Вие сте тук: Начало » Toп новини » 130 години от освещаването на храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в Поморие

        130 години от освещаването на храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в Поморие

        hram-pmАнхиало е древен епископски, архиепископски, а в последствие и митрополитски център. Със своята 2000-годишна християнска история той е сред най-древните църковни административни и просветни центрове в християнския свят. От неговата катедра излизат много Вселенски патриарси и други висши йерарси на Константинополската патриаршия. Две знакови фигури на анхиалски архиереи, в качеството си на Вселенски патриарси дават патриаршески статут на две от поместните православни църкви: Руската и Румънската.
        Историческите източници свидетелстват за многобройни църкви и параклиси в Анхиало, поддържането на които, а още повече изграждането на нови след превземането на града от турците през 1453 г. става проблематично. В периода 1829 – 1862 г. в града е имало 10 или 12 църкви и много други в развалини. Катедралният храм е „Свети Архангели“. Освен него в Анхиало има още три църкви: „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, „Преображение Господне“ („Христос“) и „Успение на Пресвета Богородица“, завършена в 1899 г. като величествен и внушителен храм. Още много параклиси: „Света Богородица Харитомени“, „Света Ана“, „Света Параскева“, „Възнесение Господне“, „Св. Безсребреници“ и други. Всички църкви, с изключение на „Преображение Господне“, изгарят по време на опустошителния пожар на 30 юли 1906 г.
        Съгласно чл. 10 от султанския ферман от 1870 г. за създаване на Българската екзархия, Анхиало остава в диоцеза на Константинополската патриаршия и е седалище на митрополит. Храмовете в града се стопанисват от Анхиалската гръцка църковна община.
        Първата българска църква е „Рождество на Пресвета Богородица“, построена от майстор Генчо Кънев. По своята планова схема този храм, заедно със созополската църква „Св. Кирил и Методий“ представлява ново решение на центрична сграда, повлияно от структурата на Варненската катедрала. Тук майстор Генчо преминава към плана на централнокуполната църква с четири свободни колони (Сн. 1). Куполът е демонтиран през 20-те години на миналия век. Първоначално камбанарията не е изградена изцяло, а само основното ѝ тяло (Сн. 2).
        Надписът върху св. трапеза в олтара ни съобщава, че храмът е осветен през м. септември 1891 г. от епископ Гервасий, по-късно Митрополит Сливенски, във времето на Княз Фердинанд, министър-председателя Димитър Греков и църковните настоятели Попов, Маждраков и Докторов.
        В началото храмът е имал обикновен дървен иконостас. През 1909 – 1911 г. художникът от Кавакли (Тополовград) Димитър Зограф изработва икони за двете странични крила на иконостаса. Царските двери са от по-стар иконостас, вероятно от друга анхиалска църква. През 1959 г. църквата е цялостно ремонтирана и благоукрасена. Тогава са пристроени канцелариите от двете страни на притвора и е издигната камбанарията. Художниците Ростовцев, Йорданов и Сорокин от София изписват стенописите. Резбованият иконостас е дело на Крум Кошаревски от Бургас. В подиконните пана са разработени битови сцени от ежедневието на поморийските жители: добива на морска сол, лозарството и риболова. Архиерейският трон и аналоя са изработени от софийския резбар Кушлев.
        Красивите икони, благият тон на стенописите, изкусно изработените дърворезби и изключителната акустика на храма подсилват молитвеното настроение по време на богослужбите и привличат множество граждани и гости на града.
        Aвтор: Милчо Скумов
        (По данни от: Каравълчев, В. Християнският Анхиало. – В: Поморие: древност и съвремие. Том. І, София, 2014, с. 125-143; Коева, М., Н. Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев, София, 1987, с. 168-170; Маркова, З. Руско консулско донесение за Бургас и бургаския район от 1862 г., Известия на държавните архиви, кн. 32, 1976 г., с. 98; описания във Френски пътеписи за Балканите ХІХ в., София, 1981, Руски пътеписи за българските земи ХVІІ – ХІХ век, София, 1986 и др.).
         
        Източник: Исторически музей-Поморие

         

        Коментар

        Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

        *

        Горе