Велики четвъртък

Днес е Велики четвъртък – един от най-важните дни в рамките на Страстната седмица. Той е част от последните дни преди Великден и носи силен символичен заряд, свързан с подготовката, традициите и духовното очакване на празника.

В християнската традиция този ден е свързан с Тайната вечеря и събитията около последните дни от земния живот на Исус Христос.

Припомня  се Тайната вечеря,на която е установено тайнството причастие на тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, заявил на учениците си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника.Това е един от най-старите и най-устойчиви обичаи в българската традиция, запазен през поколенията.

Първото яйце винаги се боядисва в червено. То се отделя и се пази през годината като символ на здраве и закрила за дома. След него се боядисват и останалите яйца, които носят празничното настроение в дните до Великден.

Яйцето в християнската и народната символика представлява нов живот и възкресение, а червеният цвят е свързан с жертвата и надеждата.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.

Има доста вярвания за този ден:

Народът вярва, че ако мома сложи пръстен под възглавницата си, ще сънува бъдещия си жених.

Ако стискате в ръката си някаква ценност или пари, можете да си пожелаете нещо. Пожеланието ще се сбъдне, ако сте праведен.

В някои части на страната хората палят огньове за душите на мъртвите, които идват и сядат под стряхата. На този ден не се разрешава да се мете, за да не се вдига прах, който да посипете мъртвите.

Изкъпете се рано сутринта, за да сте здрави. Водата сутрин е магична – мие греховете и лекува.

На този ден не се яде коприва и оцет, защото на кръста Исус бил удрян с коприва, а раните му пръскали с оцет.

На този ден не се пере. Целувките са нежелани заради целувката на Юда.

Когато се събудите и погледнете през прозореца, ако видите младежи – късмет ви чака; ако видите възрастни хора – трудности ще имате; ако видите деца – обновяване на живота ви чака.