Васильовден е

По православния календар на 1 януари  се отбелязва паметта на Свети Василий Велики.

Св. Василий Велики е архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина – център на културата и просвещението.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис.

През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името “Василиева литургия”

В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания.

Имен ден празнуват: Васил, Василка, Веселина, Веселин, Весела, Веско, Васка и техните производни.

Традиция за днешния ден е сурвакането. В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари.

В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство.Всяко сурвакане започва със заклинанието: „Сурва, сурва година!”, а самата сурвакница има роля на магически жезъл.

Сурвакането  е уникален български обичай.