RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Апелативен съд – Бургас не уважи искането за по-лека мярка за неотклонение на обвиняема за държане с цел разпространение на наркотици и за държане на прекурсори за производство на метамфетамин. Въззивната инстанция потвърди определението на Окръжен съд – Сливен, с което спрямо Д. Н. е взета първоначалната мярка за процесуална принуда “задържане под стража“.
Жената е обвинена за това, че на 03.12.2025 година в гр. Сливен, без надлежно разрешително по ЗКНВП държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества /около 1кг. марихуана и около 5 гр. метамфетамин/, както и за това, че без надлежно разрешително държала прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества /метамфетамин/. Престъпленията по чл. 354а ал.1 изр. 1 от НК и по чл. 354а ал.2 от НК са наказуеми с лишаване от свобода и се явяват „тежки престъпления“ по смисъла на НК, доколкото предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ над 5 години и глоба.
Въззивната инстанция е съгласна с изводите на Окръжен съд – Сливен, че от събраните множество гласни и веществени доказателства може да се направи обосновано предположение, че Д. Н. е извършила престъпленията, в което е обвинена, както и че е налична реалната опасност тя да се укрие. Обвиняемата има предишно условно наказание за престъпление, свързано с държане на високорискови наркотични вещества, като изпитателния срок е изтекъл дни преди извършването на деянията по настоящото досъдебно производство. Тежестта на предвидените наказания при евентуално осъждане със сигурност може да е мотив за укриване и възпрепятстване на разследването, особено в началния му етап, когато рискът от укриване или извършване на ново престъпление е най-висок, отбелязват апелативните съдии.
Въззивната инстанция приема, че на този етап от разследването мярката за неотклонение „задържане под стража“ е единствено ефикасна и би създала необходимите гаранции за личното участие на Д. Н. в наказателния процес и неговото срочно приключване.
Прилагането на по-лека мярка за неотклонение, дори домашен арест, според въззивния състав не би допринесло за категорично елиминиране на опасността от укриване и извършване на престъпление, поради което всяка друга мярка за процесуална принуда, извън задържането под стража, се явява неподходяща за обвиняемото лице.
Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.
