В Поморие беше представена книгата „Икони от църквата „Преображение Господне”

На 15.02.2019 г. (петък) от 18.00 часа в Градската художествена галерия беше представена книгата„ИКОНИ ОТ ЦЪРКВАТА „ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ“ В ПОМОРИЕ (ХV – ХХ В.)“на д-р Александра Ф. Трифонова, главен асистент по византийско изкуство към Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Срещата беше открита от доц. д-р Милчо Скумов, който накратко представи професионалното и научно развитие на д-р Трифонова.

На събитието присъства проф. д.и.н. ЩелиянЩерионов, ръководител на Департамент „Демография“ при Института за изследване на населението и човека, БАН. Той описа авторката на книгата като безспорен професионалист, утвърдил се в изкуствоведската гилдия познавач на църковното изкуство, учен с ясна и логична мисъл, умеещ живо и увлекателно да разказва, емоционален, но обективен и критичен. Изтъкна, че повествованието на Трифонова се изгражда върху обстойното познаване на нашата и чуждоезичната литература, основава своето изследване на автентичен иконографски, архивен и епиграфски материал.Според него, тази книга успешно може да се превърне в модел за изследване на църковното ни културно-историческо наследство, но същевременно е предназначена и за широката публика като четиво, осигуряващо знания по отношение на този тип обекти и артефакти.Пълният текст на рецензията на проф. Щерионов е приложен по-долу.

След това д-р Трифонова разказа историята на създаването на книгата и представи нейното съдържание в резюме.Направено е общо историческо въведение за Анхиало, в което са включени църковната и политическата история, както и християнското изкуство. Изложени са данни за историята и архитектуратана храма „Преображение Господне“. Иконите в църквата са разгледани хронологично.Пет от тях, от края на XVдо първата половина на XVII век, са дело на анонимни местни зографи, а една е на анонимен западен зограф, най-вероятно от Венеция.Особен интерес представляват иконите, които изобразяват светии, популярни само в обитаваните от гърците региони, както и тези, които загатват за връзки на Анхиало със Света Гора и по-точно с манастира Ватопед. ОтXX век са представени пет икони, от които една е точно датирана. Съобщени са данни за авторите на иконите, както и надписи с ценни сведения за историята на храма.

Събитието беше организирано от Българо-гръцко дружество „Анхиало“.

 

Аз имам удоволствието да ви представя един от тях – колегата Александра Трифонова. В периода след 2007 г. тя издава редица материали, свързани с тази проблематика, между които се отличава книгата ѝ за иконите от църквата „Преображение Господне“ в Поморие.

Нашата среща е посветена именно на тази книга. Тя е дело на един безспорен професионалист, утвърдил се в изкуствоведската гилдия като познавач на църковното изкуство. Учен с ясна и логична мисъл, умеещ живо и увлекателно да разказва, емоционален, но обективен и критичен. Всеки, който разтвори страниците на тази книга ще се убеди в това.

Книгата представя обстойното изследване на 74 непознати икони, повечето от които досега не са публикувани. Те се съхраняват в църквата „Преображение Господне“, която е един от двата православни храма, запазили се след опожаряването на Анхиало през 1906 г. Тези икони носят в себе си духа на многовековната драматична съдба на гр. Поморие (Анхиало) – един от най-важните стопански и духовни центрове по нашето Черноморие.

С детайлите по създаването на книгата ще ни запознае сама авторката. Аз искам да подчертая, че повествованието на Трифонова се изгражда върху обстойното познаване на нашата и чуждоезичната литература. Авторката основава своето изследване на автентичен иконографски, архивен и епиграфски материал, чиято симбиоза разкрива стремежа й за максимална представителност на наличната по изследваната проблематика изворова база. За представяне на съдържанието Трифонова използва най-удачният за изпълнение на идеите си подход – интердисциплинарният. Този подход, създаващ условия за съчетаването на разнородни методи, в случая на специфични археологически, исторически и епиграфски, позволява да се придобие както външна представа за изследваните процеси, така и да се достигне до техните, скрити на пръв поглед, вътрешни измерения.

Приложеният към текста материал – както в непосредственото изложение (фотографии, най-вече на археологически, иконографски и епиграфски обекти), така и в края (показалци – географски, именен, иконографски) от една страна обогатява представата за изследваните обекти и подпомага възприемането им, а от друга – увеличава стойността и въздействието на книгата.

В заключение искам да заявя, че тази книга успешно може да се превърне в модел за изследване на църковното ни културно-историческо наследство. Същевременно тя е предназначена и за широката публика както като четиво, осигуряващо знания по отношение на този тип обекти и артефакти, така и като средство за ангажиране вниманието на обществеността към тяхното опазване и социализация” ,каза проф. д.и.н. Щелиян Д. Щерионов, Ръководител на Департамент „Демография“ при ИИНЧ – БАН

След това д-р Трифонова разказа историята на създаването на книгата и представи нейното съдържание в резюме. Направено е общо историческо въведение за Анхиало, в което са включени църковната и политическата история, както и християнското изкуство. Изложени са данни за историята и архитектурата на храма „Преображение Господне“. Иконите в църквата са разгледани хронологично. Пет от тях, от края на XV до първата половина на XVII век, са дело на анонимни местни зографи, а една е на анонимен западен зограф, най-вероятно от Венеция. Особен интерес представляват иконите, които изобразяват светии, популярни само в обитаваните от гърците региони, както и тези, които загатват за връзки на Анхиало със Света Гора и по-точно с манастира Ватопед. От XX век са представени пет икони, от които една е точно датирана. Съобщени са данни за авторите  на иконите, както и надписи с ценни сведения за историята на храма.