Благомир Шилер: Имам желание да се върна, но не сега!

Как живеят поморийци зад граница? Този път реших да проведа разговор с един обикновен помориец. Той не е звезда, нито певец, художник, нито някакъв учен. Той е един обикновен средностатестически европеец. През времето на социалистическа България реши да напусне пределите на страната. Тогава искаше да отиде да види Гърция, но не му разрешиха. Опита да пътува с корабите и пак не успя. Коренякът помориец все пак се сдоби с тримесечна туристическа виза и замина за тогавашната Западна Германия. Казва се Благомир Шилер, роден е в Поморие през 1955г. и живее във Франкфурт.

 

Константин Златаров: Нека да започнем с годината, през която напусна България?

Благомир Шилер: Още на времето исках да изляза от България и през 1987г. отидох на гости при мои роднини в Германия. Първо ми дадоха туристическа виза. Като пристигнах във Франкфурт си подадох документите и изкарах курс по немски език. Исках да уча химия, защото завърших такъв техникум в Бургас. Тогава започнаха неприятностите ми от българска страна. Трябваше да се върна в София, за да изкарам доста бюрократични документи, защото исках да следвам в Гьоте институт. Още повече вече бях приет за студент. Едно от условията бе моето семейство да ме издържа. Въртяха ме и наистина беше неприятно. От една страна в България не ми даваха необходимите документи и искаха да премина специален курс за прием в чужбина, а тук в Германия бях приет за студент, но не можех да получавам стипендия, защото нямах някои от документите, които трябваше да представя. Много беше объркана работата. Продължих си престоя, опитах се да получа немско поданство на базата на това, че баща ми и баба ми са гърци.Тогава във всички книги, паспорти, кръщелни пишеше, че сме гърци. Търсих всякакви варианти, защото възможностите да остана, да уча и да работя бяха приемливи. В продължение на времето със следването нищо не стана, защото от българска страна не ми позволиха официално. Останах и започнах да работя тук-там. Като химик, завършил такъв техникум работих в една химическа фирма и всичко си беше много добре. Дълги години бях там, до момента, в който затвориха фирмата и я преместиха на друго място.

К.З. А сега с какво се занимаваш?

В момента работя като охрана в една фирма, на която е поверено опазването на редакцията на един влиятелен вестник. Общо взето стандартът ми на живот е среден. Печеля нормално, за да си плащам всички разходни сметки.

К.З. Добре, но как оцеляваше през годините?

Благомир Шилер: Ще кажа нещо лично. Така например една възрастна жена, без семейство, се грижеше за мен, защото аз бях сам. Тя толкова се грижеше за мен, че в един момент реши да ме осинови. Като измина определено време тя ми предложи да я гледам, защото възрастта и оказваше влияние, а и си нямаше никого. Чувствах се длъжен, защото беше единствената, която ми помагаше. Тя наистина ме осинови и аз я гледах до смъртта и. Тази жена почина на 97 годишна възраст.В последствие наследих апартамента и, където живея с жена ми.

К. З.: Роднините не ти ли помагаха?

Благомир Шилер:Роднините помагаха, но колко възможности имаха тогава? Баща ми беше починал през 1973г.

К. З.: Нека да уточним нещо за нашата аудитория. Като кореняк помориец от кой род си?

Аз съм от рода на Каприеви. Баща ми се казваше Панайот Каприев, майка ми е Петранка Каприева. Баща ми е роден в Поморие. Той почина твърде млад, на 44 години от инфаркт. Баба ми се казваше Кериакица, а дядо ми Балас Каприев.

К. З.: През изминалото лято се срещнахме двамата. Какви са твоите впечатления за Поморие?

Аз имам раздвоено мнение. Все пак ще се върна към хубавите спомени. На времето, когато живеех там, имаше какво да се прави. Имаше морска база, която всички ние ползвахме. Има ли я сега? Играехме шах-мат, в същото време ходих и на тенис, ходих и на школа по акордеон. На времето в Поморие имаше спортна зала по борба, стадион. Сега не знам как е? Не мога да кажа, защото когато бях там и докато се видя с роднини и приятели отпуската свърши. Спомням си, че имаше едно старо кино, голяма зала, там се правиха много неща, гледахме театър, кино, концерти. Качвахме се на горния етаж в библиотеката и редовно я ползвахме.Там бяха и школите по акордеон и пиано. Хубави спомени. Видях, че има нова сграда, но не знам какво е?

Защо съм раздвоен? След дълги години, когато отново се върнах, не ми хареса, че няма къде да паркираш колата си. В същото време видях, че по крайбрежната ивица има толкова много места за това. Хората идват на почивка с колите си, а в същото време се лутат, защото не могат да паркират колите си. Нищо не мога да кажа в повече. Не живея там, а и обликът е вече различен. Такъв хубав полуостров е Поморие, а не се използва рационално. Говорил съм с много хора и всеки говори за липсата на работа през зимата.

Аз бих предложил нещо. На времето по плажната ивица имаше много почивни станции. Сега не знам дали ги има, но тогава имаше хора, които идваха да почиват от Козлодуй, от Кремиковци, от всякъде. Времената вече са различни, има безработица.Тази земя е поморийска. Аз ако съм на мястото на кмета бих пуснал да почиват хора там срещу работни места. Например, ако хората от Козлодуй искат да си пращат работниците да почиват в Поморие и да печелят от туризма, нека да има приоритет за работни места. Искаш твоите хора да почиват в Поморие направи цех, производство, създай работни места в града. Нека да се гледа приоритетно. Не знам дали ще бъда разбран, но болката на всички е безработицата през зимата. Ние имаме тази ивица, този плаж  и трябва да се помисли. Защото през лятото туристи има и ще има..

К.З. Липсва ли ти Поморие? Имаш ли намерение някога изобщо да се завърнеш за постоянно?

 Благомир Шилер: Ами имам намерение, но не знам кога, това не може да се планира? Познавам хора от различни националности, гърци, сърби, които са дошли в Германия преди 30-40 години и те се завърнаха по родните си места, но вече като пенсионери. Получават си пенсията от Германия и с нея живеят, защото тук стандартът е доста по-висок. Много от тях не издържаха и пак се върнаха, защото свикнаха тук. Просто едните стояха 6 месеца, другите 3-4 месеца и се върнаха. Лично аз не знам. Не знам какво ще се случи? Мисля си, но не мога да взема решение.Тук е моят лекар, тук е жена ми. От друга страна дъщеря ми е в Майорка, сетра ми и майка ми са в Поморие. Имам желание, но не сега.

К.З. Твоето пожелание към поморийци

 Нека да има повече места за работа и повече неща за развлечение и спортуване. И най-вече здраве!