Вижте непоказвани снимки на Анхиало преди век!

Фотографът Георги Димитров (www.photopomorie.com) е успял да сканира и обработи няколко снимки на Анхиало от преди век назад на известния в миналото поморийски фотограф Петър Калъчев. Повечето от тях не са показвани до сега. Георги Димитров ни информира още, че на гърба на аероснимките пише “1926 г.”
anhialo-7
anhialo-1
Благодарение на нашия съгражданин Георги Димитров, днес станахме свидетели на непознати фотоси на големия хроникьор Петър Калъчев, на чието фотографско майсторство дължим визуалната представа, как е изглеждал нашия град в миналото. Една от тях, за пореден път разкрива величието на катедралния православен храм “Успение Богородично” ( Ιερός Ναός της Κοιμήσεως της Θοετόκου), станал жертва на необуздана и примитивна в своята същност етническа омраза. Онова , което знам за тази църква е, че тя е започната по време на анхиалския митрополит Василий I /1884 г /и завършена през 1897г ,когато Анхиалската митрополия е оглавявана от Василий II Георгиадис (1889 – 1906). Предусещайки надигащите се антигръцки настроения след Освобождението, владиците са предупреждавали анхиалци, че не е момента за изграждането на такъв храм, но те са останали непреклонни в намерението си. Градежът на църквата струвал солидната за времето сума от 16 000 златни франка, като основната част са били взети от наследството на богатата благодетелка Фотини Карианди / гъркиня, живяла в Румъния и с чието спомоществувателство е била изградена и Девическата гимназия в Анхиало/. Освен средствата ,завещани от г-жа Карианди, суми за строежа на храма са дали и много спомоществуватели от Атина и Александрия /Египет/, както и местни жители на Анхиало. Интересен факт, според някои хроники е, че между тях възникнал спор по отношение на това, кое е по-целесъобразно : средствата от наследството на Фотини Карианди да бъдат използвани за строеж на храм, или да бъдат давани за училища и заплати на учителите? Споменава се и, че по-бедните жители на града по-охотно давали своята лепта за строеж на храма, докато по-богатите били по-въздържани в даренията си. Така или иначе, през 1897 г, със задружни усилия, анхиалци са осъществили начинанието си..Църквата “Успение Богородично” в Анхиало е била копие на църквата ” Света Троица” в Константинопол. Видно от запазени фотографии и разкази, представлявала величествена красива сграда , с перфектни пропорции , издигаща се на 25 м височина – можела е да бъде забелязана далеч от морето и е служила и за ориентир на моряците. Над централният и вход на старокнижовен гръцки език /катаревус/ бил издялан надпис , който в превод гласял: ” ЗА СВЕТИТЕ ТИ ДЕЛА ГОСПОДИ”. Оскъдна е информацията за интериора на този катедрален храм, но от достигнали до наши дни сведения научаваме, че централната икона на Иисус Пантократор е изогрaфисана от Спиро Тиафи. Останалите икони са били дело на Темистокъл Диамантопулос / от който има запазени и съхранени в манастира “Св. Георги” в Поморие /. По северната и южната фасади на църквата са били разположени 24 прозореца с витражи, изобразяващи известни древногръцки мислители : Сократ, Питагор, Архимед …Подът на храма бил покрит с изкусно направена, изящна римска мозайка. Спомени на възрастни жители на града /които отдавна не са между живите/ гласели, че влизайки в храма те изпитвали боязън да стъпват по нея – толкова красива била. За съжаление, събитията изпреварват нейното освещаване – при етническия конфликт,разразил се на 30 юли 1906г Анхиало е опожарен. При пожара силно е засегнат покрива на църквата и голяма част от нейния интериор. Като мълчаливо обвинение срещу това безумие, опушените каменни стени на “Успение Богородично” са стърчали насред града до 1938г. При едно посещение в Поморие, Цар Борис III издава нареждане те да бъдат разрушени, под предтекст, че били опасни за преминаващите. Същата година, останките от стените на този красив храм са взривени.
Трудно ми е да си представя, какво загуби града ни с неговото разрушаване. Но със сигурност мога да твърдя, че ако той бе оцелял – днес ,щеше да бъде един от най-значимите му духовни, културни и архитектурни символи – гордост за всички нас.
anhialo-2 anhialo-3 anhialo-4 anhialo-5 anhialo-6 anhialo-8 anhialo-9 anhialo-10