Вие сте тук: Начало » Култура » Драгой Каталиев: Умиращият град /разказ/

        Драгой Каталиев: Умиращият град /разказ/

        DragoiСтава въпрос за третия по големина град по българското Черноморие. Една от най-богатите общини в републиката. Годината 2013, месец ноември.

        Бедняците Жоро и Доч се чудеха накъде да тръгнат. Туристическият сезон беше свършил и капанчета, кафенета отдавна бяха затворени. В града имаше само клубове на пенсионера. Тяхното пенсиониране беше много далече  и като се има предвид непрекъснатото увеличаване на възрастта, пенсионирането им бе химера. Доч и Жоро бяха художници и решиха в късния следобед да се поразходят из града. В този град постоянно се строеше и те бяха любопитни да видят новата строяща се архитектура. Те нямаше къде да отидат. В града работеха само две заведения, но в тях беше скъпо. Разговаряха, че единствената обща художествена изложба, провеждаща се за Коледа, тази година няма да се състои. Фоайето на киното, където местните автори подреждаха картини и фотографии, тази есен и зима щеше да бъде заета от изложба за спортиста. Никога в града за постоянно не е имало място, където местните да покажат своите произведения. Това се отнася и за поетите и писателите. В този град мразеха изкуството. Дори когато в Общинския музей откриха галерия – така беше по проект, побързаха да я премахнат с решение на съветниците в общината. През годините се унищожиха стенописи в хотел-ресторант „Поморие”, пана но фасадите на блоковете…Нямаше значение, че художниците бяха световно известни и при развалянето вече не бяха между живите.

        Жоро и Доч се разхождаха по тесните улички на новия квартал, започнат да се строи преди 10 години на мястото на солниците. Нямаше градинки, паркинги, пространство. Планът на квартала беше преработван няколко пъти, докато се стигна до тесните улички, за да има място за сгради с курортистите. Но планът изобщо не се спази,  строяха се два, три, четири етажа над разрешеното, после се узаконяваха. Бетонна джунгла – лятото, модерно гето, а през останалото време…Прозорците на постройките бяха тъмни на цели сгради, в други светеха само един, два апартамента.

        – Умиращ град – констатира Жоро. – И лятото е мъртъв. Препълнените улици с неправилно паркирани коли, задръстените от стока тротоари на главната улица през които не можеш да минеш…

        -Това е агония – допълни Доч.

        – И денонощната чалга- смръщи вежди Жоро. – Скапан град, скапана държава…

        -Остаряхме, Жоре, за да емигрираме.

        Двамата приятели се разделиха. След малко в къщите им светна по една стая. Жоро влезе във Фейсбук, за да се свърже с жена си и сина си, работещи в Англия, а Доч извади бял лист, в който щеше да живее пълноценно.

        В града се организираха изложби на художници от страната. В хранилищата на музея и читалището има купища от техните картини. Местните художници са представени само от номенклатурните кадри, сменящи се с управляващата партия. Всички тези картини стояха по изби или тавани, лишени от грижи и погледи.

        Драгой Каталиев

         

         

        2 коментара

          • Зловещо и тъжно, но самия факт. Последните 10 години историята ще докаже че са били най-трагичните и кощунствени години за хилядолетния ни град. Алчността на една шепа хора ще оставят такова наследство, от което дълги години нашите внуци ще се срамуват. Ние също трябва да се срамуваме че сме го допуснали и им го завещахме. Дано поне те извлекат поуки от нашите грешки и дано се научат да събарят бетона по-бързо отколкото нашите съвременници го изливаха навред. Със съборения бетон и тухли ако се чудят какво да го правят – ами да издигнат едни нови градове и сгради – затвори – и там да пратят всички алчни и корумпирани дребни душички да си живеят задружно и натясно.

        Горе