Вие сте тук: Начало » Toп новини » История от соца в Поморие: За изпълнен граждански дълг да те освободят от работа

        История от соца в Поморие: За изпълнен граждански дълг да те освободят от работа

        През 70-те години на миналия век в град Поморие гимназията и техникума, както наричаха местните жители училищата ПГ “Г. Димитров” и СПТУ по туризъм “Ал. Константинов”, се помещаваха в една сграда. Това е принудило определени ръководители да вземат мерки за разширяването и увеличаването на бройката класни стаи в сградата.
        Как бе построена допълнителната пристройка към сградата на СПТУ по туризъм „Алеко Константинов” – Поморие и какво получи за “благодарност”, разказва в свое писмо Петър Янев, бивш зам.директор на училището по онова време.

        pgt-2012

        Спомен на пенсионер от ХХ век за изпълнен служебен и граждански дълг,  за “благодарност” уволнен от длъжност на 31.11.1978г.

        Назначен бях на длъжност „зам.- директор” в СПТУ по туризъм „Алеко Константинов” – Поморие на 13.01.1974г. През същата година беше проведен педагогически съвет с колектива, на който присъстваха гости от София, Слънчев бряг и кметът на град Поморие. На педагогическия съвет директорът на училището dsc02921Драгомир Найденов запозна присъстващите с трудностите, които среща при недостига на стаите, понеже съжителствахме с гимназията. След като приключи педагогическият съвет гостите в лицето на генерал Хариев – зам.-председател на Комитета по отдих и туризъм, Димитър Семерджиев – генерален директор на Слънчев бряг, Цанко Цанков – председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет (кмет на гр. Поморие), Драгомир Найденов – директор на училището и аз се събрахме в дирекцията по повод повдигнатите въпроси.

        Генерал Хариев каза, че може да осигури 1 милион лева, за да се построи училище при условие, че кметът поеме задължението за построяването му.

        Кметът Цанко Цанков му отговори, че общината няма обем за строителство и няма строителна организация, която да свърши тази работа. Аз помолих Димитър Семерджиев да ни даде агрегата от лагерния обект за отопление през зимата на училището, но той отказа. За зимата Семерджиев после ни даде нафтова печка.

        При раздялата ни генерал Хариев още веднъж предложи на кмета да помисли по въпроса за строителството, а той ще разпореди на архитектите от „Туристстрой“ да изготвят документацията и щом тя е готова, обеща да осигури средствата за строителство.

        След няколко месеца получихме документацията за строителство на училище в два варианта – с покрив и терасовиден. Домакинката Елена Трухчева прибра документите в склада си и там „мухлясаха”. С това въпросът за строителството беше приключен.

        По предложение на счетоводителя Алекси Шерденов имахме средства  да построим дървена барака за учебната практика на учениците. Решено беше аз да отида до село Цалапица и да поръчам масивна дървена барака. Когато отидох на място, от ръководството ме уведомиха, че нямат дървен материал и трябва да отида в София в Министерството на държавния резерв и да поискам подходящ материал. Отидох, поисках, но ми отказаха. Същевременно научих, че Кирил Георгиев (мой познат) е назначен за главен счетоводител в Комитета по отдих и туризъм. Отидох при него и в разговора ни споделих, че са необходими средства за строителство. Георгиев веднага повика служителя, който разпределя средствата и му разпореди да преведе 30 000 лв. на „Балакантурист“ – Бургас. Сумата бе изрично отбелязана, че е предназначена за строителство на училище в град Поморие.

        Когато се върнах в Поморие, помолих Шерденов да ми даде номера на банковата сметка, по която да бъде направен преводът от „Блакантурист“ – Бургас в банката в Поморие. Така беше направен преводът по извънбюджетната ни сметка.

        Отидох в Съвета при секретарката Елена Мурджева с молба да нареди на Кирчо от „Озеленяването“ да разреши въпроса с изкопаването на двете тополи в двора на училището. За мой късмет там заварих архитект Васил Няголев от Общински народен съвет – Бургас и архитект Канабялов. В разговора ни архитект Канабялов ми каза да потърся от  Проектанска организация – Бургас инж. Мишо Михалев, който имал готов план за строителство на гаражи с панели. Свързах се с него и получих документацията.

        За изкореняването на тополите взех разрешение от Бургас . Двама граждани – Калчо и Вечерников ги изкорениха, с уговорка да ги вземат за огрев. Директорът на банката – Николай Попов даде съгласие да отпусне финансирането и разпореди на Желязко Илчев да уреди документацията.

        Следващият етап бе да изкопаем основите. Затова се обърнах към директора на „Благоустройствени строежи“ Атанас Асеников, но получих отказ от негова страна по ред причини, поради  които не можел да извърши тази услуга. След това отидох в партията при Георги Каварджиков, който му разпореди и основите бяха изкопани с багер, но много лошо. За почистване на изкопите и изравняването им г-жа Фанка Симеонова повика на помощ членовете от родителския комитет  в неделен ден и свършихме добра работа. За благодарност към участниците направихме един скромен обяд с колбаси и червено вино, а паричните средства заплатих лично.

