Вижте непоказвани снимки на Анхиало преди век!

Фотографът Георги Димитров (www.photopomorie.com) е успял да сканира и обработи няколко снимки на Анхиало от преди век назад на известния в миналото поморийски фотограф Петър Калъчев. Повечето от тях не са показвани до сега. Георги Димитров ни информира още, че на гърба на аероснимките пише “1926 г.”

Благодарение на нашия съгражданин Георги Димитров, днес станахме свидетели на непознати фотоси на големия хроникьор Петър Калъчев, на чието фотографско майсторство дължим визуалната представа, как е изглеждал нашия град в миналото. Една от тях, за пореден път разкрива величието на катедралния православен храм “Успение Богородично” ( Ιερός Ναός της Κοιμήσεως της Θοετόκου), станал жертва на необуздана и примитивна в своята същност етническа омраза. Онова , което знам за тази църква е, че тя е започната по време на анхиалския митрополит Василий I /1884 г /и завършена през 1897г ,когато Анхиалската митрополия е оглавявана от Василий II Георгиадис (1889 – 1906). Предусещайки надигащите се антигръцки настроения след Освобождението, владиците са предупреждавали анхиалци, че не е момента за изграждането на такъв храм, но те са останали непреклонни в намерението си. Градежът на църквата струвал солидната за времето сума от 16 000 златни франка, като основната част са били взети от наследството на богатата благодетелка Фотини Карианди / гъркиня, живяла в Румъния и с чието спомоществувателство е била изградена и Девическата гимназия в Анхиало/. Освен средствата ,завещани от г-жа Карианди, суми за строежа на храма са дали и много спомоществуватели от Атина и Александрия /Египет/, както и местни жители на Анхиало. Интересен факт, според някои хроники е, че между тях възникнал спор по отношение на това, кое е по-целесъобразно : средствата от наследството на Фотини Карианди да бъдат използвани за строеж на храм, или да бъдат давани за училища и заплати на учителите? Споменава се и, че по-бедните жители на града по-охотно давали своята лепта за строеж на храма, докато по-богатите били по-въздържани в даренията си. Така или иначе, през 1897 г, със задружни усилия, анхиалци са осъществили начинанието си..Църквата “Успение Богородично” в Анхиало е била копие на църквата ” Света Троица” в Константинопол. Видно от запазени фотографии и разкази, представлявала величествена красива сграда , с перфектни пропорции , издигаща се на 25 м височина – можела е да бъде забелязана далеч от морето и е служила и за ориентир на моряците. Над централният и вход на старокнижовен гръцки език /катаревус/ бил издялан надпис , който в превод гласял: ” ЗА СВЕТИТЕ ТИ ДЕЛА ГОСПОДИ”. Оскъдна е информацията за интериора на този катедрален храм, но от достигнали до наши дни сведения научаваме, че централната икона на Иисус Пантократор е изогрaфисана от Спиро Тиафи. Останалите икони са били дело на Темистокъл Диамантопулос / от който има запазени и съхранени в манастира “Св. Георги” в Поморие /. По северната и южната фасади на църквата са били разположени 24 прозореца с витражи, изобразяващи известни древногръцки мислители : Сократ, Питагор, Архимед …Подът на храма бил покрит с изкусно направена, изящна римска мозайка. Спомени на възрастни жители на града /които отдавна не са между живите/ гласели, че влизайки в храма те изпитвали боязън да стъпват по нея – толкова красива била. За съжаление, събитията изпреварват нейното освещаване – при етническия конфликт,разразил се на 30 юли 1906г Анхиало е опожарен. При пожара силно е засегнат покрива на църквата и голяма част от нейния интериор. Като мълчаливо обвинение срещу това безумие, опушените каменни стени на “Успение Богородично” са стърчали насред града до 1938г. При едно посещение в Поморие, Цар Борис III издава нареждане те да бъдат разрушени, под предтекст, че били опасни за преминаващите. Същата година, останките от стените на този красив храм са взривени.

Трудно ми е да си представя, какво загуби града ни с неговото разрушаване. Но със сигурност мога да твърдя, че ако той бе оцелял – днес ,щеше да бъде един от най-значимите му духовни, културни и архитектурни символи – гордост за всички нас.