Хорарна астрология

rabotaКакво е хорарна астрология? Ще разберете какво означава от обяснението на Михаил Левин за нея:

„Хорарната астрология предполага построяването на хороскоп за час и място, на което „жалещият се“(от гръцки) е задал даден въпрос. Часът, в който е породен въпросът, никак не е случаен. Моментът, в който е формулиран, е оцветен от енергийното състояние, което вълнува дадения човек.

Хорарната астрология е изкуството да получиш конкретен отговор на конкретен въпрос чрез астрологически анализ на дадена хорарна карта. Хорарната карта се изчислява(построява) по данните, които отговарят на часа, датата  и  мястото на задаването на въпроса от кверента. Това е бърз, ефикасен и сравнително лесен метод, който ни дава ясни и точни отговори.

В древността хорарната астрология е била изключително разпространена, тъй като питащите не са разполагали със своите часове, та дори и дати на раждане. Астрологът за 15 минути можел да направи консултацията, което включвало поздравителното ръкостискане, разясненията около въпроса, преговорите за заплащането, постояването на хорарната карта за часа на въпроса (предварително астрологът вече е бил подготвен с изчисленията за деня), и накрая съждението по Хорарната карта, което било в едно, две изречения.

Най-важното за астролога са две неща:

Когато му задават въпрос, първото, с което  трябва да започне, е дословно да запишем въпроса във вида, в който е бил зададен.

И второ – да фиксира часа; след това можем да задава уточняващи въпроси, ако маниерът на изложението не ни ясен и ако въпросът е двусмислен. Питанията могат да бъдат най- разнообразни, да засягат най- различни страни от живота.

Един от най- известните Хорарни астролози е Уилям Лили. Велик майстор, английски астролог, живял през 17век. Неговият труд   Християнска астрология и до сега е класика на този жанр. Джироламо Кардано- също средновековен Хорарен астролог, казва: който е прекалено самонадеян, ще допусне много грешки, но този, който е неуверен, не става за тази наука. Европейски, ислямски и юдейски автори:  Гвидо Бонати, Клаудио Дарио, Джон Гедбъри, Ал- Бируни, Мессала. Техните съждения са се основавали на трудовете на Доротей, Птолемей, Хермес, Вуемит и др.“