        За заливане на основите помолих Кольо Купенов – директор на СМК -Сл. Бряг да даде бетон от техния бетонов възел. Той каза, че  може да стане, но трябва да внесем цимент. Веднага заминах за Девня, където срещнах Минчо Добрев, зам.-директор на завода (мой познат). Той веднага разпореди на служителите му от експедицията да изпратят 1 вагон с цимент в Поморие. Върнах се в Поморие и след седмица вагонът с цимента пристигна на гарата. Уведомих г-н Купенов, който нареди на началник склада да приберат цимента в склада на гарата, а аз да фактурирам бетона в Сл. бряг. След като уредих въпроса с бетона на следващия ден взех от „Балкантурист“ – Поморие железни платна от строящия им обект -ресторант „Морски вълни“ с техника Гошо, а аз му обещах известно количество бетон за обекта. Създадохме организация и заляхме основите на строежа.

        През седмицата Шерденов разговаря с бригадата, която монтира бетонни блокове, да поемат монтажа на сградата. Отговорът им бе, че трябва да говорят с директора на СМК – Бургас Михо Ангелов. Той им разреши, но не определи срок. Бригадирът Иван даде спецификация на вида на панелите, които заплатихме на СМК – Бургас.

        Със заплащането на цимента, бетона и панелите се занимаваше Шерденов, а за инвеститор бе ангажиран Чорбаджийски. Ходих няколко пъти при Михо Ангелов, но той отлагаше, понеже кранът бе командирован в Стара Загора до края на месец април. Бях в Бургас, където под часовника срещнах моя състудент Кирчо. В разговора ме попита какъв проблем имам? Разказах за случая с Михо Ангелов. Кирчо работеше в Окръжния комитет на БКП. Помоли ме да отида в 13.30 часа при Михо Ангелов в СМК. Той ще му се обади по телефона и въпросът ще се реши. Наистина така стана. В края на месец април 1976 г.панелите бяха доставени на обекта и монтирани.

        Друг важен въпрос бе ел.захранването. Посетих предприятието, но г-н Гошев ми заяви, че трябва да намеря меден кабел със сечения 60/40/20 мм, да изкопаем траншея от касетата, до къщата на Димо Мутафов, до сградата на училището. На следващия ден отидох в „Енергопром“ – Бургас при Стоил Проданов да поискам кабела. След седмица беше доставена една голяма макара от Ямбол. За да се монтира кабелът, трябваше да се извърши изкоп. За прокопаването  на траншеята повиках приетите ученици през годината, а след това заровихме кабела. Така беше приключен и този проблем.

        В същото време директорът и счетоводителят поръчаха на ТПК „Октомври” – Поморие да изработят дървена барака за учебната практика на ученичките, която бе монтирана в района на квартала – УПП Сл. бряг. Гошо – техника, който поддържаше машините на поделението, ме информира, че УПП Бургас са получили нови шевни машини. На следващия ден отидох в Бургас при директора Недков, за да ни даде безвъзмездно шевни машини, излезли от употреба. Директорът отвърна положително. Гошо прегледа неработещите машини и отдели 12 броя, които пренесохме в бараката, където бяха монтирани. Впоследствие той проведе инструктаж с ученичките. Гошо получаваше хонорар за ангажимента да поддържа машините. В часовете по учебна практика се произвеждаха различни артикули, които се реализираха на пазара.

        В заключителния етап се разби мивката, за да се отвори врата от старата сграда към новите стаи. Това беше извършено от Гошо -специалист по ВиК в Сл. бряг, който изгради новата мивка. Уговорката беше да запишем дъщеря му за ученичка, но това не се осъществи, защото тя се отказа. В коридора между новите стаи бяха залепени мозаечни плочи, които закупих лично от СМК – Бургас. За покрива на пристройката закупих от мина „Черно море” хидрофлекс, който бе залят от техни специалисти. Превозът беше извършен с камиона на Съвета безплатно. Заслугата беше на секретарката Елена Мурджева. През есента на 1976 г. стаите се ползваха за разделно езиково обучение.

        През 1976 г., по нареждане на Марчо Друмев, инструктор в Окръжен съвет – Бургас, бях подложен на проверка от негови сътрудници от „Народна просвета“ – Бургас. Питаха ме колко посещения има през седмицата на учителите и къде ми е дневникът за тях. Отговорих им, че нямам дневник. Учителите посещаваха учебните занятия, видно от пуснатия обзаведен цех по учебна практика с необходимите машини и произведената продукция.

        През 1977 г. училището премина на подчинение към Министерството на търговията. Един ден началникът на отдела ми съобщи по телефона, че Марчо Друмев е изпратил писмо до Министерството с мнение да бъда освободен от заеманата длъжност. От 21.09.1977г. бях преназначен на учителско място, а от 15.06.1979г. бях освободен – за благодарност за свършената работа.

        През петте години и няколко месеца от престоя ми в училището оставих диря, въпреки всичко! Днес построеното, отново обновено, продължава да се ползва и ще продължи да се ползва.

        Изложеното от мен е част от 40-годишната ми трудова дейност в СПТУ „Алеко Константинов”, гр. Поморие.

         

        Петър Георгиев Янев

        Коментар

        Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

        *

        Горе