Вие сте тук: Начало » Общество » Опустошителната стихия на пожарите в Анхиало през XIX в.

        Опустошителната стихия на пожарите в Анхиало през XIX в.

        pm-sn-kalychevЗа Анхиало – град, изграден от „гъсто построени високи дъсчени къщя”, огнената стихия на пожара винаги е била истинско бедствие. Историческите свидетелства разказват за няколко опустошителни пожари, избухнали в града през 1827, 1857, 1869, 1874 и 1890 г. Три от тях оставят трайна следа върху съдбата на населението- този от май 1827 г., от март 1857 г. и от октомври 1874 г.

        Пожарът от май 1827 г. изпепелил 3-4 къщи, разположени в югоизточната част на града, както и църквата „Св. Апостоли”.

        Пожарът от 15 март 1857 г. е известен като „пожара на Тсереси”, по името на собственика на къщата, от която е започнал. При него изгоряла североизточната част на града – 200 къщи, по-голяма част от пазара и 5 църкви.

        Едва съвзело се от ужаса на разрушенията, населението на Анхиало преживяло още по- опустошителен пожар, който започнал през нощта на 1 октомври 1874 г. и продължил през целия следващ ден. Той е наречен „пожара на Загувитсас”, тъй като огънят започнал от къщата на една възрастна, психичноболна жена – Загувитсас. При него огънят обхванал цялата югозападна част на Анхиало и унищожил една трета от него, заедно с целия пазар, множество дюкяни, складове и 7 църкви. Сред руините били построената през 1086 г. църква „Успение Богородично” ( наричана от местното население „Панагия” ), а също и двете мъжки училища в града – взаимното и класното.

        Сведение за мащабите на пораженията е оставил иконописецът Темистокъл Диамантопулос, който е успял да съхрани от огъня икона на Иисус Христос Спасител, занасяйки я в манастира „Св. вмч. Георги Победоносец”. Върху иконата зографът е написал: „Само тая света икона случайно са спаси и аз я донесох тук. Изгоряха 7 църкви, 2 училища, 130 работилници и 210 къщи. Записа това да се знае Темистокъл Диамантопулос, Анхиало, 20 октомври 1874”.

        anhialoПожарът  е отразен на страниците на редица вестници, печатани в Османската империя, като в-к „ Напредък”, в-к „Източно време”, в-к „Източна звезда” и др. От тях разбираме, че населението в Анхиало е в много критично положение – наближава зимата, а хората са без подслон, храна, дрехи. Османското правителство забранило строителството до изпращането на инженер, на когото е възложено да подготви нов градоустройствен план.

        Анхиалският митрополит Василий I, загрижен за своите енориаши, организирал комитет за подпомагане на населението. Комитетът събрал 100 османски лири, които били раздадени на най-тежко пострадалите. Анхиалци, закърмени с пиетет към образованието и просвета, положили много усилия, за да построят нова каменна сграда на мъжкото училище. Тя била завършена още през 1875 г. Своята лепта за нейното изграждане ( 7000 гроша и 61 османски лири ) дали пребиваващите в Галац анхиалски търговци. На фасадата на новото училище била поставена мраморна плоча, с надпис от поема на знаменития Илияс Тандалидис:

        „ Гневен пламък превърна в пепел градското училище,

        но както феникс от пепелта то оживя отново,

        друг по- силен огън, усърдие благочестиво,

        вътре в тях запали плам

        елате деца на духовното пиршество

        музите бащини и славата на Господа да прославите.”

        Пожарите, избухнали в Анхиало през XIX в. , не само променили архитектурния вид на града, но и безвъзвратно унищожили ценни реликви, артефакти, документи от миналото му. Пожарите се отразили крайно негативно на икономическото развитие на селището, както и на демографското му състояние. Изпитали разрушителната сила на огнената стихия, част от населението поело по пътя на емиграцията. От втората половина на XIX в. Анхиало започнало да губи позицията си на значим стопански център в Южното Черноморие. Редица са факторите, повлияли на това, безспорно един от тях са и опустошенията от големите пожарите от 1857 г. и 1874 г.

        Любка Николова – уредник в отдел „Нова и най-нова история” при ИМ Поморие /публикация във фейсбук страницата на Исторически музей-Поморие/

        Снимки: Петър Калъчев

        Използвана литература:

        Тонев, В. Преход към нова епоха. – В: История на Поморие. Ч. Ι., Поморие, 2000

        Трифонова, А. Иконите от църквата „ Преображение Господне” в Поморие (XV – XX в.), Рива,2016

        Щерионов, Щ., В. Мучинов Гръцкият периодичен печат от XIX век – извор за демографската история на българските земи през Възраждането., С., 2017

        Γερμιδη, Α. ΧΑΜΕΝΕΣ ΕΛΛΗΝΙΚΕΣ ΕΣΤΙΕΣ ΤΗΣ ΑΝΑΤΟΛΙΚΗΣ ΡΩΜΥΛΙΑΣ. Η ΑΓΧΙΑΛΟΣ ΚΑΙ Η ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ. Πραγματεία Ιστορική, Γ εωγραφική, Λ αογραφική. Θεσσαλονίκη, 1973

         

         

         

        Коментар

        Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

        *

        Горе