Вие сте тук: Начало » Култура » ДТ “Невена Коканова” – Ямбол на поморийска сцена

        ДТ “Невена Коканова” – Ямбол на поморийска сцена

        Читалище “Просвета 1888” – Поморие и

        ДТ “Невена Коканова” – Ямбол

         Ви канят

         на 14 май  /вторник/ от 19.00 ч.

         Свирепо настроение

        по Йордан Радичков

         

        адаптация и режисура – Борислав Чакринов

        сценография и костюми – Александрина Игнатова

        Участват:

        Димитър Димитров, Милен Каракамушев, Вълчо Янев, Даниела Райчевска, Цветелина Кънева, Волен Митев, Михаил Лазаров, Георги Ружичка

         

        БЯЛО

        Седя и се вглеждам в белия лист пред себе си. Опитвам се да открия по него буквите, с които да изразя вълнението си. Дълго стоя и дълго се вглеждам. Очите ми се насълзяват от вглеждане, а право от листа към тях започват да прелитат снежинки. Вятърът е северозападен и ги завърта и трупа наоколо. Докъдето стига погледът ми всичко става бяло. Непрогледно бяло. Започват да вият вълци. Чувам ги но не ги виждам, защото и те са бели. Страх ме е от вълците и трябва да тръгна нанякъде. Повдигам крак, снегът изскърцва и с почуда забелязвам след себе си босата си следа. Започвам да търся и с благодарнoст откривам, че през преспите са минали преди мен и Коко Азарян и Младен, и Иван Добчев и Вечо, и Елена и Краси Вълканов, и други. Тръгвам след тях. Почвам да тичам. Обърквам се. Връщам се и пак тръгвам. И колкото повече се опитвам да изгазя из преспите, те толкова по-дълбоки и по-бели стават.
        А аз тичам, тичам, докато дъх не ми остава и спирам – затънал до гърди в снега. Обръщам се да видя дирята си – нищо не е останало. Само почуда и възхищение. И един човек седи и се вглежда в белотата пред себе си. И една сълза се отронва от окото му и се търкулва в бялото.

        Борислав Чакринов

         

        Горе