Вие сте тук: Начало » Аудио / Видео » Проф. Веселин Петков: Радвам се на успехите на поморийци

    Проф. Веселин Петков: Радвам се на успехите на поморийци

     

    Константин Златаров: Здравейте, проф. Петков

    Проф. Веселин Петков: Добър ден, много ми е приятно да се чуем от разстояние

    Константин Златаров: Къде Ви откривам?

    Проф. Веселин Петков: Намирам се в Бордо, във Франция

    Константин Златаров: Бихте ли казали малко повече подробности за мястото, където живеете?

    Проф. Веселин Петков:  В Университета в Бордо бях на работа  до 01.09.2011 г., след което съм пенсионер. Мястото е един голям университет, градът е на 35 километра от Атлантическия океан, в южната част на Франция, в един много хубав район, който се казва Aкитен,  с известни кулинарни придобивки.  Бордо e най-известният център за вино, и oсвeн тoвa e туристически и транспортен център.

    Константин Златаров: Сещам се за един по-страничен въпрос. Пиете ли вино и какво вино пиете?

    Проф. Веселин Петков: Пия доста хубаво вино.  Виното на Бордо е хубавото червено вино, но то се разделя на няколко известни шата, както се казва в България. И да се намери хубаво вино не е толкова просто, тъй като виното отлежава 10-12 години, за да стане хубаво.

    Константин Златаров: Все пак Вие сте помориец. Неведнъж, предполагам, сте консумирали поморийско вино. Разликите какви са?

    Проф. Веселин Петков: Има разлики. Има разлика не само между българските и френските вина, но и между френските  и всички останали, имам предвид италиански, чилийски, австралийски и т.н. Тук технологията  е много специална. Тя е толкова специална, че я знаят само собствениците, един много хубав баланс между различните сортове, електронно следене, минаване през всякакви процедури на едно отлежаване и т.н., което може трудно да се разкаже в едно интервю. Но мога да кажа, че на всеки две години се организира един голям винен фест, това е така да се каже търговска среща между най-големите производители от цял свят, разменят си всякакви рецепти, контракти.  И там се казва, че френските вина са един век напред.

    Константин Златаров: Нека сега се върнем в годините назад и  да Ви попитам през коя година напуснахте България?

    Проф. Веселин Петков: През 1989 година. Тогава получих място за професор във Франция и оттогава съм тук, като преди това бях професор по математика в БАН, бях шеф на ceкция математична физика, имах ученици и т.н., но поради една или друга причина част от тях заминаха по света.  От 2010 съм почетен член на Института по математика в БАН.

    Константин Златаров: Това беше във времето, когато падна Берлинската стена?

    Проф. Веселин Петков: Точно така, за това аз научих тук във Франция, гледайки nа 10-ти  ноември френската телевизия, когато обявиха, че има някакви смени в България. Това беше ноември месец, добре го помня, помня и декември 1989,   Берлинската стена и т.н.

    Константин Златаров: Имахте ли проблеми по онова време, за да пребивавате във Франция?

    Проф. Веселин Петков: Не, аз бях ходил много пъти на различни командировки, визити  и т.н., но когато човек трябва да започне от нула  и да мисли за устройване, жилище , не е лесно, но  такавa  беше обстановката, и след доста години служба и участие в математическия живот в България,  аз продължих своята кариера на друго място.

    Константин Златаров: Предполагам, че от време на време си идвате в Поморие, още повече,  че сте и почетен гражданин?

    Проф. Веселин Петков: Да, това е станало неотдавна, миналата година. Иначе идвам за по една седмица до  десет дена всяко лято. Имам впечатления от приятелите, някои съученици, от по-възрастни.

    Константин Златаров: За Вас, в интерес на истината се говорят само хубави неща в родния Ви град. Малко трудно стана, но се радвам, че успяхме да се свържем. Какво си спомняте от онова време за Поморие?

    Проф. Веселин Петков: Първо, да ви кажа, че аз помня Поморие в неговата романтична епоха, ако може така да се каже- годините 1958, 1960, 1962. Аз завърших гимназия през 1960 година. През 1962 отбих военната служба и станах студент. Поморие си го спомням със старото казино, с малкото туристи, с романтиката, с хубавите плажове, с този младежки дух и т.н. Оттогава Поморие се е променило много. Невероятно много. В каква светлина- не съм аз този, който трябва да каже.  Само мога да кажа, че съм виждал много такива градчета като Поморие- хубави и живописни, в Италия, Франция, Испания и те не са се променили за 50 години.

    Константин Златаров: Докато Поморие?

