Анхиало /Поморие/ и българските владетели

1340 години българска държава /681-2021/

 Анхиало  /Поморие/ и българските владетели

“Още по-голяма важност придобил Анхиало, когато в Крайдунавско се заселили българи и Хемус станал граница вместо Дунава. От това време седемвековната история на боевете между българи и византийци се върти около стените на Месемврия и Анхиало”.

(Константин Иречек,” Пътувания по България”, С. 1974)

Византийската империя осъзнава важността на черноморските градове, на юг от Стара планина, поради тяхната близост до столицата Константинопол, оживените им търговски пристанища, многочислени гарнизони и здрави крепостни стени. Специално, за Анхиало благоприятстват няколко фактора: равното и обширно Анхиалско поле; удобното пристанище; високите и добре укрепени стени; плодородният хинтерланд.

“Именникът на българските ханове” известява, че след хан Аспарух властта е наследена от неговия първороден син Тервел. Той е първият хан, наследил властта и правото да управлява Дунавска България.

“Надарен пълководец и изкусен дипломат. В плетеницата на двустранни отношения Тервел с еднакъв успех използва и силата на меча, и хитрата стъпка на дипломацията”- така оценяват наследника на Аспарух. Новият хан настойчиво преследва основната си цел: да разшири границата на младата държава и да се утвърди като независим владетел. Способностите му на държавник и събитията в съседна Византия му позволяват да осъществи и едното, и другото. През 705г. предвожданата от хан Тервел българска войска помага на император Юстиниан ІІ да си възвърне престола. В Цариград благодарният василевс оказва на българския владетел необикновени почести. Получава богати дарове, почетен е с високата титла “кесар”. Втора по значение във Византия след императорското достолепие, дадена за първи път на чужденец. “Богородице, помагай на кесаря Тервел”- гласи надпис от оловен печат. И още – нов българо-византийски договор, с който България получава земи на юг от Стара планина – областта Загора в Източна Тракия, през която минават важни пътища. Ханът обаче не е заслепен от споходилите го ласкателства, защото добре познава бързо променящите се настроения в императорските дворци.

Три години по-късно Юстиниан ІІ пожелава с военен поход да си върне Загора. Събитията се разиграват край крепостните стените на Анхиало. Годината е 708. Византийският император нарушава сключения съюз и мирен договор, “забравяйки” за помощта, оказана му от хан Тервел за възвръщането на престола. Юстиниан ІІ потегля по суша и по море срещу българите. Достига до Анхиало и заповядва на флотата да хвърли котва пред крепостта, а войската да се разположи на стан сред Анхиалското поле. Тервел му подготвя съкрушително поражение. “Българите унищожили” ромейското стадо”, взели много пленници и оръжие” – съобщава Теофан в своята “Хроника”. Той не спестява позора на императора и тайното му отплаване от Анхиало след невъзможността да се справи с българите.

Черноморските ни градове, на юг от Балкана, са присъединени към българската държава през 812 година – след решаващите победи на хан Крум. Нашият град получава прабългарското име Тутхон.

Българо-византийският мирен договор от 815 година включва пристанищните черноморски градове на юг от Балкана до Девелт в пределите на ханството.

През 864 година Византийската империя успява отново да отвоюва Несебър и Анхиало.

Първата Симеонова война срещу Византия, която започва през 894 година, връща черноморските градове на юг от Балкана, между които и Анхиало, в ръцете на българите.

Но решителната битка предстои…

Цар Симеон изчаква навлизането на византийците навътре в страната и им дава генерално сражение на 20 август 917 година, край река Ахелой, на Анхиалското поле. Той лично командва войската и дори конят му е убит по време на боя. Историците определят събитието като “най-големия военен сблъсък на средновековна Европа”. Българският цар Симеон, талантлив пълководец и познавач на античната военна тактика повтаря бойния ред на Ханибал в битката при Кана, подреждайки слаб център и силни флангове. Византийците претърпяват катастрофално поражение. Византийската армия е унищожена тотално.

Самият главнокомандващ доместикът Лъв Фока едва се спасява с бягство зад стените на Несебърската крепост. Според думите на византийските летописци, става кръвопролитие, “каквото от века не е бивало”. Миналият 50 години по-късно през мястото на полесражението византийски историк Лъв Дякон (Х в.) с прискърбие пише: “Плановете на византийците за лесна победа над българите са напълно разстроени. Организираната коалиция постепенно се разпада”. Ахелойската битка е третото голямо поражение, което византийците претърпяват в Анхиалското поле. Това зашеметяващо събитие и до днес е съхранено във византийски, български и западноевропейски източници. Определено Анхиало се превръща в “ябълката на раздора” в отношенията между България и Византия.

Мирът от 927 г. слага край на дългото военно напрежение между двете страни и установява нов непознат и дълбок мир! Гаранция и символ на всичко това е бракът между цар Петър (наследник на цар Симеон) и Мария (Ирина), византийска принцеса, внучка на император Роман І Лакапин.

През следващите години двете държави трудно удържат “дълбокия мир”. Нещо повече – България е покорена от ромеите през 1018 година.

Цар Калоян отвоюва Анхиало и Месамврия през 1201 година. Присъединяването на черноморските градове към българската държава има благоприятни последици за укрепването и икономическото им стабилизиране, сериозно пострадали от опустошенията и разоренията. Същевременно българите успяват да предотвратят завладяването им от създадената през 1204 година Латинска империя.

Царете Тодор Светослав, Михаил ІІІ Шишман Асен и особено цар Иван Александър провеждат типична “черноморска” политика, за възвръщането на тези земи към Българското царство.

Пристанищата на българския черноморски бряг отбелязват бурен разцвет от последните десетилетия на ХІІІ и особено през ХІV в. Именно от това време се откроява значението на пристанището Варна, при което българските царе построяват голяма крепост около средата на ХІІІ в. В документите постоянно присъстват като центрове на активна търговия Созопол, Анхиало и Месемврия.

Първият досег на южночерноморските градове с османските завоеватели става през октомври 1396 година. Деспот Константин Драгаш, наречен в един от изворите, “деспот на Черно море”, получава като апанажно владение “черноморската област”, а именно Анхиало и Несебър и прилежащата им околност”.

С превземането на Византия през 1453 година над Анхиало пада дългата нощ на османското господство.

През 1454 година турският султан Мехмед ІІ Завоевател заповядва в обезлюдената византийска столица да бъдат преселени жители от различни градове на Балканския полуостров, особено от причерноморските селища. Най-вероятно от Анхиало са изселени занаятчии и търговци и някои представители на аристократически фамилии.

Фондация „25 века Поморие”