Българското просвещение след Освобождението

“Бъдещето на един народ, зависи от неговите училища, а душата на училището е самият учител.” – Иван Вазов

В далечната 1879 г., с Указ №1 на княз Александър Батенберг, е създадено Министерство на народното просвещение. През същата година отваря врати и първото импровизирано българско училище в Анхиало /Поморие/.

Още в зората на Княжество България се води спор в Министерския съвет, училището и обществото за това, кои училища са по-полезни за българската младеж, общообразователните или професионалните?! Този спор завършва в полза на привържениците на общообразователните училища, към които принадлежат и българските учители.

В началото на 1899 година Иван Вазов, като министър на народното просвещение, пръв се опитва да направи реформа в българския правопис. Тя се отнася и до препечатването на учебниците.

Заслуга на патриарха на българската литература е и приемането на Закон за признаване в княжеството дипломите от чуждестранните висши училища. Така е премахнато едно “недоразумение, една аномалия в образованието на нашата младеж”.

При следващите просветни министри продължава грижата за развитието на българското образование и култура: определени са степените на общообразователното училище, въведена е задължителна ученическа униформа, създават се Академия на изящните и приложни изкуства, Държавно музикално училище и пр. Приети са: Закон за българската академия на науките, Закон за народното просвещение, голям брой Правилници и Наредби.

Фондация „25 века Поморие”