    Проф. Веселин Петков: Поморие се промени в такъв аспект, че изчезнаха дворчетата, получи се едно задръстване от сгради, плажът е претоварен, колите са много, толкова много, че  трудно човек може да си ги представи на такава малка площ. И не знам дали това  може  се сравнява с онова романтично градче, което беше преди.

    Константин Златаров: В предварителния разговор споделихте за Ваши идеи и предложения. Бихте ли ги казали сега пред нашата аудитория?

    Проф. Веселин Петков: Да, идеите са в различен план, но това което ме подтиква  да спомена, че няма хубава връзка с корабчета между Созопол, Бургас и Поморие. Спомням си преди години, когато корабът “Емона” тръгваше от Царево през Приморско , Созопол, Бургас, Поморие, Несебър до Варна. Една хубава идея е да се обединят кметствата на Бургас, Поморие и Созопол и да направят един проект да има корабчета на всеки два  часа, да могат не само туристи, но и ние поморийци  да отиваме лесно от единия до другия град,  поне през тези 4-5 месеца, когато има курортен сезон. Не знам как може да се приеме тази идея, но навсякъде където се отиде по света, където има море и където има туризъм, навсякъде има корабчета, навсякъде има морски транспорт.

    Константин Златаров: Така ли е на 30 км от Бордо?

    Проф. Веселин Петков: Разбира се, така е с корабчета, които са около малки  градчета, в които има пристанищен кей за яхти, кей за рибарските кораби.

    Константин Златаров: Сега ще ни кажете ли нещо за Вашата работа?

    Проф. Веселин Петков: Това  е доста трудно да се обясни. Аз съм професор, занимавам се с наука, образование. Когато се спомене думата „професор”, хората винаги мислят как той преподава пред студенти, чете лекции. Науката е нещо много особено, там има конкуренция, там трябва човек да бъде непрекъснато на ниво, трябва да работи по проекти,  които изискват много сили и много умения. Но така или иначе от постиженията в науката и в моята област (математична физика, проблемите на разсейване, разпространението на радиовълните), от тях зависят много неща. Едва ли хората си дават сметка, че големите постижения като GSM-те, интернета, телевизията и всички други неща минават през далеч надхвърлящи нашето интервю постижения в математическата физика.

    Константин Златаров: Интересно. За мен поне е интересно след като споменавате   и радио вълните. Непрекъснато се опитвах да се свържа с Вас, Вие обяснихте че си кореспондирате непрекъснато  с хора от целия свят, така ли е?

    Проф. Веселин Петков: Да, това е така. Аз имам сътрудници в Австралия, в САЩ, Япония, пишем статии, разменяме си файлове пo интернет. Както казвам, науката е нещо не само перспективно, но и нещо, което променя света. Например да взема една проста тема- сигналът, който идва от дигиталната телевизия,  GSM, това е един сигнал от нули и единици, наредени  в такъв ред, че те в крайна сметка пренасят информацията. Но за да се пренесе тази информация, която е огромна, те трябва да бъдат компресирани, т.е. има математически формули, които свиват невероятно много този обем.  И го правят такъв, че той може да се пренесе за много кратко време.  И след това, той трябва отново да се декодира, т.е. отново да се превърне в редици от нули и единици, за да даде вашия образ, да даде вашия звук. И сега, кoгaтo ce минaвa от  3G към 4G,  Виваком и МТел работят върху това, се изискват особени процедури на кодиране и  декодиране. Това е една тънка, труднa математическа задачa, с която се занимават хората, които правят изследвания.

    Константин Златаров:  Включително и Вие?

    Проф. Веселин Петков: Аз с това не се занимавам. Аз се занимавам по-скоро с разсейване, когато имате като цел да идентифицирате обекти, като използвате сонари,  радари, и как да получим някакъв образ, който да е по-точен. Но мога да кажа, че имам мои ученици, които се занимават с далеч по-перспективни неща. Например 3-4 годиин се говори за една революция в медицината, вместо да имаме т.н магнитен резонанс, ще има друг начин, който ще дава много по-точен образ и това ще бъде термоакустичен томограф. Тoвa се работи от 5 години, могат да го използват инженерите,  но засега информацията, която получават,  не може да бъде разчетена. Имa много трудни задачи, които трябва да се решат на ниво математика, на ниво физика, на ниво разпространение, за да може тази информация да бъде разчетена. Но  крайната цел е да се получи 10-15 пъти по-точен образ, да могат да хващат  микрометастази,  а не само  метастази, точно къде са тe и да помaгат за лечение. Виждате как науката, незабележимо за хората, влиза в нашия живот  и тези постижения идват отнякъде, не от извънземни, а идват от хора- земни.

