Владимир Андреев: Професията ми в Хюстън няма точен еквивалент в България

В рубриката “Поморийци зад граница” този път ви предлагам интервюто ми с Владимир Андреев, който за мнозина не се нуждае от представяне, защото е обичан и уважаван човек, още повече поморийци го знаят и въпреки, че е зад океана от доста години не са малко онези, които често го споменават. 

Константин Златаров: Да започнем с онзи момент, в който реши да напуснеш Поморие?

Владимир Андреев: Това беше доста отдавна и беше чисто стечение на обстоятелствата. За мен тогава имаше възможност да го направя легално и това помогна за решението ми.

Константин Златаров: През коя година напусна Поморие?

 Владимир Андреев: През1998г.

Константин Златаров: И от тогава живееш в Хюстън? Трудно ли се адаптира?

Владимир Андреев: Да, хората, които познавах живееха в Хюстън и аз пристигнах тук. Не бих казал, че се адаптирах трудно, просто имаше доста неща, които трябваше много бързо да науча, за да мога да се оправям в града. Различни хора, различна култура, хора от различни националности с различен начин на живот. С времето научих по нещо за всички.

Константин Златаров: Ще ни разкажеш ли как живееш, с какво се занимаваше преди и с какво сега?

Владимир Андреев: Живея в апартамент под наем, близко до работното ми място и това много ме улеснява. Трафикът в Хюстън понякога е ужасен.
Що се отнася до моята работа винаги ми е било трудно да обяснявам какво работя, ние нямаме точен еквивалент в България, малко объркващо е, но все пак ще обясня.
Работя за една компания, която се занимава с гарантирането на собствеността на даден имот. С други думи, ако някой купи къща и ние издадем полица, с която гарантираме, че той е собственик, а след време се окаже, че някъде е имало наследник, който си иска неговата част, компанията, за която работя има грижата да обезпечи появилия се собственик. Това са дейностите, имаме доста нотариуси, които посредничат при покупко-продажбите на къща или някакъв друг имот. Преди да се даде заем от банката, те искат една справка да проверят състоянието на имота. Информацията за целта я намирам аз и в писмена форма им представям какво съм намерил и проучил за даден имот. Това работя.

Константин Златаров: Доколкото разбрах в Хюстън има и други поморийци, на които си помагал. Би ли казал няколко имена и виждаш ли се с тях

Владимир Андреев: Да, има поморийци и не знам дали ще се сетиш за всички, но например Николай Шишманов, Симона, Ангелина, Щерьо и Иван Петрови. Има и други, но те не живеят в Хюстън. Поддържаме връзка с доста от тях, събираме се обикновено по някакъв повод. Работното ни време не ни позволява ежедневни контакти. Днес е неделя и може би следобяд ще се видим на кафе.

К.З. Мъчно ли ти е за Поморие и би ли се върнал отново да живееш тук?

В.А. Липсва ми морето, че не можеш да отидеш пеш до плажа за минута, две, както в Поморие. Тук трябва да пътуваш около час до океана, а в нашия район не е от най-чистите. Има много течения и е малко мръсен. Иначе що се отнася до завръщането ми някой ден, живот и здраве и това ще стане.

К.З.Кога за последен път беше в Поморие и как изглежда градът в очите на човек, който не живее тук?

В.А. За последен път си бях в Поморие през миналата година на Великден. Когато си идвам винаги виждам нещо ново. Центърът е идеален вече, надявам се промените да продължат и в други части на града.

К.З. Спомена за свободното ти време, как минава то?

В.А. Ами различно, понякога с приятели ходим по разни забележителности, събираме се да играем карти или само на пийване и хапване. В момента в Хюстън върви изложение на коли. Възнамерявам в днешния неделен следобед да го разгледам. Хюстън е на нивото на морското равнище, има доста паркове, реки и язовири. През лятото винаги има къде да отидем през свободното си време и често ги посещаваме.

К.З. В Хюстън има и хубави американки?

В.А. Разбира се, че има, но не са по-хубави от българките. Хубави жени има навсякъде.

К.З. Следиш ли какво се случва в родния ти град? Предполагам, че си в течение на много неща. Примерно знаеш ли кой управлява общината?

В.А. Разбира се, опитвам се да получавам информация за по-важните събития. С интернет е много лесно да получаваш информация, а което не съм успял да прочета ми се казва от близки или приятели.

К.З  Какво би искал да кажеш на твоите приятели и познати. Предполагам, че след като живееш толково време в САЩ имаш изградени други навици.

В.А. Наистина, с времето погледът върху живота се променя на човек. Той, както  и самият живот се променят, за съжаление не в посоката и скоростта, която ни се иска, но гледам да съм положително настроен. Приятелите са много важни за мен, бих ги посъветвал да не се променят, аз си ги харесвам такива, каквито са.

К.З..Какво ти се иска да се промени в България?

В.А. Това винаги съм го казвал, когато бях в България трябваше да си подменя всички документи и имаше тичане по инстанции, чакане на опашки и всичко останало. Тук това мога да го направя по интернет или по телефона, плащаш с дебитната карта и всичко става много бързо. Няма опашки, няма тичане по инстанции. Това искам да се промени и още нещо!
Тук в Хюстън всичко е така направено, че да бъде използвано от хора в инвалидни колички, навсякъде има рампи и местата за паркиране пред входа на дадена сграда или магазин и са запазени за тях. Дано скоро стане така и при нас, все пак вече сме eвропейска страна!

К.З.Твоето пожелание?

В.А. Най-вече им желая здраве и късмет, много слънчеви дни с много туристи, на рибарите пълни мрежи с риба, а на лозарите много и скъпо грозде! С всичко останало те винаги са намирали начин да се справят. Надявам се скоро да видим някоя нова придобивка за града, нека управниците да си вършат добре работата!