодбата смесена експертна комисия уточнява основните технически характеристики на пътните връзки, местоположенията на трасетата, пресечните им точки с границата, мястото на новия гранично контролно-пропускателен пункт и техническите му параметри, режима на функциониране, инфраструктурата, видовете товари и пътници, правните и фактическите въпроси по изграждането на граничен контролно-пропускателен пункт, както и всички въпроси от общ интерес, свързани с изпълнението, на спогодбата. Смесената експертна комисия ще работи и ще взема решения в съответствие с указанията на правителствата на двете страни.

В смесената експертна комисия предстои обсъждане и вземане на съвместно решение за основни технически параметри, съгласно чл. 3 от междуправителствената спогодба от 2007 г.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Буните 2 – запад” и морски плаж „Буните 2 – изток”, община Варна, област Варна

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Буните 2 – запад” и морски плаж „Буните 2 – изток”, община Варна, област Варна, открита през месец април 2021 година.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Камчия – север 3″, морски плаж „Камчия – север 4″ и морски плаж „Камчия – север 5″, община Аврен, област Варна

Министерският съвет на Република България взе Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Камчия – север 3″, морски плаж „Камчия – север 4″ и морски плаж „Камчия – север 5″, община Аврен, област Варна, открита през месец март 2021 година.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Созопол-запад”, община Созопол, област Бургас

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Созопол- запад”, община Созопол, област Бургас, открита през месец март 2021 година.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Червенка”, община Созопол, област Бургас

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Червенка”, община Созопол, област Бургас, открита през месец март 2021 година

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Свети Влас – централен”, община Несебър, област Бургас

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Свети Влас – централен”, община Несебър, област Бургас, открита през месец март 2021 година.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Кабакум – юг”, община Варна, област Варна

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Кабакум – юг”, община Варна, област Варна, открита през месец март 2021 година.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Сарафово-юг”, община Бургас, област Бургас

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Сарафово-юг”, община Бургас, област Бургас, открита през месец март 2021 година.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Кабакум – централен”, община Варна, област Варна

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Кабакум – централен”, община Варна, област Варна, открита през месец април 2021 година.

Прекратена е процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Василико”, община Царево, област Бургас

Министерският съвет на Република България е взел Решение за прекратяване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Василико”, община Царево, област Бургас, открита през месец март 2021 година.

Одобрени са допълнителни плащания по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни плащания по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за предоставяне на заем на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, гр. София, както и проект на Решение за определяне на условията за предоставяне на заем на УМБАЛ „Александровска”, неговото възстановяване и за одобряване проекта на договор между Министерство на здравеопазването и УМБАЛ „Александровска” за предоставяне на заема.

С проекта на Постановление чрез бюджета на Министерството на здравеопазването на УМБАЛ „Александровска” се предоставят средства на заем в размер на 35 000 000 лв., за да бъдат погасени просрочени задължения на лечебното заведение, натрупани от 2013 г. до сега.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *