Вие сте тук: Начало » Общество » Как ни гледат от Финландия?

        Как ни гледат от Финландия?

         В рубриката “Поморийци зад граница” ви предлагам интервюто ми с Дора Апостолова.

        Не е за вярване, но тя вече е на 60 г., израства в обикновено българско семейство, завършва специалност “история”( археология) в Софийски университет. В началото на 80-те години се омъжва за финландски гражданин и напуска България със семейството си. От тогава до сега повече от 25 години тя живее и работи във Финландия, където завършва специалност “Политическа история” в Хелзинкския университет. Работи като преподавател в Института за популярни знания – Хелзинки, пише като политически анализатор в няколко местни и чужди медии. Специализира в университети в Питсбърг и Мичиган- САЩ. Тя счита себе си за “емигрант”, както и всички българи, които по един или друг начин са напуснали България в различни години.

        Константин Златаров: Не сме се виждали и чували 10 години, къде те намирам в момента?

        Дора Апостолова: Аз съм в Хелзинки, Финландия, където живея постоянно и не съм се скрила, а просто живея тук. Такава ми е съдбата, вече над 25 години.

        Константин Златаров: Нека да се върнем в годините назад. Какво те принуди навремето да напуснеш Поморие, България?

        Дора Апостолова: По чисто семейни причини, омъжих се за финландски гражданин и заминахме да живеем във Финландия по негово искане и настояване. Понеже той е работил над 5 години в България, работил е на Елените, беше строителен инженер по финландско-български проект. И когато му свърши работата трябваше да тръгне. В България повече нямаше такава работа и аз бях принудена да тръгна. Това беше за мен първото излизане от България. Аз никога дотогава не бях излизала от България.

        Константин Златаров: Годината коя беше?
        -Ами коя година, фактически 1987 година напуснах.

        Константин Златаров: Хайде сега да уточним за нашата аудитораия-дотогава с какво се занимаваше, какво работеше?

        Дора Апостолова: Ами тогава какво съм работила, по -старите поморийци ме знаят, работих първо в системата на съвета за култура, бях организационен секретар в общината и се занимавах с органиизирането на културни мероприятия. И въобще се занимавах с културата. След това в последните си години пребивавайки в България имах работа като археолог по специалността си към тогавашната Окръжна Дирекция ”Културно-историческо наследство”и се занимавах с Поморие. Всъщност археологията в Поморие я заложих още когато работех в културата и просто със споменаването на конкретна археологическа работа и продължих да се занимавам само с това. Това е моето житие и битие в България.

        Константин Златаров: Сега ще ти припомня нещо. Не знам дали ти споменах, но преди 10-12 години бях открил един твой звукозапис с Телемах Сариев. Правихте го заедно със Стоян Райчевски и в този звукозапис, който чух е как се правят солници и изобщо всичко за солниците. Спомняш ли си?
        Дора Апостолова: Ами споням си, Телемах Сариев си го спомням, Домостен е мой роднина, на майка ми е чичо, фактически на баба ми е брат. Двамата бяха старите солари и ние се мъчихме максимално да ги запазим техните спомени в архива, чрез всичко, защото те фактически двамата планираха и разработиха този настоящия музей на солодобива, който има в Поморие. Те са родоначалниците, също и на солниците, не знам какво е съсотянието, но те ги разработиха. Телемах Сариев беше възстановител и конструктор на още някои инструменти, с които старите солари са си служили някога. И въобще този уникалният поморийски начин за добиване на сол, който е от Мала Азия. Всъщност те са единствените солари, носители на знанията и максимално искахме да запазим за поколенията техния глас, те бяха и двамата изключително интелигентни хора.

        Константин Златаров: Какво се случи, след като започна да живееш във Финландия!

        Дора Апостолова: Просто се адаптирах. Това е една доста дълга история. Онези, които не са живеели в чуждо общество може би не знаят за тази трудна адаптация. През 70-те години българите във Финландия бяха не повече от 30-40 човека.Общо чужденците бяхме под 1%. Просто съвсем други обноски, традиции, една европейска култура и т.н.. Все пак всяка едвропейска култура си има своите специфични особености.

        Първто което трябваше да направя е да науча езика. Финландският език е изключително труден, а без него и работа не можеш да си намериш. Този език е втори по трудност след китайския.Същевременно учих и в Хелзинкския университет, защото разбрах, че с археология в тази държава не мога да работя. Просто няма антична археология, а в България имах 11 години трудов стаж, това, което аз съм специализирала. Затова започнах нещо друго и беше много интересно. Тогава имаше добри връзки между Хелзинкски и Софийски университети с обмяната на преподаватели. Показах си дипломата и им казах въз основа на тази диплома искам нещо друго да уча и същевременно да уча и финландски език. Завърших във факултета по политическа история. Хората ми дадоха възможност да се квалифицирам и същевременно ми дадоха и докторат. Във Финландия щастието е, че е високо развита социална държава, в която образованието е абсолютно безплатно, от 1-ви клас до последния клас на университета. Плюс това ти дават много допълнителни възможности и всякакви стипендии. Така че за мен това беше направо песен. И така аз взех няколко приравнителни изпити по европейска история, северно-европейска история, общоевропейска история и също учих право във факултета по политическа история и след това там работих над 10 години и завъших и докторат. Но този докторат аз си го взех съвместно с Хелзински университет и още два университета в САЩ, специализирах в Питсбърг. После започнах да преподавам. Викали са ме и на работа в националния музей на Финландия, културно историческата национална агенция.

        След като научих езика, а това беше жесток труд, почти непосилен, започнах да пиша на него. Сега работя на няколко места като политически анализатор. След три години очаквам да се пенсионирам. Тук във Финландия жените се пенсионират на 63 години, а мъжете на 65 години. Бих казала, че съм от малкото българи, за които е щастие да работят по специалността си. Никога не ми е било трудно, защото понякога не съм имала и постоянна работа. Но много е важно да имаш тукашна диплома.

        Константин Златаров: Нека сега да погледнем към Поморие?

        Дора Апостолова: Ами каквото е в Поморие, такова е и в България. Поморие аз лично не го харесвам, защото просто е хаотично, без никаква държавна власт се развива. Въобще се развива на посоки с това високо застрояване, с това тотално застрояване на един град, който е полуостров на една малка ограничена площ. За мен това е позорно. Аз го наричам престъпление да се даде право на такова застрояване. Като археолог, работила и познавайки историята ще упомена за това колко пъти е потъвал града. От тази гледна точка не приемам това високо застрояване. В Поморие, както и в цяла България липсва държавата тотално. Аз не мога да възприема и онзи хаос, с който се приемат туристи. Без какъвто и да е ред, един съсед пречи на друг. Единият отворил заведение и в спалнята ми цяла нощ да се чуват музики. Няма я властта, за да има обществен ред, хората се хвърлят да се разправят помежду си, което е страшно грозно. Това във Финландия го няма. Има много строг държавен ред. Една изключително правова държава. Държава, която защитава хората си.

        Ето, Коце, ще ти дам пример за един случай в моя блок, където живея. При съседа се бяха настанили руснаци под наем. Беше през лятото на юли месец. Хората излезли на балкона, пият си бирата и водката, викат и крещят до късно, след 23 часа. Първият път, когато се случи разбрах, че някой се обадил на полицията и към 24 часа бяха предупредени. Тук при нас просто се спазва закона. Ако го нарушиш ще трябва да напуснеш жилището. После същото се случи при тях за втори път и повече тези руснаци не ги видях.

        Това нещо в България го няма. Законът тук във Финландия се спазва жестоко. Всички живеят със страх от закона. Съдебната система е работеща като по часовник. Тя е назависима и не работи по политическа поръчка както в България. Тук е независима и се изпълнява жестоко.

        За мен България не е правова държава. А тук е казано така: “Ако не си правова държава няма демокрация. Демокрацията се измерва с нивото на правовата държава.”
        Това за съжаление вече 20 години го няма в България. Аз си идвам постоянно, до преди 5-6 години идвах всяка година, но сега по- нарядко, поради тази причина. Виждах, че нещата не се променят в добра посока, даже стават все по-зле и продължават да се задълбочават. Това ме правише по-тъжна. Аз много обичам Поморие! Трябва да кажа, че колкото време човек живее в чуждо общество толкова повече оценя собственото си. Виждам плюсовете и минусите. Ето, няма по-красива страна от България с толкова красива природа. Българският народ не е по-различен от който и друг народ. Нито е по-малко трудолюбив, нито е по-малко религиозен, даже в много отношения ние като българи сме по-талантливи от другите народи. Българинът е сърдечен, толерантен, наивен и не разбира какво е демокрация?

        Константин Златаров:Наблюдава ли какво точно се случи на местните избори? Интересно е да разберем за погледа от вън от политически анализатор?

        Дора Апостолова: Имам поглед, разбира се и ще бъда много откровен човек, защото си създадох лична кауза. След този неуспешен преход за България си поставих нещо като кауза, което знам и е в моята област и за да помогна на народа си. Всеки иска да помогне, но не знаят как? Аз съм политолог, израснала съм в едно общество и имам представа за социалния живот. Какво е минус и какво е плюс?

        В Поморие се случи това, което предварително се очакаваше. Защото избирателната система е заложена преди 20 години, както и конституцията. Така я заложиха от БСП. Те наложиха правилата на тоталитарната държава, а не на правилата на съвременната държава. Това изроди тотално живота. Изборите станаха абсолютно недемократични. В тази избирателна система има много криминални черти, които никъде ги няма. В България не можаха да създадат политическа система, след като излезе от тоталитарната държава със системата от идейни партии. Партиите са на бизнес-основа. Партиите в България са корпоративни и не достигат на власт с нормални методи. В този си вид цялата политическа система е направо изродена. Казвам така, защото я сравнявам с тукашното положение. Във Финландия има много силно идейни партии

        Но като гледах кандидатите ви те баха в тези партии, които нямат никакъв авторитет сред обществото. Те нищо градивно не са създали. Кандидати за общински съветници бяха все около гравитиращи партии. Така наречените интересчии да се нагодят към посоките на властта. Хората с качества, професионалистите, те седяха настрани. Те не пожелаха да влязат в листите, защото не искат да се цапат.

        Изборите в Поморие ги прогнозирах както станаха. Нямаше кандидати за кмет. Старият кмет Златанов, от ГЕРБ, от БСП и от ДПС. Нямаше никакви кандидату-у-ри! Кндидатури нямаше! БСП е тотално бита карта. Тя е една партия начело на този мафиотски преход, който има България. За това Славов не беше избран. На Златанов двата мандата са му достатъчни от поразиите, които направи. Народът беше тотално го елеминирал и не искаше и да чуе за него. А на ДПС? Че кой ще им даде право да бъдат? Затова остана единствено Алексиев от ГЕРБ. Той доста критикуваше Златанов преди това. Доста смело го критикуваше и за това хората естествено ще го предпочетат. Но от сега нататък ще го видим до колко ще изпълни обещанията и как ще ги изпълни.

        Истината е, че в една страна има две институции, които гледат как се харчат финансите специално във висшите кръгове на властта. Това са съдебната власт и финасово разузнаване. Двете институции на България са сложени под шапката на управляващата партия. Това е единствено в България, което значи, че са послушни. Те не реагират. Никой до сега не е проверил кметовете как са харчили парите си. Никаква ревизия на еврофондовте и на парите за харчене. Те са си правили каквото си искат. От друга страна защо не е правова държава България? Ами тука тези институции са над политическата власт и те наблюдават и контролират.

        Константин Златаров: Посланието към поморийци!

        Дора Апостолова: Аз като гледам Поморие не е останал един поминък от времето на социализма. Хората са безработни. Те са трудоустроени 45 дни в годината. Това е лятото. Моето пожелание е под натиска на гражданското общество в Поморие местната власт да работи за възстановяване на производството и поминъка. Защото Поморие за мен е безработен град. Трябва да се възстановят старите поминъци!

        Горе