Вие сте тук: Начало » Култура » „Стогодишната любов“-книга с разкази на Драгой Каталиев

        „Стогодишната любов“-книга с разкази на Драгой Каталиев

        %d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b9-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d0%b2Драгой Каталиев  издаде нова книга с разкази “Стогодишната война”. Наскоро излезе и книгата му “История на село Горица” /летопис, 2021/. “Това е история на село Горица плюс кратка история на Поморие и Гърция”, поставя като заглавие авторът.

        Драгой Каталиев е роден на 19 април 1957 г. в гр. Поморие. Завършва korica_gorica_i_pomorie_dragoi_kataliev_libra_2021“ветеринарна медицина” и известно време работи като ветеринарен лекар. Живее в Поморие. Историята и изкуствата са му не само хоби, но и призвание. Рисува и пише кратка проза, разкази. Издадени негови книги са: “Балканска митология” (разкази, 2016), “Божествената любов” (разкази и стихотворения, в съавторство с Дияна Цветкова, 2017), “Божествената любов 2” (в съавторство с Дияна Цветкова, 2019), “Стогодишната любов” (разкази, 2021), “История на село Горица”.

        Иди си от мене, Господи!
        Аз съм грешник.

        Когато две поредни срещи започнат с въпроса “Имаш ли свободно време?”, нещо ново се случва. Така е при нас. Зараждаше се една необходимост от разговор, споделяне… желание да бъдем заедно. Но това не е ухажване, не и в посока влюбване. Не е… макар че любовта се получи. В началото беше едно безполово привличане… необяснимо и нелогично: той не бе фен на поезията, но хареса стиховете й; а тя хареса картините и скулптурите му. Но имаше и нещо друго, като свръхестествено, което от началото създаде приятелство и после бавно, много бавно го превърна в любов. В една забранена, но чиста – без облаги обич.

        Той не знаеше кога се влюби в нея. Нито тя. Беше прочел стихосбирката й, а тя неговата автобиография. Първо се видяха “отвътре”… А той дори не забеляза, че тя е жена. Дружбата им дори не беше приятелство, а някакво привличане, при което тя му даваше новонаписаните си стихове, а той й четеше разказите си за друга невъзможна любов.

        Той не се влюби в деня, когато я целуна за първи път, нито когато тя му се отдаде – влюбването беше станало преди това. Влюби се в големия отрязък от време – една година. Маркировката бе ясна: Откогато тя го защити и застана до него, до онова разрошване на косата и казаното й без глас: “Обичам те”… той чу този шепот – шепотът ехтеше в него – беше го чел в писмата й.

        Той живееше със спомените си за нея. Не беше забравил пръстите й, топлещи се в чашата чай – първото нещо, което видя от нея. Помнеше и допира на пръстите й, когато след години ги сложи на топло под фанелата си. Същите ръце, с която тя пишеше стихове… с които написа, че го обича. Но споменът бе накъсан и неподреден хронологически. Понякога цели години изчезваха, може би защото в тях те бяха заедно само за няколко часа – само няколко часа в годината бяха прегърнати… Но в другото време той мечтаеше за тази среща. Тя го насърчаваше с писмата си – усещането от любовта й бе толкова осезаемо. Те двамата носеха в себе си спомена за едно на пръв поглед невъзможно приятелство, започнало от чисто човешкото любопитство: “Какво представлява Тя; Той”. Едно влюбване, в което няма логика… и страстното привличане, което изпълва целите им мечти. В едно сливане на телата, което е само миг в живото им. За това ще прочетете тук.

        Горе