Четири години затвор за грабеж в заложна къща

Четири години затвор при първоначален общ режим наложи Апелативен съд – Бургас на молдовския гражданин Дмитри Я. за грабежа в заложна къща „Штедрия“ в к-с „Меден рудник“ през 2019 година.

Втората инстанция измени присъдата на Окръжен съд – Бургас и намали наложеното наказание „лишаване от свобода“ от пет на четири години.

След цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт апелативните съдии намериха протеста на прокуратурата за неоснователен, а жалбата на защитата за частично основателна.

Дмитри Я. е признат за виновен в това, че на 27.07.2019 г. около 14.30 ч. – 14.40 ч. в гр.Бургас, ж.к. “Меден рудник“, в заложна къща „Штедрия“ в съучастие с молдовския гражданин Константин Т., отнел чужди движими вещи – общо 202 бр. златни накити – обеци, пръстени, медальони, кръстове, гривни, синджири, всички изработени от 14 каратово злато, с марка „585“, с общо тегло 720.54 грама, на обща стойност 46 835 лева, от владението на М. Ш., касиер в заложната къща, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът е в големи размери.

След извършване на деянието е подсъдимият е напуснал България, като е бил задържан в Руската Федерация и екстрадиран в страната ни.

В хода на досъдебното производство и от събраните по делото доказателства, както и от направените самопризнания по време на съкратеното съдебно следствие безспорно е установено, подсъдимият е участвал в отнемането на чужди вещи, фактически е упражнил физическа сила спрямо касиерката в заложната къща и е сломил съпротивата й, след което другият извършител взел от витрините златните накити.  Въззивният съд е определил като правилен изводът на първата инстанция, че деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Дмитри Я. и съучастника му са действали при общност на умисъла, като всеки от тях е съзнавал участието си в престъплението, и са искали и предвиждали осъществяването на грабежа.

Двете съдилища приемат, че обществената опасност на подсъдимия не е по-висока от обичайната за извършителите за този вид престъпление, изхождайки от добрите характеристични данни, фактът, че е студент, сравнително младата му възраст, също и обстоятелството, че случаят е инцидентен в неговия живот и няма изградени престъпни навици.

В акта на въззивния състав е посочено, че действията на подсъдимия са били  ограничени, непродължителни и използваната от него сила не е свързана с нанасяне на удари на пострадалата жена, както и на влязлата по време на извършване на престъплението свидетелка. Апелативните съдии  намират, че необремененото съдебно минало и липсата на регистрирани противообществени прояви сочат, че настоящото деяние е инцидентно за подсъдимия, което не налага по-продължителното му изолиране от обществото.

Съобразявайки смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства апелативният съд е преценил, че най-подходящ размер на наказанието е шест години „лишаване от свобода“, който е близък до минималния размер за това престъпление, определен от закона.

Спазвайки правилата на съкратеното съдебно следствие наказанието следва да бъде намалено с една трета до окончателен размер от четири години “лишаване от свобода“. Така определеното наказание по вид и размер, въззивната инстанция намира за справедливо, съответно на извършеното и личността на извършителя, както и на целите на личната и генералната превенция на наказанието.

В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Република България.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *