Бурята на 11 и 12 февруари 1936 година

На 11 и 12 февруари 1936 г. силна морска буря бушува и причинява огромни щети на град Поморие и село Сарафово. Комисия, назначена със заповед на кмета на общината, обхожда пострадалите райони за да огледа и оцени загубите. Изготвен е протокол с подробно описание на нанесените от бурята щети, препоръки за необходимите възстановителни работи с приблизителна финансова оценка. Към протокола са приложени план на града с отбелязани на него повредените места , както и 7 фотоснимки на пораженията.

Установено е, че бурята е разрушила челните части на почти всички вълноломи на източния бряг, камъните са разместени, разпръснати и частично отнесени в морето. Каменната дига на брега между първия и третия вълнолом също е силно повредена, камъните са отвлечени от вълните, брегът започва да се руши и застрашава квартала. Защитната каменна дига на ниския югозападен бряг на места е значително повредена и не може повече да предпазва тази част на града от наводнения. Напълно разрушен е участък от около 50 метра срещу пазарния площад и силно повреден е на около 200 метра в района на бежанския квартал, камъните са отнесени в морето. На местата, където не е имало укрепителни съоръжения абразията е още по силна. Морският бряг от носа, където сега е пристанището до градината до читалище „Просвета“ е отнесен от вълните и морето е навлязло на около 3 метра навътре в сушата.

Нанесени са щети и на покривни конструкции, изпочупени са керемиди и стъкла на прозорци, има съборени комини. Силно е пострадал солният склад на западния бряг, почивната станция на военноинвалидите, военният пост на източния бряг, други обществени и частни сгради. Леки постройки близо до брега са отнесени от морската стихия. Погълнати от вълните са рибарски мрежи и друг рибарски инвентар. Нанесени са щети и на електропреносната мрежа, която по това време е само въздушна.

Комисията препоръчва възстановяване на разрушенията по вълноломите с големи каменни блокове и увеличаване височината на защитната дига на югозападния бряг с бетонни блокове или големи камъни, а на незащитените досега места – изграждане на нови диги. Общо нанесените щети в Поморие са оценени на 1 700 000 лв.

Управителният съвет на фонд „Поморийски солници“ също прави оглед на нанесените щети. Той показва, че на много места каменните диги, които опасват почти целия полуостров и за които фондът е изразходвал над 6,5 милиона лева, са почти сринати. Те наистина са спасили града и солниците от заливане, но повредите са с такива размери, че скромните фондови средства вече не са в състояние да ги възстановят. Щетите, причинени от морската стихия са показали, че защитните съоръжения трябва да се правят по-рационални и по-надеждни, което вече е дълг на държавата. Още повече, че са засегнати най-много градът и неговите жители, железопътната линия и гарата, държавният склад за сол. Досега финансирането на укрепителните работи е ставало само със средствата, заделяни от солопроизводителите. Напротив, държавата е иззела за свои нужди, нямащи нищо общо със задачите на фонда, цели четири милиона лева. Настоява се Министърът на финансите да осведоми Министерския съвет за характера на пораженията и да поиска по-нататък възстановяването и усилването на защитните съоръжения да се поеме от държавата за да се предотвратяват обществени бедствия.

Протоколът на общинската комисия, приложеният план на града с нанесени повредите по вълноломите и преградните стени и снимките от местата на пораженията са изпратени до областния директор на Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Бургас за отпускане на държавна помощ на пострадалите. Отговорът на министерството е, че общината „не може да се обяви за пострадала от обществено бедствие, понеже бурята е засегнала малка част от населението и не се е отразила сериозно върху живота му“. Подобен е и резултатът от срещата на управителя на фонд „Поморийски солници“ с главния секретар на същото министерство.

При това положение, със средства на фонд „Поморийски солници“ на източният морски бряг между третия и четвъртия вълнолом, където вълните за отнесли голяма част от пясъчната ивица, между останалите колове на „стария сет“ са нахвърлени камъни, а където стената е разрушена е направена нова каменна преграда. Решено е също, в зависимост от средствата, да бъде построен девети вълнолом северно от съществуващия осми вълнолом. Така ще се укрепи незащитената част от източния бряг, където вълните отмиват пясъчните дюни и застрашават солниците от заливане. Продължено е укрепването с каменна дига на южния морски бряг за запазване от вълните на новия склад за сол и жп линията.

По материали от Държавен архив, Бургас