Вие сте тук: Начало » Общество » Освобождението на Анхиало /Поморие/ на 7 февруари 1878 година

        Освобождението на Анхиало /Поморие/ на 7 февруари 1878 година

        osv-anhialo «С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!» – думи, изказани от  полк. Александър М. Лермонтов.

        На полковник Лермонтов е поставена задача да завземе Южното Черноморие с градовете Айтос, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол и др. и да защити християнското население в региона от разбойническите черкезки банди.

        На 3 февруари полк.Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”/СбМРТВ-77, 1911:82/. На намиращия се в Бургас подп.Веригин, като лице, което е назначено да определя демаркационната линия между руските и турските войски, е указано да се отправи на там. При пристигането си в полунощ /1,30 ч./ той е уведомен от разреда, който се връща от с.Аликария /Каменар/, че банда до 200 турци /между тях имало и много избягали редовни войници/, нападат населението, грабят и вече са убили 10 българи и гърци. След това бандата се скрила в гората.

        На следващия ден, за да разузнае къде е тази банда, подп. Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария.Изпращат се патрули към с.Терджумен / Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/. Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало.

        На 6 февруари 1878 г. “летящият отряд” на полк. Лермонтов, състоящ се от четири пехотни роти и три драгунски взвода с две конни оръдия, наближава покрайнините на Бургас. Там часове наред е събрано в трепетно очакване цялото бургаското гражданство. Под звуците на църковните камбани първенците на града, духовенството и тримата чужди консули посрещат тържествено руските воини.

        В донесението, което полк. Лермонтов изпраща до щаба на армията, пише: „Представители на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен”.

        Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища е било от голямо значение за победата, тъй като би предотвратило евентуален десант на турската войска. Освобождението на Южното Черноморско крайбрежие било възложено на командващия ХІ-ти армейски корпус ген.лейт. Делингхаузен. Вестта за разгрома на турската армия при Шипка-Шейново и посечената турска охрана в Карнобат, както и приближаването на руската армия, повдигнали духа на населението в Анхиало и засилили паниката сред турските управници. В Месемврийската кондика е посочено, че жителите на крайбрежните градчета Созопол, Поморие и Несебър, още преди идването на русите са организирали самотбраната на своите селища.

        На 7.ІІ.1878 г. ІІ ескадрон на ХІІІ драгунски полк на Военния орден, начело с командира на ескадрона майор Колонтаевски, изпратен от полк. Лермонтов, освобождава гр. Поморие. Подробни сведения за посрещането не са открити. Освободителите подпомагат провеждането на гражданско управление. Учредено е и Анхиалско-Месемврийско окръжие. Взети са мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица.
        Въпреки сключеното примирие, от незнание или незачитане, в околностите на Анхиало продължават да слизат от Балкана и да безчинстват черкези и башибозушки хайки. За да се предпазят от техните набези, жителите на Анхиало намират укритие в импровизирани окопи. От терора не е пощаден и анхиалският митрополит Василий. Заточен е на о-в „Св. Анастасия”.
        За да прогонят нередовната турска войска, която стига до дн. гр. Каблешково и с. Каменар, местните анхиалци пращат двама конници до Бургас, с молба да бъде изпратена помощ. С усилените гарнизони в Анхиало и Месемврия, и с помощта на местното население са прогонени черкезите и башибозука.

        Факт е, че с края на Руско-турската освободителна война, прехвърлянето на голяма част от руските войски се извършва от пристанищата в Бургас и Поморие. Интерес към тези пристанища проявява руското командване още в началото на 1878 г. Направен е основен преглед и са дадени препоръки за тяхното заздравяване.

        Анхиало притежава два дървени пристана, от които само единият е годен за военни цели. В града са на разположение от четиредесет до петдесет плавателни съда, които са използвани за прехвърляне на руските войски на параходите. Използвайки благоприятното време, всеки от тези съдове извършва до параходите и обратно към брега по десет курса. Така става възможно транспортирането на хиляди войници от анхиалското пристанище до Одеса.

        Фондация „25 века Поморие”

         

         

        Коментар

        Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

        *

        Горе