Бъдни вечер

На 24 декември празнуваме Бъдни вечер. Празникът е посветен на дома, огнището, семейството, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът нарича  тази вечер Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Исус Христос. Тогава приключват и 40-дневните коледни пости.

Според народните вярвания, Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден. На трапезата се събира цялото семейство. Според обичая, тя винаги се подрежда около огнището.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: “Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!” После поставя тънкия край на дръвчето в огъня – там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи.

Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса.

Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените.

На масата се слагат сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна символика. Обредните хлябове са три вида – посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни.

Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питката със сребърната пара. В някои краища на страната в хляба се слага и дрян за здраве. Първото парче се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая, никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването ѝ, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята, вечерята непременно трябва да бъде прекадена с тамян.

След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите сили.

Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче – ябълка, елха – клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва, това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.