    Константин Златаров: Знаете ли, сега в момента като Ви слушам, изпитвам една невероятна гордост, още повече, че Вие сте помориец.

    Проф. Веселин Петков: Да, аз съм израсъл в Поморие през първите 18 години, спомням си как свирих в ученическата музика, спомням си първите конурси по шах, даже когато бях ученик в 4-5 клас  някакъв конкурс за решаване на шахматни задачи спечелих. Спомням си разходките, гимназията  и тази романтика, която беше около нас. След това животът стана много по-динамичен  и в Поморие се връщах през лятото, през някои ваканции по простата причина, че  такава беше моята дейност.

    Константин Златаров: Преди малко казахте – разходка. Остава ли Ви свободно време за разходки в Бордо?

    Проф. Веселин Петков: Разбира се, тук когато хората са на възраст, те се включват в групи, които се разхождат за здраве. Под разхождане за здраве разбираме 14-15 километра за 3-4 часа по безбройните тук паркове и околности. Това е една  тенденция, която се развива все повече и повече. Но за това се иска да има терени без коли, да има хубав чист въздух. Доколкото виждам статистиките показват, че българинът много не отделя време за своето здраве, да се разхожда, да пази някакви диети,  да следи теглото си и т.н.

    Константин Златаров: А Вие това го правите?

    Проф. Веселин Петков: Старая се колкото мога, тъй като от една страна e стресът, когато човек се занимава с наука, напрежението, когато човек трябва да работи  и като работи хората си мислят, „ето, вие работите  и нещо постигате”. Нищо подобно, може да се случи човек да работи, 6, 8 месеца, година, всяка събота и неделя и  накрая да достигне до извода, че това, което иска да го докаже или да го направи – не става. Това е едно обстоятелство, което не се разбира. Когато отида да си поправя колата в гаража, когато кажа на гаражиста, че аз се занимавам с наука, той вика: ”Какво търсите, какво правите, какво има още да се прави?” Как да му обясня, че в събота, неделя, понякога дo 12 часа нoщeм, човек работи и нищо не се получава. И това е така. Не само с мен, с много хора на наукатa. Има случаи, когато се посвещават 4-5 години на някакъв проблем и накрая се вижда, че не може да бъде решен. Или пък някой друг по-добре от вас  го решава, публикува го и за вас остава усещането, че сте работили, че сте били много близко, но нищо не се е получило.

    Константин Златаров: Имате ли си хоби?

    Проф. Веселин Петков: Малко трудно е да се каже хоби, но обичам много информацията. Да бъда информиран, да следя вестници, журнали, на различни езици, разбира се.  Да слушам класическа музика, която има едно такова вечно звучене, бих казал. И това e общо взето. Нямам много време, въпреки че е трудно да се каже, когато човек е пенсионер, че няма време.

    Константин Златаров: Пенсионер, но работите, което е много хубаво!

    Проф. Веселин Петков: Да, но не работя в този смисъл, който се разбира в България, тъй като не получавам нищо. Аз съм  професор epитос, такава функция има в научния свят, кaтo той  може да пише статии, да участва на семинари и симпозиуми, но не преподава, няма студенти. Счита се, че той вече е минал в друга сфера.

    Константин Златаров: А имате ли някакво намерение да се установите в Поморие или някъде  другаде в България? Или предпочитате да си останете във Франция?

    Проф. Веселин Петков: Няма как да осъществя това, тъй като тук  е семейството ми,  тук съм устроен. Всъщност в България нямам нито условия за научни контакти, нито жилище и т.н. Така че малката част от живота, която ми остава, ще трябва да я изживeя тук.

    Константин Златаров: Поддържате ли връзки с поморийци?

    Проф. Веселин Петков: Имам много приятели, хора които познават било мен, било баща ми и майка ми, които са били учители и са имали много ученици. Някои по-възрастни ме познават, но младите и хората от средното поколение не ме познават. И аз не държа на някакви особени контакти. Радвам се на поморийци, радвам се на успехите  в благоустройството, в разрастването на туристическата дейност и т.н.

    Константин Златаров: На финала какво бихте пожелали?

    Проф. Веселин Петков: Бих пожелал на поморийци да живеят в един малко по-спокоен и по-отърсен от туристическото напрежение град, да бъдат щастливи и да се радват на природните условия, които са наследили от години, от векове. И да просперират в едно бъдеще, по-слънчево,  по-пълно с приятни емоции и благополучие.

    Константин Златаров: Аз Ви желая още дълги години живот и най-вече здраве!

    Проф. Веселин Петков: Благодаря!

     

     

    Горе